Германски генерал: Путин ще накара Европа да страда, нарече Тръмп егоманиак

Владимир Путин ще накара Европа да страда от неща, които "дори не можем да си представим в момента“, предупреди началник на германската армия генерал-майор Волф-Юрген Щал.

Като президент на Федералната академия за политика на сигурност, той твърди, че Германия вече е изправена пред кибератаки от Русия, но се опасява, че Путин може да засили атаките си в цяла Европа и дори да разположи войски на място.

Той също така разкритикува Доналд Тръмп, че е "егоман, нарцистичен, непостоянен сключващ сделки с авторитарни наклонности“.

"Когато видя как Путин се е държал досега и как го оценявам в мисия срещу Запада, тогава няма съмнение дали ще използва военни средства. Ако получи възможност, ще ги използва", споделя в речта си пред германо-британското общество Щал.

Той изрази загриженост как европейските лидери биха реагирали, ако Русия нахлуе на територията на НАТО и каза, че либерално-демократичният ред в страната е застрашен.

"Хората веднага ще кажат: "Изобщо не е нужно да се бием, трябва да го разрешим дипломатически. Не можем да го решим военно". Не знам какви дискусии, какви течения биха могли да се разгърнат тук, в Германия. Имам известна загриженост относно това. Ако територията на НАТО бъде окупирана от руски войници, тогава НАТО трябва да каже: "Как да ги изхвърлим, така че територията да бъде върната на НАТО, не само де юре, но и де факто?“, разсъждава генералът.

"Светът се разпада по шевовете. Бурен е. Суров е. Беззаконен е, в състояние е на безпорядък... спешно трябва да работим по укрепването на основите си", каза още Щал.

Генерал-майорът отправи остри критики към Тръмп, но каза, че все още е уверен, че САЩ ще осигурят своя "ядрен чадър“ на Европа, дори ако част от сухопътните им сили бъдат изтеглени от континента.

"Най-голямото ми интелектуално предизвикателство е президентът. Видях на конференцията по сигурност [в Мюнхен], че не съм единственият, който има трудности тук; американците също имат. Те имат непостоянен президент", на мнение е военният.

"И затова ми е трудно, когато всички кажат: "Не, ние оставаме в Европа, стабилна Европа е жизненоважен интерес за нас и се нуждаем от нея за нашата собствена сигурност“, а след това преживяват такъв президент", аргументира се Щал.

Военният твърди, че четирите ключови стълба на германската сигурност: ЕС, НАТО, националната икономическа сила и социалното сближаване, са подложени на значителен натиск.

Руската агресия принуждава европейските държави да обмислят ядрени оръжия, за да се предпазят от атаки.

И Полша, която свали руски самоубийствени дронове през септември, след като те навлязоха във въздушното ѝ пространство, обмисля ядрени оръжия.

Полският президент Карол Навроцки заяви, че страната трябва да започне да разработва свои собствени ядрени оръжия. Той каза, че е "голям поддръжник на присъединяването на Полша към ядрения проект“, който иска да бъде в основата на стратегията за сигурност на страната.

Този път, при спазване на всички международни разпоредби, е пътят, който трябва да поемем.

"Трябва да работим за постигането на тази цел, за да можем да започнем работата. Ние сме страна, която е точно на границата на въоръжен конфликт. Агресивното, имперско отношение на Русия към Полша е добре известно", каза Навроцки.

А германският канцлер Фридрих Мерц заяви, че макар Германия да не разработва собствени ядрени средства за възпиране, тя би могла "теоретично“ да носи британски или френски бойни глави.

"Едва ли е възможно да се предположи как поляците изведнъж обсъждат получаването на собствени ядрени средства за възпиране. Това не е в интерес на американците", на мнение е Щал.

Коментарите му идват, докато Русия продължава да настоява за нахлуването си в Украйна, след като мирните преговори, посредничени от САЩ, се провалиха за по-малко от два часа.

Володимир Зеленски заяви, че е несправедливо Доналд Тръмп да оказва по-голям натиск върху страната му, отколкото върху Русия.

Вторият ден от преговорите приключи вчера, въпреки че нито една от страните не сигнализира, че е по-близо до прекратяване на най-смъртоносния конфликт в Европа след Втората световна война. Нито една от страните не даде подробности за това какво са обсъждали или дали са се споразумели за нещо, но и двете сигнализираха, че дискусиите са били трудни.