Как Тръмп възроди дипломацията на оръжейните кораби

Посланието към Ислямската република е недвусмислено: подчинете се на изискванията на САЩ или се изправите пред гнева на най-мощната военноморска сила в света.

Докато USS Gerald Ford се насочва към Иран, аятолах Али Хаменей със сигурност ще има предвид примера на Венецуела.

На 3 януари същият военен кораб и ударна група позволиха на американските специални сили да проведат светкавична акция, при която беше заловен бившият президент Николас Мадуро.

Каракас беше потопен в мрак, а системите му за противовъздушна отбрана бяха унищожени при прецизен бомбардировъчен удар.

Алесио Паталано, професор по военни науки в Кингс Колидж Лондон, каза: „Мисля, че това беше абсолютно забележителна демонстрация на ударна сила и дистанция с хирургична прецизност, която, честно казано, никой друг не може да събере като американците.“

Той добави, че операцията в Каракас, наредена от Доналд Тръмп на 3 януари, въвежда „нов вид психологически капацитет“, като добави, че ако беше лидер на Иран, би бил „по-загрижен ... за това, което може да се случи с мен“.

В някои отношения операциите във Венецуела и Иран са еволюция на ролята, която самолетоносачите играеха през 90-те години, когато бяха разположени, за да окажат натиск върху по-слабите държави да се подчинят на волята на Америка, пише The Telegraph.   

Тогава самолетоносачите подкрепиха операциите на САЩ в Хаити, Тайванския пролив и Босна.

След терористичните атаки от 11 септември 2001 г. те предоставиха плаващи бази за подкрепа на сухопътните кампании в Ирак и Афганистан, където САЩ нямаха на разположение подходящи съоръжения.

Но арсеналът на Иран от противокорабни ракети, дронове и малки атакуващи лодки представлява по-голяма заплаха за американските бойни кораби – включително самолетоносачите – дори и след като Израел разгроми ракетните сили в кратката война миналата година.

Техеран публикува видеоклипове, генерирани от изкуствен интелект, на атаките на рояци дронове срещу USS Abraham Lincoln, и това е стратегия, която режимът вероятно ще опита на практика. По-рано този месец американски изтребител F-35 свали ирански дрон Shahed, за който се твърди, че се е приближавал „агресивно“.

На практика, според д-р Паталано, най-многото, на което Иран може да се надява, е да „има късмет“ и да „разкърви носа“ на американски самолетоносач.

Корабите разполагат с най-мощната защитна бариера в света. Подводниците могат да потапят атакуващи кораби; самолетите за електронна война Boeing EA-18 G Growler блокират рояците от дронове, а бордовите системи за електронна война дезориентират приближаващите се ракети.

USS Gerald R Ford и USS Abraham Lincoln не е необходимо да се намират в обсега на иранските оръжейни системи, за да представляват заплаха. Дозареждането във въздуха позволява на F-35 и F/A-18 да провеждат удари срещу Техеран от разстояние над 1000 мили.

В резултат на това, според д-р Паталано, съвременната ударна група на самолетоносачите може да прояви сила срещу „доста сложни цели“.

Той добави:

„Мисля, че последният месец показва, че самолетоносачите като конструкция, а не само корабите сами по себе си, са станали по-устойчиви и по-способни, отколкото сме си мислили.“

През 50-те години на миналия век американски адмирали заявиха, че огромните кораби ще станат остарели заради ядрените бойни глави. През 2024 г. генерал Марк Мили, бивш председател на Общото командване на въоръжените сили на САЩ, заяви, че самолетоносачът е „голямо парче стомана, което – съжалявам – е видяло най-добрите си дни в Мидуей“ [ключовата битка от Втората световна война в Тихия океан].

Съвременният дебат за оцеляемостта се фокусира върху заплахата от Китай, по-специално придобиването на голям брой противокорабни балистични ракети.

