Може ли сексът да продаде вино на поколението, което не пие алкохол?

Любовният живот на Лена Картър е бил напълно несъществуващ - докато не срещнала Даниел Рейес. Сомелиерът за първи път се загледал в очите на безработния винопроизводител на търг, където и двамата били привлечени от 200-годишна бутилка шардоне Isabella Gold. След като открили, че виното има магически сили, двамата били пренесени назад във времето в една гореща - макар и абсурдна - еротична разходка из фантастично лозе. Накрая Лена със сигурност вече не била „девата на лозето“.

Така се развива сюжетът на „Злото в сенките и прераждането на Isabella Gold“, дебютната новела на Пол Морисън, 71-годишен собственик на винарна в Калифорния. Морисън самостоятелно публикувал „романтичния“ роман като електронна книга през юни в опит да увеличи продажбите на сладкото си вино Isabella Gold.

И необичайната му маркетингова схема изглежда работи.

През първите няколко седмици след публикуването и разпространението на безплатни копия до клубовете за „романтична“ книга в Калифорния, „не видяхме много“ клиенти, казва Морисън пред The Times.

„Но след това продажбите започнаха да се покачва към септември. Хората идваха в лозето и казваха: „Хей, прочетох книгата и сега искам да опитам виното, откъде мога да го взема?“

Romantasy - жанр, който смесва фентъзи и романтика с малко мръсотия - превзе литературния свят през последните години. Това беше най-продаваният жанр в САЩ миналата година, като продажбите достигнаха приблизително 610 милиона долара . Морисън написа романа с колегата си Дарън Уокър, на 56 години, когато обмисляше начини за привличане на по-млади клиенти, а Уокър спомена, че групата му за разходка с кучета е обсебена от жанра.

„Бях изумен, когато осъзнахме, че това е много голям пазар и всички възрастови групи са представени в него“, обяснява Морисън. „Интересното е, че е до голяма степен, не напълно, но до голяма степен жени. Така че се вписваше много добре в нашата целева аудитория.“

Неочакваното писателско дуо постави историята си във фентъзи версия на долината Напа със съвременни герои, „които биха могли да бъдат възприети като реални“. Например, казва Морисън, „има онази ранна сцена, в която Лена се натъква на по-възрастен джентълмен, който може да е крипто брат или технолог“.

Въпреки че никой от двамата няма писателски опит, те смятаха, че могат да създадат история, „толкова уникална, че да ни привлече публика“. Но основната им цел беше да предложат безгрижен противоотрова на нашия политизиран момент.

„Аз съм възрастен човек и мисля, че за по-младите живеем в период от време, в който хората са обсебени от политиката. Това е много поляризирана ситуация и гледните точки са склонни да бъдат до крайност“, казва Морисън. Хората, добави той, „търсят нещо различно, по-просто, по-разбираемо и познато едновременно“.

Стратегията му е последният - и най-странният - опит на винената индустрия да преодолее спада в продажбите, който накара винарните на западното крайбрежие да се борят да продадат натрупани продукти. Подобно на повечето калифорнийски винарни, марката на Морисън, фокусирана върху Шардоне, JL Wood, увеличи производството си в началото на десетилетието поради краткия алкохолен бум по време на пандемията.

Но оттогава нарастващата тенденция за уелнес обезкуражи енофилите да прекаляват; консумацията на алкохол в САЩ достигна 90-годишно дъно през 2025 г. Междувременно цените на торовете, водата за помпи и цените на горивата се увеличиха. И през 2024 г. Калифорния преживя най-слабата си реколта от 20 години, принуждавайки много фермери да изкоренят лозята си. Морисън и съпругата му Карол премахнаха около 35% от собствените си лозя през последната година.

Той каза, че наскоро са успели да прехвърлят последните си запаси от 2021 г. към Grocery Outlet, верига магазини за хранителни стоки на ниски цени, която продаваше вината на повече от половината от първоначалната им цена. Но сега романтиката идва на помощ. С новелата си, която се продава около един екземпляр на ден, Морисън твърди, че планира да превърне рисковия си дебют в поредица.

Въпреки че за бъдещи книги, споделя той, читателите са го помолили да добави повече непристойност към романтиката.

„Има интерес към четенето за секс и този интерес беше по-силен, отколкото очаквахме, честно казано“, казва Морисън. „Първоначалните ни чернови бяха сметнати за малко прекалено скучни от нашите тестови читатели... Някои от най-суровите ни критики дойдоха от по-възрастни читатели, които се оплакаха, че в нашата книга няма достатъчно секси материал.“

Той допълва, че двете му пораснали деца, които досаждаха на Морисън и съпругата му за необходимостта да привлекат по-млада аудитория, са били „изненадани, но подкрепят“ литературните му амбиции. Междувременно други винарни, които предлагат дегустации без предварително записване и се диверсифицират в други култури, за да увеличат състоянието си, следват отблизо маркетинговата му стратегия.

Но досега никоя не се е осмелила да се впусне в еротичния свят на художествената литература, каза той.

Морисън отбелязва, че решението му е просто: