Завръщащите се руски военнопленници плащат висока цена за избора си

Когато един самопровъзгласил се за патриот руски войник на средна възраст беше освободен от лагер за военнопленници в Украйна по-рано тази година, той се обади на семейството си, за да им каже, че е жив, свободен и отново на руска земя. Докато телефонът се предаваше от ръка на ръка, той им каза, че може би ще се върне навреме за рождения ден на сина си след няколко седмици, пише WSJ.

Той никога не стигна дотам. Вместо това беше подложен на седмици наред разпити от руските служби за сигурност, след което беше изпратен обратно на фронта. Скоро той отново изчезна на фронтовата линия близо до окупирания украински град Донецк. Този път близките му се страхуват, че е мъртъв. Един от тях оприличи ситуацията на затвореност в кръг от ада.

В руските градове властите отбелязват патриотизма на доброволците, които се записват за войната на руския президент Владимир Путин. Ветераните, които се завръщат от фронта, понякога са възхвалявани по телевизията и им се обещават привилегировани позиции в местните и регионалните правителства на все по-милитаризирана Русия.

Но съдбата на руските военнопленници е пренебрегната част от инвазията на Москва в Украйна. Още преди войниците да бъдат изпратени на фронта, командирите им ги предупреждават да се взривят с граната, преди да се предадат на украинците. Руският рапър Дмитрий Кузнецов, известен като Husky, сподели това чувство в новия си албум. „Няма да ме вземат в плен, в лявата си ръка имам граната, в дясната – граната“, рапира той в една от песните.

Военнопленниците и техните семейства казват, че радостта от завръщането у дома е краткотрайна.

Тези, които решават да се предадат, се сблъскват с подозрения и срам. Заплатите и еднократните бонуси бяха основната причина толкова много хора да се съгласят да отидат на война, но те могат да бъдат прекъснати веднага след като бъдат пленени. Хиляди хора сега са в финансова несигурност.

„Страната е във война“, казва Валериетошкина, адвокат, свързан с руската неправителствена организация OVD-Info, група за правна помощ. „Държавата не насърчава доброволната капитулация.“

Когато войниците се връщат в Русия, те се превозват с автобус от Беларус, граничеща с Русия и Украйна, където се извършват повечето размени. Освен периодичните телефонни разговори, те са изолирани от семействата си в продължение на цял месец, докато се разпитват от Федералната служба за сигурност (ФСБ), военната прокуратура и разследващия комитет на Русия.

В някои случаи офицерите трябва да разкрият всеки признак на измяна или сътрудничество. В други случаи разследващите търсят престъпни деяния. През 2022 г., на фона на хаотичната масова мобилизация в страната, Русия криминализира доброволната капитулация с надеждата да разубеди стотиците хиляди новобранци да се предадат.

По-рано тази година беше образувано едно от първите наказателни дела за капитулация, когато руският войник Роман Иванишин беше осъден на 15 години в строго охраняема колония след завръщането си от украински плен като част от размяна на военнопленници. Обвиненията включваха доброволна капитулация, опит за доброволна капитулация и дезертиране от военна част.

След месечно разследване повечето от тях са изпратени обратно в своите части. На някои никога повече не се дава пушка и вместо това са осъдени на почистване и безкрайни учения. Други са изпратени веднага обратно на фронта, където бивши затворници и техните семейства обвиняват командирите на частите, че или налагат наказания, или изпращат войниците обратно на опасни мисии.

Условията при завръщането могат да бъдат толкова тежки, че някои семейства са лобирали да не включват синовете си в размяната на затворници. Условията в украинските лагери за военнопленници са много по-хуманни от тези в руските лагери за украинци, където изтезанията понякога са били систематични.

През август в родината стигна вестта, че 31-годишният Игор Долгополов е бил пленен, след като е бил изпратен в Часив Яр в източна Украйна. Роднините му казват, че се страхуват, че той може да бъде включен в бъдещи размени и след това изпратен директно обратно на фронта.

Един от роднините на Долгополов каза, че войниците, върнали се от лагер за военнопленници, вече не се ползват с доверие и са унижавани и осъждани от командирите на своите части у дома. Той каза, че за тях би било по-добре да останат и да живеят в Украйна, а дори и да приемат гражданство там.

Според Женевските конвенции, по които Русия е страна, бившите военнопленници не могат да бъдат наети на активна военна служба, а само на спомагателни длъжности. В документ на руското министерство на отбраната, видян от The Wall Street Journal, се твърди, че някои от разпоредбите на Женевската конвенция не се отнасят за руските военнопленници, тъй като войната продължава.

Отношението на Русия към военнопленниците напомня за Втората световна война, когато военнопленниците бяха гледани с подозрение и многобройни заповеди обявяваха за незаконно капитулирането пред настъпващите нацистки войници. Фраза, приписвана на съветския диктатор Йосиф Сталин, се разпространи в популярната култура: „Ние нямаме военнопленници, а само предатели.“

Това все още е вярно и днес.