Курорти-призраци: Стотици ски писти са изоставени, природата в Алпите ги превзема

Когато ски курортът Сеюз 2000 затвори в края на сезона през 2018 г., работниците предположиха, че ще се върнат следващата зима. Картите на пистите бяха оставени струпани до телбод, графикът на персонала беше закачен на стената. Шест години по-късно, пожълтял вестник с дата 8 март 2018 г. стои сгънат настрани, сякаш някой току-що го е прелистил по време на тих период. На масата остава наполовина изпита бутилка вода.

Сеюз в южните френски Алпи е бил отворен в продължение на 85 години и е бил един от най-старите в страната. Днес той е един от десетките изоставени ски курорти в цяла Франция - част от нов пейзаж от "призрачни станции". Повече от 186 вече са окончателно затворени, което повдига въпроси за това как ще напуснем планините - сред последните диви пространства в Европа - след като лифтовете спрат да работят.

Тъй като глобалното затопляне изтласква снежната линия по-високо в Алпите, хиляди структури са изоставени да гният. Някои от тях се рушат и замърсяват околната земя, което поражда дебат за това какво трябва да се случи с останките от стария начин на живот - и дали да позволим на природата да си върне планините.

Снеговалежите в Сеюз започнаха да стават ненадеждни през 90-те години на миналия век. За да бъде финансово жизнеспособен, курортът трябваше да бъде отворен поне три месеца. През последната зима той успя да издържи само месец и половина. През двете години преди това изобщо не можеше да работи.

Отварянето на курорта всеки сезон струваше на местните власти цели 450 000 евро (390 000 британски лири). С скъсяването на сезона числата вече не се сумираха. За да се избегне спирала от дългове, управителите на курорта взеха решението - затварят. 

"Струваше ни повече да държим курорта отворен, отколкото да го държим затворен за сезона", казва Мишел Рику-Шарл, президент на местния общински съвет Бюех-Деволюи, който ръководи обекта, пред The Guardian. Дори и при най-оптимистичните прогнози бъдещето изглеждаше мрачно. "Обмисляхме използването на изкуствен сняг, но осъзнахме, че това ще забави неизбежното."

Минаха седем години, преди камионите и хеликоптерите да дойдат, за да започнат да премахват пилоните. Въпреки това местната общност скърбеше за малкия, семеен курорт, който беше домакин на поколения спомени. С началото на разрушенията те дойдоха да вземат гайки, болтове и шайби като спомен за това, което бяха загубили.

Деградиращ див терен

Във Франция днес има 113 изоставени ски лифта с обща дължина близо 63 км, като близо три четвърти от тях са в защитени зони. Не става въпрос само за ски инфраструктура. Асоциацията "Планинска дива природа" изчислява, че има над 3000 изоставени съоръжения, разпръснати из френските планини, които бавно деградират най-богатия див терен в Европа. Това включва военни, промишлени и горски отпадъци, като стари кабели, парчета бодлива тел, огради и стари машини.

Ски курортът Сеюз бързо се превръща в един от тези замърсители. Малката дървена хижа в долната част на първия лифт губи изолация. Въжета, използвани някога за маркиране на пистите, висят на парцали, а парчета пластмаса падат от пилон. Старите навеси в двата края на ски лифтовете често все още съдържат трансформатори, азбест, моторни масла и греси. С течение на времето тези вещества проникват в почвата и водата.

Корозията и ръждата от метални конструкции, останали от Втората световна война, като противотанкови парапети и метални шипове, са довели до промени в растителните видове в околността, което потенциално предлага визия за това какво може да се случи, ако пилоните бъдат оставени да ръждясват през следващите десетилетия.

"На латински казваме memento mori - помнете, че сте смъртни. Не мислете, че създавате вечни неща; те ще остареят", казва Николас Масон от Mountain Wilderness, който води кампания за демонтиране на старата ски инфраструктура, за да се освободи място за природата. "Когато ги създавате, задайте си въпроса: какво ще остане?"

Някои смятат, че курортите трябва да останат паметни пейзажи, почитащи поколения хора, които са живели и карали ски тук; други смятат, че те трябва да бъдат върнати на дивата природа, като разпадащите им се машини бъдат премахнати.

Възстановяване на природата

Деконструкцията на Сеюз започна на 4 ноември 2025 г., месец преди началото на ски сезона. Ски лифтовете на курорта бяха извозени с хеликоптер, за да се сведе до минимум нарушаването на околната среда и компресията на земята.

Френският закон изисква ски лифтовете да бъдат премахнати и демонтирани, ако вече не се използват. Законът обаче се прилага само за ски лифтове, построени след 2017 г. Повечето обаче издържат 30 години, така че никой лифт не би се считал за остарял поне до 2047 г. Процесът е и скъп: демонтирането на Сеюз ще струва 123 000 евро. Това означава, че по-голямата част от изоставената ски инфраструктура е оставена да се разпада на място. Това, което се случва в Сеюз, е рядкост.

