Европа се нуждае от по-интелигентен подход към имиграцията

С остаряването на Европейския съюз (ЕС), той става все по-зависим от миграцията, за да поддържа икономиките си. За съжаление, неспособността на блока да управлява този приток изкривява политиката му. Освен ако не може да изгради по-добра система – такава, която съчетава надежден граничен контрол с икономически възможности – той рискува по-нататъшен упадък и разпад.

Всяка година ЕС губи около един милион души в трудоспособна възраст. В 22 от 27-те си държави членки работещото население ще намалее до 2050 г. От 2019 до 2023 г. близо две трети от новите работни места са били заети от граждани извън ЕС. Този скок създаде значителен натиск, както практически, така и политически.

Южните страни на фронтовата линия и богатите северни страни са приели огромни потоци от мигранти от 90-те години на миналия век. Бежанската криза, която започна през 2015 г. - с над един милион пристигнали мигранти, главно от Афганистан, Ирак и Сирия - разкри слабостите на координационните усилия на ЕС и създаде трайна негативна реакция. Милиони разселени украинци добавиха към напрежението от 2022 г. насам, пише в свой анализ Bloomberg.

Въпреки че това са големи увеличения, поемането на такъв брой би трябвало да е поносимо за богат блок от 450 милиона души. И все пак, нефункционалността на ЕС го е направила по-трудно от необходимото. Открояват се три провала.

Първо, обработката на молбите за убежище остава бавна в голяма част от Европа, поради липсата на специализирани съдилища, капацитет за обработка и подходящи данни. В Германия разглеждането на молбите отнема средно повече от осем месеца; в Ирландия може да отнеме година или повече. Такива забавяния оставят кандидатите бездействащи за дълги периоди, като по този начин повишават разходите, влошават социалните проблеми и често създават у избирателите впечатлението, че правителствата им са загубили контрол. Резултатът е по-малка подкрепа за имиграцията като цяло.

Друг проблем е, че неподготвените местни общности често понасят тежестта на промяната. Много градове и населени места просто нямат ресурси, за да посрещнат голям приток на мигранти, което допринася за пораждането на негодувание. Там, където избирателите виждат конкуренция – за работни места, жилища, услуги, помощи – вместо допълване, популистките и антиимигрантските партии са обречени да процъфтяват.

Трето, самият ЕС се е справил зле с предизвикателството. Брюксел разполага със съответните инструменти, включително „кохезионни фондове“, предназначени за намаляване на регионалните различия, и редица мерки за подпомагане на интеграцията на мигрантите . Но тяхното използване е неравномерно и непрозрачно: Съгласно вече несъществуващия Дъблински регламент , който имаше за цел да раздели отговорностите за предоставяне на убежище между членовете, само 9% от исканията за трансфер в крайна сметка са били удовлетворени.

Без реформи имиграцията вероятно ще остане гореща точка в Европа през следващите години. Целта на политиците трябва да бъде минимизиране на социалните сътресения и максимизиране на икономическите ползи. Струва си да се подчертаят няколко принципа.

В отговор на бежанската криза, Германия съчета подкрепата на пазара на труда с езиково обучение и други услуги с добър резултат:

Сред пристигналите през 2015 г., нивото на заетост на мъжете сега надвишава средното за страната, докато нетната фискална тежест е по-малка от опасенията. Подобни усилия са предпоставка за по-широко съгласие на имиграцията.

Молбите за убежище трябва да бъдат решени в рамките на месеци, с обучение и работа за тези, които е вероятно да останат, и бързо връщане за тези, чиито молби са отхвърлени. Дигитализирането на системите за разглеждане на дела, наемането на повече съдии и сортирането на делата ще помогнат. Прилагането на планиран „ пакт за миграция “, който би наложил общи правила за граничен скрининг и процедури за предоставяне на убежище, би било стъпка в правилната посока. Същото важи и за по-строгите правила за събиране на семейства и продължителността на престоя.

И накрая, постоянните усилия на ЕС за привличане на най-талантливите мигранти – и за подпомагане на новопристигналите да придобият търсени умения – ще бъдат ключови за убеждаване на избирателите, че ползите от имиграцията надвишават рисковете. Опростените визи, подобрените схеми за мобилност и по-гъвкавите пътища за висококвалифицираните работници ще бъдат от съществено значение.

Добре управляваната миграция носи огромни възможности. Без нея Европа ще се затруднява да поддържа растежа, да финансира системите за социално подпомагане и да поеме глобалната си тежест. А популистките наративи – които процъфтяват върху убеждението, че нищо не работи – ще стават все по-трудни за устояване.