Военните сили на НАТО търсят по-евтини начини да унищожават вражески дронове, без да се налага да използват значително по-скъпи ракети. Отговорът, изглежда, се крие в Украйна.
Украинските сили използват ежедневно произведени в страната прехватващи дронове, за да свалят смъртоносни руски дронове, като единиците редовно споделят кадри от високоскоростните въздушни преследвания, пише Business Insider.
Дроновете прехватчици могат да се произвеждат масово, което е от решаващо значение за Украйна, тъй като влошаващите се руски бомбардировки, които понякога включват стотици дронове и ракети за една нощ, натоварват силно и без това напрегнатата въздушна отбрана на страната.
НАТО обръща внимание на това, като официални представители определят дроновете прехватчици не само като евтин начин за запълване на пропуските в капацитета – въздушна отбрана срещу относително евтини атакуващи дронове – но и като ранен индикатор за посоката, в която се развива войната. Някои съюзнически страни разработват системи, докато други се бързат да ги закупят в големи количества.
„Технологията се развива наистина много бързо“, заяви британският бригаден генерал Крис Джент, заместник-началник на щаба за трансформация и интеграция в Съюзническото сухопътно командване на НАТО, по време на скорошно обучение в Полша. „Това е надпревара, в която трябва да се държиш.“
Възходът на прехващачите
Дроновете прехващачи се появиха тази година като приоритетна инвестиция в отбраната за Украйна, която търси начини да изпревари растящото производство на дронове в Русия и влошаващите се нощни атаки, без да изчерпва напълно запасите си от ракети земя-въздух или да фалира, за да се справи с евтини, но не и безразходни заплахи.
Украинската отбранителна промишленост произвежда стотици дронове прехватчи всеки ден, някои от които струват едва 2500 долара. Това е само част от цената на стандартен руски еднопосочен атакуващ дрон, чиято стойност се оценява на 35 000 долара в най-ниския ценови диапазон. Те могат да носят малки бойни глави и са проектирани да поразяват директно целите си във въздуха или да експлодират в близост до тях, за да ги унищожат.
Дроновете-прехватчици са предоставили на Киев значително увеличение на възможностите за противовъздушна отбрана. Те могат да достигнат по-високи и по-бързо движещи се цели от монтираните на камиони картечници, на които украинските войници отдавна разчитаха, за да свалят ниско летящи руски въздушни цели, и позволяват на страната да запази критичните си ракетни системи земя-въздух в резерв за по-сериозни заплахи.
Виждайки колко ефективни са дроновете-прехватчици, НАТО сега се надпреварва да разработи и внедри свои собствени. Този тласък придоби нова спешност през септември, след като руски дронове навлязоха в полското и румънското въздушно пространство, което накара западните сили да изправят изтребители.
Нарушенията – и бързата реакция на НАТО – повдигнаха въпроси за това как алиансът трябва да се справя с евтините дронове и дали е устойчиво да се изстрелват изтребители, въоръжени със скъпи ракети, при всяко нарушение на въздушното пространство.
Докато НАТО все още извършва патрули с изтребители, Полша и Румъния са закупили и разгръщат американската система Merops, която се състои от прехващащ дрон, който вече е свалил над 1900 руски цели за Украйна.
В края на ноември Business Insider наблюдава полски, румънски и американски сили, които се обучават на системата Merops. Военни служители изтъкнаха успеха на системата в бой и способността ѝ да предостави на НАТО евтина противовъздушна отбрана за източния ѝ фланг.
По време на това обучение бригаден генерал Къртис Кинг, началник на 10-то командване на армията за въздушна и ракетна отбрана, заяви, че НАТО трябва да „се поучи от това, с което Украйна се бори в момента“.
Той каза, че освен Полша, Румъния и САЩ, други съюзници от НАТО експериментират с подобни системи, като целта е тази технология да се използва в целия алианс.
Западните страни също си сътрудничат с украинците по тази технология. През септември, например, Великобритания обяви планове за масово производство на хиляди украински прехващащи дронове за Киев. САЩ също произвеждат тези оръжия в сътрудничество с Украйна.
Генералът заяви, че ангажирането на западни фирми за производството на повече дронове за прехват ще допринесе за по-нататъшно понижаване на цената за страните от НАТО, които проявяват интерес към придобиването на тази технология.
Стойността е ясна, заяви Кинг. Придобиването на дронове за прехват ще позволи на страните от НАТО да запазят сложните системи за противовъздушна отбрана, като ракетната система земя-въздух MIM-104 Patriot или определени ракети въздух-въздух, за заплахи като крилати и балистични ракети, а не за еднопосочни дронове за атака.
