Славянск на фронтовата линия - град на мрачна решителност и упорита надежда

Докато звуците на антивоенния химн заглъхват, друг глас се раздава на руски език по украинското военно радио. "Руски войници, предайте се сега. Вашите командири искат да ви убият", казва той. "Ако видите дрона, предайте се на дрона. Той ще ви отведе на сигурно място. Ще получите медицинска помощ. Ще видите отново семействата си."

Излъчването и призивът към руските войски да сложат оръжията си е знак за това колко близо е фронтовата линия до Славянск в така наречения "свободен Донецк", западната част от Донбас, която все още се контролира от Украйна, но която според президента Путин трябва да бъде предадена, за да се постигне мир.

Президентът Тръмп изслуша внимателно искането на Путин и каза на Украйна, че има време до Коледа да се съгласи на мирно споразумение, с което да отстъпи територия на Русия.

В Славянск, на фона на обстрел, прекъсван от ракетни удари и атаки с планиращи бомби, населението чака в страх да се реши съдбата му, на стотици, дори хиляди километри от настъпващото бойно поле, пише в анализа за "The Times" Катрин Филп.

23-годишната Катерина е твърде млада, за да си спомня много от последния път, когато Славянск беше окупиран за три месеца през 2014 г. Това беше първият град, който падна под контрола на "малките зелени човечета" – подкрепяни от Москва сили в униформи без отличителни знаци, които се представяха за антикиевски сепаратисти.

Мнозина в Славянск изпитваха същото, когато през февруари 2022 г. започна пълномащабната инвазия. Населението му от 140 000 души преди инвазията през 2014 г. вече беше намаляло до 100 000 и се срина до 24 000, предимно възрастни хора, превръщайки го в град-призрак. Хиляди се върнаха, след като руската офанзива срещу Киев се провали и армията й беше спряна на изток. Но тъй като вълната бавно се обърна в полза на Москва с падането на източни градове като Бахмут и Авдиевка, Славянск отново се озовава на фронтовата линия.

При сегашното темпо на Русия, на Москва може да отнеме години да превземе Славянск със сила, не на последно място заради укрепленията, изградени от 2014 г. насам, когато градът падна без особена съпротива и с помощта на проруски клетки, разпръснати из града. Сега той е част от верига укрепления, простираща се на юг през Краматорск, Дружковка и Костянтиновка, които защитават източния фронт на Украйна. Искането на Путин Украйна да предаде цялата си отбранителна линия е за Киев ясно признание, че амбициите му не свършват в Донбас.

79-годишната Надежда Марковна знае от болезнен опит, че войната не винаги може да бъде избягната. Тя и семейството й се преместиха от Славянск в Днипро, а след това в Киев, след инвазията през 2022 г. Тя се върна с надеждата, че Славянск ще остане безопасен, и взе със себе си внучката си. Внукът й Микита и приятелката му София останаха в Киев, където се ожениха и имат момче на име Лев. Очакваха второто си дете, когато на 31 юли девететажният жилищен блок, в който живееха в Киев, беше ударен, убивайки ги и още 28 души.

Кратката окупация на Славянск през 2014 г. беше предвестник на това, което се случи с частта от Украйна, която сега е под руски военен контрол.

Тайната армия на Москва тероризираше града, арестуваше опоненти, които бяха бити, измъчвани и екзекутирани. След освобождението населението на града намаля с една пета.

Днес това е град на мрачна решителност и упорита надежда, където общинските работници все още усърдно метят листата от алеите в парка, учтиво отказвайки да спрат, за да говорят по време на платеното си работно време. В центъра на парк „Мълбери“ стои украсена коледна елха, без светлини: като повечето градове в Украйна, независимо от местоположението си, Славянск няма електроенергия 16 часа на ден. В светло кафене, захранвано от бензинови генератори, войници, които не са на служба, поръчват лате от украсен с гирлянди бар, под звуците на песента на Елвис Пресли „Blue Christmas“.

Юри и Дмитро са разположени в близкия Лиман от три години, откакто той беше отвоюван от руските сили през октомври 2022 г. „Сега вероятно е най-трудният момент“, каза Юри. Тъй като Русия е решена да поддържа натиска на фона на засилващите се международни преговори, никой не очаква обичайното зимно затишие в боевете. Около Лиман горите са вечнозелени, което осигурява целогодишна покривка, благоприятна за артилерията на Москва и неблагоприятна за Киев, който разчита в голяма степен на дронове.

И двамата мъже са от западната част на Украйна и никой от тях не вярва, че Тръмп ще защити интересите на Киев пред тези на Москва.

"Не каза ли той, че войната ще спре в деня, в който стане президент?", подиграва се Дмитро. "Няма причина да вярваме на никого в днешно време. Но ние няма да си тръгнем. Няма да ходим никъде."

Жителите на Донецка област се редят на опашка за хуманитарна помощ в навечерието на Коледа. Украйна премести официалната си дата на 25 декември, вместо на 7 януари, когато Русия празнува Коледа.

Площадът пред главната общинска сграда в Славянск отдава почит на тези, които са загинали в нейната защита. На билбордове са изложени снимки и биографии на загиналите войници. „Гледам тези момчета и се питам защо трябваше да бъдат убити“, каза 73-годишната Нина и се разплака. Миналата петък нейният жилищен блок беше ударен от обстрел, който изпочупи прозорците и унищожи балкона на апартамента, в който тя живее със сина си.