Последният шанс на Запада

Светът се промени повече през последните четири години, отколкото през предходните 30. Новинарските ни емисии са пълни с конфликти и трагедии. Русия бомбардира Украйна, Близкия изток кипи, а войните бушуват в Африка. С нарастването на конфликтите, демокрациите, изглежда, са в упадък. Ерата след Студената война е приключила. Въпреки надеждите, които последваха падането на Берлинската стена, светът не се обедини в приемането на демокрацията и пазарния капитализъм. Всъщност силите, които трябваше да обединят света – търговията, енергетиката, технологиите и информацията – сега го разкъсват, пише Foreign Affairs

Живеем в нов свят на безпорядък. Либералният, основан на правила ред, възникнал след края на Втората световна война, сега умира. Многостранното сътрудничество отстъпва място на многополярната конкуренция.

Следващите пет до десет години вероятно ще определят световния ред за десетилетия напред. След като един ред се установи, той е склонен да се задържи за известно време. След Първата световна война нов ред е продължил две десетилетия. Следващият ред, след Втората световна война, е продължил четири десетилетия. Сега, 30 години след края на Студената война, отново се появява нещо ново. Това е последният шанс западните страни да убедят останалия свят, че са способни на диалог, а не на монолог, на последователност, а не на двойни стандарти, и на сътрудничество, а не на господство. Ако страните избягват сътрудничеството в полза на конкуренция, се задава свят с още по-голям конфликт.

Всяка държава има правомощия, дори малки като моята, Финландия. Ключът е да се опитаме да увеличим максимално влиянието си и с наличните инструменти да настояваме за решения.

Но това бъдеще така и не настъпи. Еднополюсният момент се оказа краткотраен. След терористичните атаки от 11 септември 2001 г. Западът обърна гръб на основните ценности, които твърдеше, че отстоява. Ангажиментът му към международното право беше поставен под въпрос. Водените от САЩ интервенции в Афганистан и Ирак се провалиха.

Пълномащабната агресия на Русия в Украйна през февруари 2022 г. нанесе пореден удар върху стария ред. Това беше едно от най-крещящите нарушения на основаната на правила система от края на Втората световна война и със сигурност най-лошото, което Европа беше виждала. Фактът, че виновникът беше постоянен член на Съвета за сигурност на ООН, създаден за запазване на мира, беше още по-осъдителен. Държавите, които трябваше да поддържат системата, доведоха до нейния крах.

Международният ред обаче не е изчезнал. Сред развалините той се измества от мултилатерализм към многополюсен. Мултилатерализмът е система за глобално сътрудничество, която се основава на международни институции и общи правила. Неговите ключови принципи се прилагат еднакво за всички страни, независимо от размера им. Многополюсният, за разлика от него, е олигопол на властта. Структурата на многополюсния свят се основава на няколко, често конкуриращи се полюса.

Нараства напрежението между тези, които насърчават мултилатерализма и реда, основан на върховенството на закона, и тези, които говорят езика на многополюсността и транзакционизма. Малките държави и средните сили, както и регионални организации като Африканския съюз, Асоциацията на страните от Югоизточна Азия, ЕС и южноамериканският блок Меркосур, насърчават мултилатерализма.

Транзакционната или многовекторната външна политика е доминирана от интереси 

Малките държави, например, често балансират между велики сили: те могат да се съюзят с Китай в някои области и да застанат на страната на Съединените щати в други, като същевременно се опитват да избегнат доминирането на който и да е участник. Интересите движат практическите избори на държавите и това е напълно легитимно. Но такъв подход не е задължително да се отклонява от ценностите, които трябва да са в основата на всичко, което една държава прави. Дори транзакционната външна политика трябва да се основава на основни ценности. Те включват суверенитета и териториалната цялост на държавите, забраната за употреба на сила и зачитането на правата на човека и основните свободи. Държавите имат, в огромното си мнозинство, ясен интерес да отстояват тези ценности и да гарантират, че нарушителите ще понесат реални последици.