Бърз цикъл на развитие
Дроновете-прехватчи са сред по-новите иновации, появили се в резултат на войната, тъй като Украйна и Русия се опитват да си осигурят технологично предимство, като всяка нова способност, която се въвежда, подтиква другата страна да разработи контрамерки.
По време на обучението по Merops в Полша западни официални лица заявиха, че наблюдават как Украйна и Русия се състезават в цикли на оръжейни иновации с темпо, което изисква по-бързо снабдяване, преди новите инструменти да остареят.
„Животният цикъл на технологиите се е съкратил драстично“, заяви Барт Холантс, брокер по иновации в НАТО. „Това не е нова тенденция, но я наблюдаваме на бойното поле в Украйна“, каза той пред Business Insider, обяснявайки, че „на всеки шест седмици до три месеца се появява нова версия или ново поколение технологии, които навлизат на фронта и срещу които трябва да се защитите или да създадете контрамерки“.
С оглед на това темпо НАТО се обърна към западни и украински отбранителни фирми за нови начини да се противодейства на най-големите заплахи от войната, давайки на тези компании възможност да представят, тестват и пуснат на пазара системи, готови за бой.
По-рано тази година НАТО организира „Иновационно предизвикателство“, което събра компании, за да представят решения за руските планиращи бомби и еднопосочни атакуващи дронове. Две компании – една френска и една германска – спечелиха съответно първо и второ място за своите решения, състоящи се от дронове за прехват.
Френският командир Пиер Делом, координатор на проекта в Съюзническото командване за трансформация на НАТО, който ръководи „Предизвикателствата за иновации“, заяви, че алиансът може да се окаже във война във всеки момент и трябва да бъде готов.
Ключът, каза той пред Business Insider, е масовото производство на достъпни средства за противовъздушна отбрана, така че НАТО да не се налага да харчи повече пари от необходимото за противодействие на евтини заплахи. В бъдеща битка тези заплахи могат да се проявят с пълна сила и алиансът не може да си позволи да изразходва скъпи ракети в тази битка. Устойчивостта означава да се извлече максимална полза от всеки долар.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.
Румяна Дечева: Докато всички следят Иран, нова война назрява в Африка
Новото "голямо разминаване" – ЕС сам си пречи в надпреварата за изкуствен интелект
Кадър на деня за 25 март
Американски съд призна Meta и YouTube за виновни в дело за зависимост от социални мрежи
Dow се повиши с 300 пункта заради надеждите за споразумение с Иран
Навлизането на чужди инвестиционни фондове носи риск за достъпността на имотите у нас
НАТО провежда военни учения в България днес и утре
На 26 март имен ден празнуват Габриел, Габриела, Гавраил, Гавраила
Времето в четвъртък: Сутрешни мъгли и пролетни температури през деня
Хороскоп за 26 март: Ден на важни решения и силна интуиция
Сабаленка с нова двусетова победа в Маями
Италия - Северна Ирландия
Бразилия - Франция
Спортът по телевизията днес, 26 март
Мачовете по телевизията днес, 26 март
УЕФА глоби Бенфика за расизъм
Нумерологична прогноза за 26 март
Дневен хороскоп за 26 март, четвъртък
Любовен хороскоп за април 2026
Британската банда High Vis пристига в София с експлозивна смесица от постпънк и модерен рок
Лесни трикове за професионален грим вкъщи
40 години Seven Churches: POSSESSED с концерт в София
Сондаж на „Мяра“: Войната в Иран носи страх за България, но не и персонално за хората
Успешно „замразиха“ мозък без увреждане - но възкресяването на съзнанието остава далеч
Расте броят на хората с диабет Тип 1 в България
Средната скорост дава ефект: Има по-малко инциденти в участъците
Пак скачат таксите: Висшето образование се превръща в лукс
Иран каза кораби на кои държави могат да преминават през Ормузкия проток
В окото на бурята: Учен разказва какво е да попаднеш в торнадо
Китай изпробва гъвкав робот за зареждане на сателити в орбита (видео)
Откриха мистериозни пирамиди в Антарктида: Чии следи са скрити под снега и леда
Плюшена играчка, пусната от стратосферата, постави нов световен рекорд (видео)
Учени установиха генетичния предел при клонирането на бозайници
Илън Мъск с нова амбициозна идея: Петаватов изчислителен клъстер на Луната