Вътрешна ерозия на властта: социалистите губят контрол във Венецуела

В покрайнините на главния петролен град на Венецуела, Маракайбо, членове на местен клон на управляващата социалистическа партия обикаляха от врата на врата през седмиците след като американските сили заловиха президента Николас Мадуро, питайки жителите дали все още подкрепят партията, която управлява страната от близо 20 години. Резултатът: около половината от членовете казаха, че вече не подкрепят, пише Ройтерс.

Системата за патронаж на правителството, която купуваше форма на партийна лоялност чрез финансови облаги и хранителни пакети, също изглежда е подложена на натиск, като пет от източниците твърдят, че някои дарения са спрели след залавянето на Мадуро.

Няма скорошни публични данни за членството в партията и въпреки че Ройтерс разговаря с хора, наблюдаващи спад в участието в четири географски разпръснати щата, информационната агенция не можа да определи каква е ситуацията във всички 24 щата в страната. Повечето чуждестранни медии нямат постоянен персонал в страната, а венецуелците като цяло не са склонни да говорят свободно с репортери поради потенциални репресии.

Призивите за национално единство пред лицето на заплахите за Венецуела са постоянна част от речите и публичните изяви на Родригес след отстраняването на Мадуро, а тя също така приветства устойчивостта на народа на страната и обеща икономическо развитие за всички.

Въпреки че осъди задържането на Мадуро като отвличане, Родригес изглежда се съобразява с исканията на САЩ да отвори страната за американски петролни компании и се срещна с директора на Централното разузнавателно управление, за да обсъди сътрудничеството в борбата с наркотрафика.

Намаляването на подкрепата за партията на местно ниво би било проблем за Родригес.

Публично Кабело подчерта единството. На 12 януари той използва седмичната си пресконференция като лидер на партията, за да подчертае, че Родригес има „цялата подкрепа на Обединената социалистическа партия на Венецуела“.

Венецуела вече е получила 500 милиона долара от продажби на суров петрол и всяко значително икономическо подобрение би могло да помогне за увеличаване на финансирането на партията и за възстановяване на членските привилегии, които исторически са помагали за укрепване на подкрепата.

Всички висши служители на Венецуела са дългогодишни членове на PSUV. Партията е създадена през 2007 г. чрез сливане на разнородните политически и социални сили, които доведоха социалистическия президент Уго Чавес на власт през 1999 г. Това движение също така носи неговото име - „Чавизъм“.

До 2009 г., когато Чавес налива пари от петрол в социални проекти, партията има над 7 милиона членове. Въпреки че е основана с обещанието да изготвя политика отдолу нагоре, партията все повече се превръща в начин за огъване на президентската власт и потушаване на народното несъгласие, особено след смъртта на Чавес и идването на Мадуро през 2013 г. Законодателите на партията имат супер мнозинство в националното събрание - което се ръководи от брата на Родригес, Хорхе - и контролират всички с изключение на един от 24-те губернаторски поста в страната.

Причините за спада на местната подкрепа са различни. Някои казват, че хората са предпазливи да бъдат свързани с партията, ако опозицията спечели властта, страхувайки се от някаква форма на възмездие. Други казват, че несигурността причинява вътрешни борби в партията. Почти всички говориха за разочарование и поставиха под въпрос лоялността на новото ръководство към каузата на Чависта.

Източници, пожелали анонимност съобщиха, че към трудностите на хората се добавят проблемите с предоставянето на партийни помощи, както хранителни, така и финансови, които са засегнали местните клонове. Те казаха, че членове в три щата - Сулия, Арагуа и Фалкон - напускат партията, защото правителството е спряло да изплаща бонуси и да разпределя социални помощи.

Правителствените плащания, които чрез различни помощи могат да достигнат до над 100 долара на месец за някои, са жизненоважен доход за милиони във Венецуела, където минималната месечна работна заплата е по-малка от 1 долар, а бедността е широко разпространена. Анализаторите също така оценяват, че инфлацията е надхвърлила 400% през 2025 г.