Планът за финансиране на Киев с европейски заем вместо с руски активи набира скорост

Идеята за осигуряване на заем, гарантиран от държавите членки на ЕС, за подпомагане на Украйна, набира скорост в ЕС като План Б поради трудностите при достъпа до замразени руски активи, според испанския вестник El País.

Според изданието, Белгия продължава да се противопоставя на използването на руски активи, докато Европейската централна банка смята, че разполага с малко правни средства, за да убеди белгийците. Междувременно Европейската комисия (ЕК) все още не се е отказала от тази идея, която се радва на най-голям консенсус сред нейните партньори. Според източници на изданието в Брюксел обаче „друго спешно решение започва да набира скорост – План Б, който би включвал набиране на средства на пазарите с гаранции от държавите членки“.

Трудности предстоят за финансовия спасителен план, който ЕС беше планирал с замразени руски активи, за да предотврати фалита на Украйна. Белгия, страната, в която е блокирана по-голямата част от тези активи, се придържа към своето противопоставяне, докато Европейската централна банка (ЕЦБ) не вярва, че има много правни възможности да убеди белгийците. Европейската комисия не иска да се откаже напълно от идеята, която предизвиква най-голям консенсус сред партньорите: да се предостави в даден момент на Украйна 140 милиарда евро безлихвен заем, като се използват руските средства. Въпреки това, трудностите са много и се очертава друго спешно решение, план Б, който би означавал да се поискат пари от пазарите с гаранцията на държавите-членки, според източници от Брюксел.

„Украйна се нуждае спешно от средства. По един или друг начин ще продължим да подкрепяме Киев. Трябва да се намери решение, което да е приемливо за всички“, посочва високопоставен източник от ЕС, който работи по схемата за финансиране на страната, нападната от Русия.

Колегията на комисарите ще разгледа въпроса в сряда и се очаква да предложи някаква спешна формула. Според европейски изчисления Украйна се нуждае от около 136 милиарда евро през 2025 и 2026 г., за да се задържи на повърхността и да продължи да се бори с войските на Кремъл.

Сега, след като САЩ се отказаха да подкрепят Киев, ЕС е основната му опора. Ако средствата не пристигнат преди края на първото тримесечие на 2026 г., правителството на Володимир Зеленски може да се наложи да направи огромни съкращения в публичните разходи и да остави без заплати два милиона държавни служители и без социални помощи почти още един милион, обясняват дипломатически източници.

Предложението да се прибегне до замразените руски активи в финансовата институция Euroclear, белгийска компания, занимаваща се с депозиране и съхранение на финансови ценности (акции, облигации, сертификати), дойде от Германия. Тя беше лансирана от канцлера Фридрих Мерц. На него и на други европейски правителства – традиционно подкрепящи строгата финансова дисциплина, т.нар. „пестеливи“ – изобщо не им харесва да се налага да плащат повече, за да подкрепят украинските финанси, които се нуждаят от около 140 милиарда евро, за да покрият своите фискални и военни нужди до 2027 г. Затова Мерц лансира идея, по която всъщност Комисията вече отдавна работи.

Сред държавите-членки, не само пестеливите, има широк консенсус, че това е най-добрият вариант. Но Белгия се превърна в непреодолима пречка. Това е страната, в която се намира Euroclear, и тя се опасява, че руските искове в международни арбитражни съдилища ще дадат право на Москва. И че това ще се обърне срещу вече и без това опустошените й публични финанси. Белгия изисква освен това не само нейната страна да мобилизира парите, а ако това се направи, то да бъде от всички страни, които съставляват Г-7. Белгийският министър-председател Барт Де Вевер, който публично твърди, че формулата всъщност е конфискация на средствата, е също така много раздразнен от ръководството на Комисията, защото счита, че неговите опасения не са били взети под внимание, посочват европейски източници.

Гаранции за отстраняване на риска

Белгия иска гаранции за отстраняване на този потенциален фискален риск, ако арбитражните искове са в нейна вреда. Затова планът на Комисията е държавите-членки да ги предоставят, за да убедят Де Вевер. Но тук се появява друго препятствие: в извънредна ситуация правителствата може да се нуждаят от бързо осигуряване на ликвидност и да не успеят да го направят. За да преодолее този проблем, изпълнителният орган, председателстван от Урсула фон дер Лайен, е попитал ЕЦБ дали в този случай е възможно да се задейства механизъм за ликвидност.

Отговорът, даден от Франкфурт, е отрицателен, според информация на вестник Financial Times, потвърдена от El País..

„Такова предложение не се разглежда, тъй като вероятно би нарушило правото на ЕС“, обясняват от ЕЦБ.

Това означава, че отказът не се дължи на политическа воля, а на юридическа невъзможност.

Въпреки това е добре известно, че най-висшата парична институция в еврозоната не е най-ентусиазираната от идеята да се прибегне до замразените руски активи. През септември например самата председателка Кристин Лагард публично попита комисаря по икономика и финанси Валдис Домбровскис за предложението и поиска писмен текст. И този текст, поне в правен формат, все още не е пристигнал.

Предвид всичко това, източници от ЕС посочват, че има и други варианти на масата. Самата Комисия представи още два преди няколко седмици: единият се основава на европейски дълг с гаранции от държавите членки, а другият – на участие на всяка страна с част от сумата. Последният вариант всъщност не се разглежда. Другият, този с публичния дълг, не се изключва, предвид проблемите при използването на замразените активи в Euroclear.

Финансовите затруднения на Украйна и начините за тяхното разрешаване няма да бъдат обсъждани в сряда на срещата на министрите на външните работи на НАТО в Брюксел. На дневен ред ще бъдат мирните преговори, водени от САЩ с Украйна и Русия. Генералният секретар на Алианса, Марк Рюте, изрази увереност, че „тези постоянни усилия на САЩ най-накрая ще възстановят мира в Европа“.

В обичайната си роля, опитвайки се да не разгневи Вашингтон и да не навреди на трансатлантическите връзки, които са в лошо състояние откакто Доналд Тръмп се върна в Белия дом, той посочи, че счита за „много добро, че САЩ правят предложения“, като е наясно с критиките, с които беше посрещнато първоначалното предложение от 28 точки за този кръг от преговори.