След като пилоните са разчистени, а курортът е затворен от седем години, вече се виждат ранни признаци на екологично възстановяване. Червена мараня се носи над белия сняг: зимни плодове на шипката поникват там, където пистата вече не се коси.

Плодовете са важна зимна храна за птици като рядката червеноклюна гарга, а трънливите им стъбла се използват за изграждане на гнезда през пролетта. През лятото орхидеи и жълти тинтяви цъфтят по тези хълмове. Хълмовете около мястото са класифицирани като Натура 2000, което означава, че са дом на най-редките и най-защитени диви животни в Европа.

Дърветата също се завръщат.

"Не знам дали ще отнеме 10, 20 или 50 години, но това се превръща в гора", казва Масон.

Дивите свине и сърни, живеещи в тези гори, ще се възползват от по-спокойни зими. Птици като глухарите се подслоняват от силни студове през зимата, като се ровят в снега, и предпочитат дълбок прахообразен сняг - точно както скиорите. Видът е застрашен във всички планински вериги на Франция.

Разрушаването на Сеюз идва във време, когато много пространства за природа се свиват. Пиер-Александър Метрал, географ в университета Гренобъл Алпи, който изучава изоставени ски курорти, казва:

"Има много дебати относно естеството на това разрушаване - дали просто премахва механични неща или се опитваме да върнем планините в някакво първоначално състояние?"

Екологичното възстановяване може да бъде изпълнено с изненади, казва той, отбелязвайки, че поддържането на пистите може да бъде полезно за някои алпийски цветя.

"Ако позволим на природата да се върне спонтанно - по див, неконтролиран начин - има и рискове някои инвазивни видове, които са склонни да бъдат по-силни, да колонизират по-бързо", казва Метрал.

В тази област има оскъдни изследвания, но проучванията от затварянето на ски курорта Valcotos в мадридската Сиера де Гуадарама през 1999 г. показват, че това е довело до значително възстановяване на местната растителност и по-чисти водни пътища, като същевременно е намалило ерозията на почвата.

"Това са лаборатории за това каква би могла да бъде планината в бъдеще, в което има нови изоставяния на курорти", казва Метрал.

На ръба

Въпросът какво да се прави с тези места ще се разпространи в европейските планини и по целия свят. Ските изчезват от много алпийски пейзажи.

"Много по-ниски вече са затворени", казва Масон. "Част от градуса променя всичко в планинската среда. Това е разликата между това да имаш сняг и да нямаш сняг."

Изследванията показват, че с глобално затопляне от 2°C (3.6°F), повече от половината от съществуващите курорти рискуват да имат твърде малко сняг. Курортите на по-голяма надморска височина са уязвими от загубата на вечна замръзналост, заплашвайки пилоните, които са пробити в тях. Някои курорти, като например St-Honoré 1500, бяха изоставени още преди строителството да е завършено. Дори по-големите курорти, които обикновено имат средства за инвестиции в нови писти и изкуствен сняг, се борят да оцелеят.

За някои загубата на Сеюз изглежда преждевременна. Ричард Клайн, който живее в Roche des Arnauds, близо до Сеюз, смята, че ски курортът е можел, и е трябвало, да бъде спасен.

"Това беше прекрасно място да се научиш да караш ски. Мисля, че е наистина глупаво, че го затвориха", казва той. "Винаги е имало много хора."

Клайн смята, че местните власти е трябвало да започнат да използват изкуствен сняг, добавяйки: "Сега е твърде късно."

И все пак животът не е изчезнал от Сеюз. През октомври 2025 г. хотел Galliard в курорта се продава на предприемач, който иска да го отвори за събития, според Рику-Шарл. Предприемач на недвижими имоти е купил детската ваканционна резиденция, а дърводелец се е нанесъл в сградата, където е била старата билетна каса. Стаите, използвани като ваканционен лагер за деца, имат пукнатини, които се виждат отстрани, но е възможно да отворят отново в бъдеще.

"Сеюз ще продължи да живее, въпреки загубата на лифтовете", казва Рику-Шарл. "Не скърбим за Сеюз, защото не е мъртъв."

През зимните уикенди десетки коли все още се събират на паркинга, като хората се наслаждават на по-спокойни занимания по склона на хълма, като разходки, ходене със снегоходки, ски бягане и каране на шейни.

Масон не харесва термина "курорт-призрак", защото той предполага пълно изоставяне, когато случващото се в неговия район е по-сложно.

"Хората продължават да идват", казва той. "Не са ни нужни големи машини, за да направим планините привлекателни."

Това, което се случва в Сеюз, е поглед към бъдещето, пред което са изправени десетки други малки курорти и планински пейзажи в цяла Европа.

"Какво е нашето наследство, което ще искаме да запазим", пита Масон. "А какво е просто руина, която искаме да разрушим? Това е въпрос, който трябва да си задаваме всеки път и той изисква известно размишление."