Как Грузия се превърна в задната врата на Русия

Военната икономика на Русия продължава да оцелява отчасти благодарение на транзитните маршрути и финансовите пропуски в страни, които официално не са подложени на западни санкции. Един от тези фактори е Грузия под режима на „Грузинска мечта“, който улеснява заобикалянето на санкциите чрез търговски, банкови и енергийни коридори, позволявайки на Москва да заобиколи западния натиск и да удължи войната в Украйна. Същият режим, който някога позиционира Грузия като фар на демокрацията и непоколебим съюзник на Съединените щати в Южен Кавказ, сега активно се приближава към лагера на противниците на Америка, пише за TNI Николай Чхайдзе е научен сътрудник в Центъра „Топчубашов“, мозъчен тръст, базиран в Баку.

Чрез репресивни мерки, масови арести и приемане на законодателство, целящо да забрани прозападните политически партии и да извади от играта опозиционните фигури, режимът на „Грузинска мечта“ се стреми да консолидира контрола, представяйки се като пазител на „националния суверенитет“. На практика тези действия представляват систематично разрушаване на плурализма и установяване на еднопартийна държава под претекста за изкореняване на т.нар. „чуждестранни агенти“.

Към средата на октомври над сто опозиционни активисти, журналисти и демонстранти са били арестувани, което прави Грузия една от страните с най-голям брой политически затворници на глава от населението в Европа, изпреварвайки дори Русия.

Това, което се случва в Грузия, не е местна политическа криза, а умишлено геополитическо пренареждане – ерозия на бивш демократичен съюзник, която сега дава възможност на руската военна машина и подкопава стратегическите интереси на САЩ на кръстопътя между Европа, Близкия изток и Централна Азия.

От обявяването на независимостта си Грузия играе ключова роля за гладкото изпълнение на стратегията на Вашингтон в Южен Кавказ и в този контекст винаги е била считана за демократичен, прозападен съюзник на САЩ в областта на влиянието, диверсификацията на енергийните източници и регионалната сигурност. Сега обаче тази основа се е разклатила.

Под управлението на „Грузинска мечта“ антизападната и по-специално антиамериканската реторика се превърна в официална политика. Висши фигури, включително шефът на Държавната служба за сигурност на Грузия, обвиниха САЩ, че заговорничат за преврат, финансират опозиционни движения и се опитват да „включат Грузия във война с Русия, като отворят втори фронт“. Държавните и контролирани от правителството медии редовно излъчват и прокарват антизападни нагласи, докато гражданското общество и финансираните от Запада НПО многократно са били обект на правни и политически тормоз, което напомня руските закони за „чуждестранните агенти“.

Сближаването на „Грузинска мечта“ с противниците на САЩ – Русия, Китай и Иран – се засилва. Грузия и Китай установиха стратегическо партньорство и разшириха икономическото си сътрудничество в рамките на инициативата „Един пояс, един път“. В същото време Тбилиси се въздържа или заема мека позиция по отношение на важни международни резолюции, които осъждат агресията на Москва. Въпреки това, въпреки важната роля на Иран в заобикалянето на санкциите, Грузия позволява на Техеран да използва грузинските коридори и транзитни маршрути, за да подпомага Русия в търговията.

Демокрацията не е единственият въпрос, който е заложен на карта.

Грузия е гръбнакът на Средния коридор, трансевразийски търговски и енергиен маршрут, свързващ Централна Азия и Каспийско море с Европа през Южен Кавказ и Черно море. Този коридор е от решаващо значение за заобикалянето както на Русия, така и на Иран, като предоставя на Съединените щати и техните съюзници сигурна, съответстваща на санкциите алтернатива на маршрутите, компрометирани от авторитарни режими.

Без Грузия стратегията на САЩ в Южен Кавказ остава непълна, факт, който е станал както спешен, така и неоспорим. Въпреки това, антизападната политика на правителството на „Грузинска мечта“ сега поставя тази визия в опасност. Чрез задълбочаване на сътрудничеството си с Русия и Китай, режимът на Иванишвили подкопава подкрепяните от САЩ инфраструктурни и енергийни проекти, включително тръбопровода Баку-Тбилиси-Джейхан (БТД), Южния газов коридор и транскавказките маршрути за критични минерали и редки земни елементи. То дори е пренебрегнало санкционната политика на САЩ: руската компания „Руснефт“ е доставила първата си пратка петрол на нова грузинска рафинерия, което директно отслабва енергийните санкции на Вашингтон срещу Москва.

Тези събития трябва да се разглеждат в по-широк геополитически контекст. Русия, Иран и Китай са сформирали ревизионистка ос, координираща се в областта на енергетиката, финансите и технологиите, за да избегне санкциите, наложени от САЩ. Чрез гарантиране на целостта на прилагането в Южен Кавказ, където Грузия е ключов транзитен център, законът MEGOBARI допълва закона за санкциите срещу Русия, подкрепяйки усилията на САЩ да отреже на Техеран и Пекин критични точки за достъп до енергийните и финансовите системи на Русия. Той също така насърчава глобален ред, основан на правила, като гарантира, че Вашингтон държи отговорни не само основните агресори, но и вторичните посредници. Този всеобхватен подход укрепва съгласуваността и възпиращата сила на санкциите на САЩ, гарантирайки, че Южен Кавказ остава коридор на свобода и стабилност, а не спасителна линия за авторитарните амбиции на Москва, Техеран и Пекин.

Грузия е в несъответствие с останалата част от Кавказ

Геополитическата рамка в Южен Кавказ се променя бързо. Наскоро подписаното мирно споразумение между Азербайджан и Армения отвори уникална възможност за регионална среда, която е в интерес на САЩ. Баку и Ереван се стремят към по-всеобхватна структура за сътрудничество със Запада и към откъсване от Москва.

Армения, която дълго време се считаше за руска сателитна държава, сега се съпротивлява на Кремъл, изтегля се от ОДКБ и участва, дори е домакин на военни учения със своите западни партньори. Азербайджан вече се счита за прагматичен и надежден участник в обновената регионална рамка в Южен Кавказ, желаещ да задълбочи търговските и енергийните си отношения с ЕС и САЩ.

В този момент Грузия е единственият антизападен играч в Южен Кавказ, симпатизиращ на влиянието на ревизионистките държави, което отслабва прозападния алианс, който би могъл да бъде използван от Съединените щати, за да се гарантира, че иранската контрабандна мрежа е неутрализирана, енергийните и транзитните коридори са защитени и че в сърцето на Евразия е създаден пазарно ориентиран, демократичен блок. Ако Грузия бъде загубена, Съединените щати не само ще загубят партньор в Южен Кавказ, но и физически път за по-широката си стратегия за свързване в Евразия.