Назрява ли бунтът: Винената индустрия във Франция е пред колапс

На пръв поглед, област Монтаняк в Южна Франция сякаш излъчва традиционна автентичност. Градските къщи, построени от проспериращи винопроизводители от 19-ти век, гледат към чинари, осигуряващи сянка на централния площад. В околната провинция, леко хълмисти лозя са окъпани в слънце дори с наближаването на зимата. От някои точки се открива гледка към Средиземно море, а от други - към Пиренеите.

Но по-внимателният поглед предлага различна картина. Сред лозята има табели "продава се". Много от тях са изоставени. Някои са обрасли с плевели. Местното настроение е мрачно и гневно.

"Виждам нещата по много мрачен начи", признава 60-годишният Дидие Гадеа, който, подобно на дядо си, баща си и свекър си преди него, доставя грозде от земята си на винарския кооператив в областта. "Преживявал съм кризи в миналото, но тази е много, много сериозна, защото изглежда няма перспектива, няма начин нещата да се подобрят."

Такива чувства са широко разпространени в сектор, който е далеч от добродушието и елегантността, които любителите на виното свързват с любимата си напитка.

На фона на срива в търсенето на всички вина, но особено на тежките червени вина, произвеждани в части от Южна Франция, цените падат свободно и много лозя продават гроздето си на загуба. Изменението на климата допринесе за усещането за надвиснала катастрофа след поредица от малки реколти.

Някои наблюдатели смятат, че винарските региони на страната се насочват към едно от въстанията, които са белязали историята им, като например въстанието от 1907 г., където имаше масови протести, а демонстранти бяха застреляни от армейски части, изпратени да възстановят реда, и последващ бунт от войници.

Гадеа, който е ръководител на комитета по винопроизводство на Движението за защита на семейните ферми, се опасява, че насилието отново назрява.

"Мисля, че всичко това ще свърши зле. Има хора, които ще искат да си уредят сметките."

Но Жоел Буей, председател на федерацията на винарските кооперации, не е толкова сигурен. Той казва, че основното чувство сред около 5000 души, които се присъединиха към протестен марш, за да призоват за държавна помощ за винената индустрия в Безие миналия месец, е било "отчаяние".

"Видях хора, които бяха унили, които не можеха да понесат повече, които са на края на силите си. Дори бунтът е отвъд тях."

В отговор на протеста правителството на президента Макрон обяви планове за насърчаване на губещите собственици на лозя да се откажат от дейността. Те включват фонд от 130 милиона евро за субсидиране на тези, които изкореняват лозята си, в допълнение към 120-те милиона евро, вече похарчени за подобни схеми през последните две години. Целта е да се намали земята, отдадена за винопроизводство - 789 000 хектара през 2023 г. - с около 10% до края на 2026 г.

Парадоксът е, че производството вече намалява, тъй като изменението на климата носи топли зими, влажни пролетни месеци, горещи лета, чести градушки и нарастваща заплаха от болести като мана, според Буей.

"Аз съм на 57 години и съм в този бизнес от 35 години", казва той пред The Times. "Винаги от време на време имаше трудни условия. Новото е, че сега ги имаме пет години поред."

Реколтата през 2024 г. от 36,3 милиона хектолитра беше сред най-малките регистрирани, например. Тази година продукцията е почти идентична, според министерството на земеделието.

На повечето пазари спадът в производството води до покачване на цените

Изглежда обаче, че не работи по този начин с френското вино. Вземете департамента Жер в югозападната част, където живее Буей. Производството на местните вина от Сен Монт и Кот дьо Гасконь е спаднало с около 30% през последните години, но той казва, че търговците на дребно просто са ги заменили с бутилки от други места.

"Губим пазари заради това", допълва той.

В известен смисъл Буей и неговите колеги винопроизводители от Жер могат да се считат за щастливци, че някой все още иска техните бутилки. Други френски региони, от Бордо на Атлантическия океан до Еро, където Монтаняк се намира на Средиземно море, се борят да намерят купувачи за своите.

На фона на дългосрочния спад в потреблението на вино - от 46 милиона хектолитра във Франция през 1970 г. до 23 милиона през 2024 г. - общо 257 лозя бяха поставени под синдик през годината до октомври, което е 37% увеличение спрямо предходните 12 месеца. Хиляди други се намират във финансови затруднения, особено тези, които продължават да произвеждат танинови червени вина с високо алкохолно съдържание, предназначени да придружават традиционни три- или четиристепенни ястия.

Те не са успели да предвидят края на подобни хранителни навици.

"Франция беше страната на добрия живот, където хората прекарваха много време в пиене и ядене", разказва Буей. "Но днес обществото се променя. Хората може да пият в бар, но не отварят бутилка вино, когато сядат да ядат на масата."

В Жер винопроизводителите се надпреварват да посрещнат новите вкусове, като произвеждат червени вина, които могат да се сервират студени, и намаляват алкохолното съдържание до едва 9 градуса, от 14 или 15 градуса.

Но промяната е дългосрочен процес във винопроизводството.

"Когато засаждате лозя, това е за 20 години", казва Буей.

Междувременно унинието се задълбочава в сектор, който е стратегически за френската икономика, в който работят около 600 000 души и се генерират годишни продажби от около 32 милиарда евро.

В Монтаняк Гадеа има седем хектара лозя, някои наследени, други закупени през 90-те години на миналия век, когато търговията с вино процъфтяваше. Гроздето му отива в местния кооператив, където се смесва с грозде от други лозя, продава се на търговци и се преработва в трапезно вино (или селско вино, както е официално известно сега).

Бутилките се продават за над 3 евро. Гадеа казва, че получава около 0,50 евро на литър, докато производствените му разходи са около 1,35 евро. Той би искал двете му деца да поемат лозята, но нито едното, нито другото не е силно заинтересовано.

"Те виждат колко усилено работя, че съм съсипан и че в края на краищата не получавам нищо за това, така че не искат да се занимават с този бизнес“, признава той между редовете лози в началото на това, което ще бъде тримесечно резитба.

Въпреки това той казва, че е по-добре от много местни винопроизводители. Избягнал е дългове, като е запазил стария си трактор Fiat, вместо да купува нов, например, и има късмет, че някои от лозята му са на полета, подходящи за местния сорт сладък лук, Себе дьо Лезинян. Като се има предвид, че лукът може да генерира печалба до 36 000 евро на хектар - в сравнение със загуба от 3000 евро за грозде - той го засажда където може.

Въпреки това той е притеснен от въздействието на кризата с виното.

"Не става въпрос само за лозята. Всичко около тях е, работниците, доставчиците. Цялата икономика е в затруднено положение", казва той.

Юг Гадеа, синът му, ветеринарен лекар в близкия Монпелие, се съгласява.

"Виното беше основната икономическа дейност тук и неговият срив вреди на целия район. Няма друг голям работодател и не е случайно, че сега има много млади хора, които живеят от временни работи или са безработни."

Гадеа признава въздействието на изменението на климата и потребителските тенденции, но казва, че коренът на трудностите се крие в либерализма, който обхвана света в края на 20-ти век. Той цитира Маргарет Тачър, Договора от Маастрихт от 1993 г. и Общото споразумение за тарифите и търговията (ГАТТ) от 1994 г. сред инструментите на бедствието и твърди, че е било огромна грешка да се остави нещо толкова важно като виното на милостта на пазарните сили.

Той би искал да се върне към това, което според него е по-доброто време от 70-те години на миналия век, когато френските правителства определиха минимална цена на виното, за да поддържат лозята на повърхността.