Русия ще плаща за нахлуването си в Украйна години напред

Русия ще плаща за нахлуването си в Украйна години напред, дори ако боевете приключат утре, тъй като правителството запълва нарастващата дупка във военния бюджет с все по-скъпи заеми.

Докато президентът на САЩ Доналд Тръмп настоява за сделка за прекратяване на войната, бъдещата сметка за Москва продължава да расте. В един от последните аукциони на облигации за годината, правителството в сряда емитира 108,9 милиарда рубли (1,36 милиарда долара) дълг, известен като OFZ, с което общата сума за 2025 г. досега достигна 7,9 трилиона рубли, рязко надминавайки предишния рекорд, поставен през 2020 г. по време на пандемията от Covid-19.

Тогава основният лихвен процент на централната банка беше едва 4,25%, докато преди година достигна рекордните 21%. Дори след като Банката на Русия започна да намалява разходите по заеми през юни до 16,5% сега, парите останаха изключително скъпи за домакинствата, бизнеса и държавата.

Русия се обръща към заеми, тъй като резервите се изчерпват

Москва нямаше друг избор, освен да увеличи продажбите на облигации, след като повече от половината от резервите ѝ за черни дни бяха изчерпани, а бюджетният дефицит се увеличи на фона на скок от 30%-60% във военните разходи и спад на приходите от суровини, включително от петрол и газ.

Военните разходи на Русия се покачиха до 7,3% от брутния вътрешен продукт тази година, като 2,2 процентни пункта от разходите не са свързани с войната в Украйна, заяви министърът на отбраната Андрей Белоусов в сряда на среща с президента Владимир Путин. Въз основа на оценката на Министерството на икономиката за БВП за тази година, общите разходи за отбрана надвишават първоначалната бюджетна цел, достигайки около 15,8 трилиона рубли, включително приблизително 11 трилиона рубли, изразходвани за инвазията.

Разходи за дълг

Докато се прогнозира, че бюджетните разходи за отбрана през следващите три години ще останат почти непроменени, разходите за обслужване на дълга ще продължат да се покачват и ще изпреварват кумулативното увеличение на военния бюджет от началото на войната през 2022 г., показват изчисления на Bloomberg.

Разходите за обслужване на дълга сега представляват два пъти по-голям дял от общите разходи, отколкото преди войната, и в номинално изражение вече надвишават бюджетните средства за здравеопазване и образование. От следващата година те ще надминат комбинираните държавни разходи за здравеопазване и образование, изкачвайки се до четвъртата по големина позиция в бюджета, наред с националната сигурност.

Ако разходите за дълга се повишат повече от бюджетния план, правителството ще трябва да съкрати разходите си другаде, за да избегне разширяване на дефицита, каза Наталия Милчакова, водещ анализатор във Freedom Finance Global. Социалните разходи ще трябва да бъдат защитени „при всякакви условия“, но финансирането на национални проекти и програми за икономическа подкрепа може да бъде изложено на риск, каза тя.

Разходите за обслужване на дълга се очаква да се увеличат с почти 40% тази година и с над 20% догодина, според бюджетния закон.

Това се дължи както на нарастващите нива на дълга, така и на нарастващия дял на облигациите с плаваща лихва и новите емисии на високодоходни облигации в структурата на дълга, каза Андрей Мелащенко, анализатор в Renaissance Capital. Правителството е било „твърде оптимистично“ относно очаквания икономически растеж и приходи тази година, каза той, и недостигът както в доходите от петрол и газ, така и в неенергийните сектори сега трябва да бъде покрит със заеми.

Русия беше принудена да увеличи повече от два пъти целта си за продажби на облигации за последното тримесечие до 3,8 трилиона рубли от 1,5 трилиона, предимно в дългосрочни облигации с падеж над 10 години. На някои аукциони ОФЗ с фиксирана лихва бяха продадени с премия за доходност до 20 базисни пункта спрямо вторичния пазар, според Банката на Русия.

Разходите за финансиране на разходите за отбрана на Русия продължават да растат

В началото на ноември министерството се върна към емитирането на облигации с плаваща лихва, за да посрещне големи обеми заеми и за първи път в историята пласира държавни облигации, деноминирани в китайски юани.

Списъкът с рискове, пред които е изправен бюджетът през следващите години, е дълъг. Той включва по-слаби от очакваните приходи поради по-ниските цени на петрола, по-силна рубла и растеж, под прогнозите, тъй като икономиката се забавя, както и по-високи разходи, свързани с военни операции.

Забавяне или пауза в цикъла на облекчаване на паричната политика на Банката на Русия също е възможно, тъй като политиците остават несигурни дали инфлацията ще се движи устойчиво към целта от 4% през следващата година. Това би добавило допълнителен натиск, като се има предвид, че по-голямата част от руския дълг е вътрешен, като приблизително половината е обвързан с облигации с плаваща лихва.

Бюджетът приема курс на рублата от 92 за долар и петрол Urals от 59 долара през 2026 г. - нива, които сега изглеждат силно оптимистични, според Сергей Конигин, главен икономист в Синара Банк. Недостигът на приходи може да доведе до дефицит до 5,2 трилиона рубли, спрямо прогнозата на Министерството на финансите от 3,6 трилиона, каза той, цитиран от Bloomberg TV Bulgaria.

Ако централната банка задържи основния си лихвен процент висок за по-дълго време и приходите от петрол и газ намалеят, Русия е изправена пред труден избор: да повиши данъците, да намали други разходи или да увеличи заемите, добави Конигин.

Въпреки че дълговото бреме на Русия може да нарасне по-бързо от планираното от правителството, то все още е едно от най-ниските в света, показват данни на Международния валутен фонд. Очаква се съотношението дълг/БВП да остане под 20% през следващите три години, докато разходите за обслужване от 9% от бюджета и по-малко от 2% от националния доход се считат за комфортни прагове от много икономисти.

„Все още има много място за увеличаване на публичния дълг“, каза Александър Джиоев, стратег в Алфа-Капитал.

Въпреки това, „дълговото финансиране е временно, но не и системно решение“, каза той. То не решава дългосрочния проблем с пълненето на бюджета и води до нарастващи лихвени плащания и намалена фискална гъвкавост с течение на времето.

Правителствена заповед, одобрена тази седмица, обаче възприе различен подход. Тя одобри прогноза, показваща, че съотношението дълг/БВП ще надхвърли 20%, започвайки от 2027 г. и ще се покачи до близо 70% до 2042 г., докато се очаква резервният фонд на Русия да се свие до само 1% от БВП от сегашните 6%.

Докато икономистите в Русия са разделени по въпроса дали подобна траектория е финансово устойчива, по-непосредственото предизвикателство за правителството е нарастващата цена за обслужване на дълга му.

Както и да приключи войната в крайна сметка, високите лихвени плащания вече са фиксирани в бъдещите бюджети и, за разлика от военните разходи, те не могат да бъдат съкратени.