Много страни отхвърлят мултилатерализма в полза на по-специфични споразумения и сделки. Съединените щати, например, са фокусирани върху двустранни търговски и бизнес споразумения.

Външната политика често се основава на три стълба: ценности, интереси и сила. Тези три елемента са ключови, когато балансът и динамиката на световния ред се променят. Аз идвам от сравнително малка страна с население от близо шест милиона души. Въпреки че имаме едни от най-големите отбранителни сили в Европа, нашата дипломация се основава на ценности и интереси. Силата, както твърдата, така и меката, е предимно лукс на по-големите играчи. Те могат да проектират военна и икономическа мощ, принуждавайки по-малките играчи да се придържат към техните цели. Но малките държави могат да намерят сила в сътрудничеството с други. Съюзите, групировките и интелигентната дипломация са това, което дава на по-малкия играч влияние далеч отвъд размера на неговите военни сили и икономика. Често тези съюзи се основават на споделени ценности, като например ангажимент към правата на човека и върховенството на закона.

Като малка страна, граничеща с имперска сила, Финландия е научила, че понякога една държава трябва да загърби някои ценности, за да защити други или просто за да оцелее. Държавността се основава на принципите на независимост, суверенитет и териториална цялост. След Втората световна война Финландия запази своята независимост, за разлика от нашите балтийски приятели, които бяха погълнати от Съветския съюз. Но ние загубихме десет процента от територията си в полза на Съветския съюз, включително районите, където са родени баща ми и баба ми и дядо ми. И, което е най-важно, трябваше да се откажем от част от суверенитета си. Финландия не можа да се присъедини към международни институции, към които чувствахме, че принадлежим естествено, по-специално към ЕС и НАТО.

По време на Студената война финландската външна политика се определяше от „прагматичен реализъм“. За да предотвратим повторното нападение на Съветския съюз, както направи през 1939 г., трябваше да направим компромис със западните си ценности. Тази епоха във финландската история, която е дала термина „финландизация“ на международните отношения, не е такава, с която можем да се гордеем особено, но успяхме да запазим независимостта си. Този опит ни направи предпазливи към всяка възможност за повторението ѝ. Когато някои предполагат, че финландизацията може да бъде решение за прекратяване на войната в Украйна, аз категорично не съм съгласен. Такъв мир би дошъл на твърде висока цена, която на практика би означавала отказ от суверенитет и територия.

Живеем в нов свят на безпорядък

След края на Студената война Финландия, подобно на много други страни, възприе идеята, че ценностите на глобалния Запад ще се превърнат в норма – това, което аз наричам „идеализъм, основан на ценности“. Това позволи на Финландия да се присъедини към Европейския съюз през 1995 г. В същото време Финландия направи сериозна грешка: реши доброволно да остане извън НАТО. (За протокола, аз съм ревностен защитник на членството на Финландия в НАТО от 30 години.) Някои финландци таяха идеалистично убеждение, че Русия в крайна сметка ще се превърне в либерална демокрация, така че присъединяването към НАТО е ненужно. Други се опасяваха, че Русия ще реагира лошо на присъединяването на Финландия към алианса. Трети пък смятаха, че Финландия допринася за поддържането на баланс – и следователно на мир – в региона на Балтийско море, като остава извън алианса. Всички тези причини се оказаха погрешни и Финландия се коригира съответно; тя се присъедини към НАТО след пълномащабното нападение на Русия срещу Украйна.

Това беше решение, произтичащо както от ценностите, така и от интересите на Финландия. Финландия възприе това, което аз наричам „реализъм, основан на ценностите“: ангажиране с набор от универсални ценности, основани на свободата, основните права и международните правила, като същевременно зачита реалностите на световното многообразие от култури и истории. Глобалният Запад трябва да остане верен на своите ценности, но да разбере, че световните проблеми няма да бъдат решени само чрез сътрудничество със страни със сходни интереси.

