Последните мирни усилия на Вашингтон разтърсиха трансатлантическия алианс

Тази седмица ще се проведе "разделен екран", който ще засили нарастващите съмнения в Европа относно американския ангажимент към алианса, който служи като основа на западното единство от края на Втората световна война.

От една страна, специалният пратеник на Белия дом Стив Уиткоф ще бъде в Москва за последния кръг мирни преговори с Кремъл относно войната в Украйна. Уиткоф, който все още не е посещавал Украйна, прави шестото си пътуване до Москва тази година, пише WSJ.

Междувременно държавният секретар Марко Рубио ще пропусне двугодишната среща на външните министри на НАТО и ще изпрати заместник на негово място. Последният път, когато най-високият дипломат на САЩ не се появи на събитието, беше през 1999 г., когато фокусът на Вашингтон беше върху мира в Близкия изток, каза бивша говорителка на НАТО.

Отсъствието му ще се усети остро, тъй като идва насред мирните преговори за Украйна, които накараха много европейски лидери да се запитат дали приоритетите на Вашингтон все още са в съответствие с тези на Европа.

Изтекъл мирен план и преписи от разговор между Виткоф и висш външнополитически съветник на Кремъл оставиха у мнозина впечатлението, че администрацията на Тръмп е по-заинтересована от подобряване на връзките и икономическото сътрудничество с Русия, отколкото от защитата на трансатлантическия алианс.

Два аспекта на 28-точковия мирен план , по-специално, се стовариха като бомби в европейския отбранителен и външнополитически елит. Първо, планът третираше Русия като явен победител, а Украйна като губещ, принуждавайки Киев да се откаже от стратегически територии, които все още не е загубил, да свие военните си сили и да го остави без желязна гаранция за защита от САЩ или европейските съюзници, в случай че Русия се превъоръжи и се върне за още.

Второ, САЩ бяха описани като посредник между Русия и Организацията на Северноатлантическия договор, което предполага, че Америка вече не се възприема като член на алианса, в който отдавна доминира и който гарантира голяма част от сигурността на Европа след Втората световна война.

Условията на евентуален мир все още се уточняват и европейците са постигнали известен успех в отпор. Виткоф ще представи изменените условия на мирния план на руския президент Владимир Путин тази седмица. Някои европейски дипломати също признават, че най-голямата цел на администрацията на Тръмп е просто да прекрати боевете.

Но скептицизмът в Европа се задълбочи с появата на повече информация за това как е бил изготвен американският план – включително изтекъл разговор, в който Виткоф изглежда е инструктирал Юрий Ушаков , съветник по външната политика на Кремъл, какво Путин трябва да каже на Тръмп, според препис, публикуван от Bloomberg News.

Белият дом не оспори истинността на информацията за изтеклия разговор и защити Уиткоф.

Говорителката Анна Кели заяви пред Journal миналата седмица, че администрацията на Тръмп „е събрала информация както от украинци, така и от руснаци, за да формулира мирно споразумение, което може да спре убийствата и да сложи край на тази война“.

Френският президент Еманюел Макрон се срещна с украинския президент Володимир Зеленски в понеделник, а по-късно разговаря и с президента Тръмп, подчертавайки важността на гаранциите за сигурност за Украйна, съобщиха от офиса на Макрон.

Ако не бяха европейците, френски представител заяви по-рано през деня, Путин и Тръмп щяха да постигнат споразумение отдавна. Европа, каза представителят, се оказва сама, защото американците се отдръпват от региона, което означава, че трябва да разчита повече на себе си.

Американците и европейците подхождат към мирния процес от два различни ъгъла, каза Емили Ферис, експерт по Русия в Кралския институт за обединени военни, лондонски мозъчен тръст, специализиран в отбраната и военните въпроси.

 „Европа вижда как Русия се превъоръжава и е притеснена от следващата война“, каза тя. „Американците мислят много по-краткосрочно – нека да приключим този процес – споразумение за прекратяване на огъня, да вдигнем Украйна на крака и да изградим някакъв студен мир за още година или две.“

Разликата, добави тя, може да се обясни с близостта на европейците до бойното поле и чувството, че може би ще бъдат следващите, докато американците са по-загрижени за Китай като дългосрочна заплаха, а Тръмп силно иска да сключи друго мирно споразумение. Европа е подложена и на кампания от враждебни тактики от Русия, включително кибератаки, нахлувания на дронове и инциденти, свързани с прекъсване на подводни интернет кабели.

Повечето европейски политически и военни лидери са съгласни, че амбицията на Путин е да възстанови имперското влияние на Русия, особено в Източна Европа и балтийските държави, които някога са били част от Съветския съюз. На пътя му стои НАТО и неговата клауза за взаимна отбрана, която гласи, че нападение срещу една от страните е нападение срещу всички членове, включително САЩ, въоръжени с ядрено оръжие.

Путин знае, че не може да победи НАТО в челен бой, особено като се има предвид колко зле се разви войната в Украйна за руските сили. Единствената му надежда е да го победи политически, като подкопае неговата сплотеност, което се опитва да прави през цялото време, каза Ед Арнолд, бивш офицер от пехотата на британската армия, специализиран в анализ на европейската сигурност за мозъчния тръст RUSI.

Последният мирен план на САЩ би допринесъл значително за разделяне на НАТО, като предложи нещо, което би се равнявало на амнистия за Русия за инвазията, позволявайки ѝ да се завърне в клуба на богатите страни от Г-8 и да преследва съвместни планове за икономическо развитие със САЩ в области като Арктика.

Масала, германският академик, заяви, че подобни стъпки за реинтегриране на Русия в световната икономика биха затруднили европейските политици да убедят избирателите да подкрепят по-високи разходи за отбрана.

Масала напоследък придоби известност с това, че описа как Русия би могла да изпита НАТО, за да го разпадне в крайна сметка. Неговата брошура „Ако Русия спечели“ обикаля европейските столици и помага да се обясни безпокойството на Европа относно НАТО и администрацията на САЩ.

Книгата описва сценарий, при който Русия, след като е принудила Украйна да капитулира, продължава с превъоръжаването си и в началото на 2028 г. изпраща въоръжени командоси, за да превземат град Нарва и остров Хийумаа в Естония, твърдейки, че мнозинството от рускоезичното население се нуждае от защита.

В книгата съюзниците от НАТО не знаят как да действат. В крайна сметка, президентът на САЩ решава, че не иска да рискува глобална война заради малък град, за който никой не е чувал. Позицията му е подкрепена от крайнодясно правителство във Франция, което е избрано дотогава, и от приятелски настроени към Русия правителства в Унгария и Словакия.

В сценария на Масала, неспособността на НАТО да действа при такова малко нахлуване има големи последици. НАТО е изграден върху десетилетия доверие, така че само веднъж, когато не предприеме действия, всички ще се запитат дали алиансът наистина работи и какво би било необходимо на САЩ например да се обединят на страната на малка балтийска страна като Естония.

Разпадът на НАТО би дал на Русия възможността да се опита да си върне балтийските страни, които преди са принадлежали на Съветския съюз, с по-управляеми военни рискове. Дали Полша или Германия, които нямат ядрени оръжия, биха могли да се изправят на пътя?