Изоставена и сама, Украйна продължава да се бори, защитавайки страхливия Запад от Путин

С наближаването на поредния самоналожен краен срок на Тръмп за прекратяване на войната, той изглежда по-заинтересован от фарватерите на Флорида и скицирането на предполагаеми военни кораби, които да бъдат кръстени на него, отколкото от сблъсъка с горчивата реалност на войната в Украйна. 

Междувременно Украйна продължава да се бори, изолирана, с недостиг на ресурси и все по-изоставена от онези, които някога твърдеха, че ще се противопоставят на тиранията от Изток – дори когато се крият от военната машина на Владимир Путин зад бастиона на украинската жертва.

В гротескна пародия на християнските ценности, Путин избра Коледа, за да засили атаките срещу цивилни. Руски ракети и дронове умишлено се насочват към украинската електропреносна мрежа, потапяйки домовете в мрак и студ, докато сибирските ветрове духат из страната. Това не са странични щети - това е стратегия.

Реалността вече е съвсем ясна: Европа е последната надежда завоевателната кампания на Путин да бъде спряна там, където е сега. Ако Украйна иска да оцелее като суверенна нация, това ще е защото европейците са избрали да действат.

Някои все още се придържат към илюзията, че Путин ще се задоволи с Украйна и ще спре на линията на НАТО, но това убеждение е умишлено невежо. То игнорира Будапещенския меморандум, в който Русия гарантира сигурността на Украйна през 1994 г. То игнорира откровените лъжи на Путин от януари 2022 г., когато той твърди, че движението на войските в Беларус е просто учения, седмици преди да започне пълномащабна инвазия. Да вярваме на диктатора сега означава да игнорираме всеки урок от близката история.

И така, какво трябва да се направи? Най-малкото, Европа трябва да помогне на Украйна да защити цивилното си население. Цивилната инфраструктура е защитена от Женевските конвенции, но Русия я атакува безмилостно. Противовъздушната отбрана не е ескалация, тя е защита. Европа има капацитета, самолетите, оръжията и екипажите да защити критична украинска инфраструктура, ако пожелае.

"Коалиция на желаещите"

Защо тогава премиерът Стармър и "Коалицията от желаещи“ европейски държави не полагат сериозни усилия да наложат защитено въздушно пространство над ключови граждански цели, поне през зимата? Путин разбира силата и ние знаем, че той се възползва от слабостта. Той знае, че нашите стелт изтребители F-35 не трябва да се страхуват от неговите далекобойни противовъздушни ракети: по-малко сложните самолети, използвани от САЩ и Израел, нямаха проблеми с руско-доставените отбранителни системи на Иран.

Виждали сме реакцията на Путин и преди, когато се е сблъсквал с реалната заплаха от наистина модерни западни оръжия, най-вече американските крилати ракети "Томахоук“. Той се разбунтува, протестира и Тръмп отстъпи. Ако на президента Зеленски бяха доставени около хиляда "Томахоука“, съмнявам се, че колективният гръб на Украйна щеше да бъде толкова силно притиснат до стената.

Докато телевизионните оператори предават гласовете на изтощени украински войници и ужасени цивилни, укриващи се от нощните бомбардировки, европейските лидери изглеждат доволни да отместят поглед от войната за Коледа. Но войната не спазва празници. Ако Путин притежаваше дори капка благоприличие, щеше да обяви прекратяване на огъня, дори само за 24 часа. Той не го прави и няма да го направи.

Това ни оставя с избор. Или Европа намира своята морална смелост и действа, или потъва още по-дълбоко в морален упадък. Защитата на цивилните, поддържането на отоплението включено през снежната зима и отказът на Русия да тероризира населението от въздуха – това не е подстрекателство към война, а лидерство.

Ако Украйна падне, Европа ще бъде следващата. Ще сме се провалили и историята ще запише, че за пореден път тиранията напредна, защото демокрациите се колебаеха.