Държавите трябва да се стремят към световен ред, основан на сътрудничество и реализъм, като зачитат както върховенството на закона, така и културните и политически различия. За Финландия това означава да се обърне към страните от Африка, Азия и Латинска Америка, за да разбере по-добре техните позиции относно войната на Русия в Украйна и други продължаващи конфликти. Това означава също така да се водят прагматични дискусии на равнопоставена основа по важни глобални въпроси, като например тези, свързани със споделянето на технологии, суровините и изменението на климата.

Три широки региона сега съставляват глобалния баланс на силите: глобалният Запад, глобалният Изток и глобалният Юг. Глобалният Запад обхваща приблизително 50 държави и традиционно се ръководи от Съединените щати. Неговите членове включват предимно демократични, пазарно ориентирани държави в Европа и Северна Америка и техните далечни съюзници Австралия, Япония, Нова Зеландия и Южна Корея. Тези държави обикновено се стремят да поддържат основан на правила многостранен ред, дори и да не са съгласни как най-добре да го запазят, реформират или преоткрият.

Глобалният Изток се състои от приблизително 25 държави, водени от Китай. Той включва мрежа от обединени държави – по-специално Иран, Северна Корея и Русия – които се стремят да преразгледат или заменят съществуващия международен ред, основан на правила. Тези страни са обединени от общ интерес, а именно желанието да намалят мощта на глобалния Запад.

Глобалният Юг, обхващащ много от развиващите се и среднодоходните държави в света от Африка, Латинска Америка, Южна Азия и Югоизточна Азия (и по-голямата част от населението на света), обхваща приблизително 125 държави. Много от тях са пострадали под западния колониализъм, а след това са били театри на войните чрез посредници от ерата на Студената война. Глобалният Юг включва много средни сили или „колебящи държави“, по-специално Бразилия, Индия, Индонезия, Кения, Мексико, Нигерия, Саудитска Арабия и Южна Африка. Демографските тенденции, икономическото развитие и добива и износът на природни ресурси са движещи сили на възхода на тези държави.

Глобалният Запад и глобалният Изток се борят за сърцата и умовете на глобалния Юг

Причината е проста: те разбират, че глобалният Юг ще определи посоката на новия световен ред. Тъй като Западът и Изтокът се движат в различни посоки, Югът има решаващия вот.

Глобалният Запад не може просто да привлече глобалния Юг, като възхвалява добродетелите на свободата и демокрацията; той също така трябва да финансира проекти за развитие, да инвестира в икономически растеж и, най-важното, да даде на Юга място на масата за преговори и да сподели властта. Глобалният Изток би сгрешил също толкова много, ако си мисли, че разходите му за големи инфраструктурни проекти и преки инвестиции му купуват пълно влияние в глобалния Юг. Любовта не може лесно да се купи. Както отбеляза индийският външен министър Субрахманям Джайшанкар, Индия и други страни от глобалния Юг не просто стоят настрана, а по-скоро стоят на собствената си земя.

С други думи, това, от което ще се нуждаят както западните, така и източните лидери, е реализъм, основан на ценности. Външната политика никога не е двоична. Политикът трябва да прави ежедневни избори, които включват както ценности, така и интереси. Ще купувате ли оръжия от държава, която нарушава международното право? Ще финансирате ли диктатура, която се бори с тероризма? Ще оказвате ли помощ на държава, която счита хомосексуалността за престъпление? Ще търгувате ли с държава, която позволява смъртното наказание? Някои ценности не подлежат на обсъждане. Те включват отстояване на основните и човешки права, защита на малцинствата, запазване на демокрацията и зачитане на върховенството на закона. Тези ценности са залегнали в основата на това, което глобалният Запад трябва да отстоява, особено в призивите си към глобалния Юг. В същото време глобалният Запад трябва да разбере, че не всеки споделя тези ценности.