Центърът за стратегически и международни изследвания (CSIS), мозъчен тръст със седалище във Вашингтон, установи, че САЩ са загубили два самолетоносача в почти всички свои военни игри от 2023 г., симулиращи китайска инвазия в Тайван.

В сценария самолетоносачите са били в „уязвима позиция край японския остров Окинава“ в опит да възпрат Пекин. Загубата им, която е коствала живота и на почти 100 самолета, е настъпила след продължителни атаки, в резултат на които корабите са изчерпали запасите си от противоракетни ракети.

Администрацията на Тръмп все още не е изяснила визията си за флота от самолетоносачи. През 2017 г. президентът обяви USS Gerald R Ford за „100 000-тонен послание към света“ и че „американската мощ е несравнима“ по време на церемонията по влизането му в експлоатация.

По-наскоро той се фокусира върху създаването на боен кораб от клас „Тръмп“, без да има текущи планове за разширяване на 11-те кораба от флота на САЩ.

За сравнение, Китай има три, Великобритания, Индия, Италия и Япония имат по два, а Франция, Испания и Турция имат по един кораб.                                               

На конференцията по сигурността в Мюнхен тази седмица сър Кир Стармър заяви, че Великобритания трябва да сложи край на „прекомерната си зависимост“ от САЩ. Д-р Паталано заяви, че би било разумно да се гарантира, че европейските съюзници в НАТО могат да оперират с мощна ударна група без американска подкрепа.

Това би означавало да се оборудват изстрелваните от самолетоносачи F-35B с ракети с дълъг обсег – нещо, което в момента им липсва. Това би дало на групата, съставена от Великобритания, Италия и Франция, достатъчен ударно-ударен потенциал, за да „държи руснаците в неведение“ в случай на война.

Въпреки това, най-забележителният сигнал за бъдещето на самолетоносачите идва от Китай. Пекин планира да построи шест през следващото десетилетие, според актуализация от декември 2025 г. на годишния доклад на Пентагона за Китай.

Стремежът на Китай отчасти отразява целта му да има най-силната армия в света до 2049 г. Подобно на САЩ във Венецуела, Пекин би могъл да използва такава сила, за да доминира в близките си съседи, където му липсва мрежата от съюзнически въздушни бази, с която разполага Вашингтон.

Президентът Си Цзинпин разшири и модернизира китайския военноморски флот. Днес Пекин разполага с най-големия флот в света. Корабостроителниците могат да произвеждат 200 пъти повече тонаж от Съединените щати.                         

През 1998 г. Китай закупи незавършен съветски самолетоносач, което позволи на Народната освободителна армия (НОА) да прескочи „най-малко 15 години“ развитие, според Атул Кумар от мозъчния тръст Observer Research Foundation (ORF).

Миналата година Китай пусна в експлоатация първия си самолетоносач, произведен в страната, Fujian.

Голяма част от оборудването му възпроизвежда технологии, използвани другаде.

Въпреки това, 80-хилядният кораб постигна пробив през септември, когато използва електромагнитна катапулта (EMAL) за изстрелване на стелт изтребител J-35 – нещо, което USS Gerald R Ford успя да направи с F-35.

Днес технологичната надпревара включва усилия за разширяване на обхвата и полезността на самолетоносачите чрез използване на дронове, включително морски, въздушни и еднопосочни системи за атака.

Корабите „могат да се използват като арсенал“ за „безпилотни летателни апарати (UAV) или ракети, а не само за самолети“, каза д-р Сидхарт Каушал, старши научен сътрудник в Royal United Services Institute (RUSI).

В учения, симулиращи инвазия в Тайван, Китай е позиционирал своите самолетоносачи югоизточно от острова в блокада, целяща да попречи на презареждането от САЩ. Ако САЩ решат да се включат активно в конфликта, те може да не издържат дълго, каза г-н Шугарт от CNAS.

Смята се, че американските атомни подводници са „достатъчно тихи“, за да се приближат до – и потопят – самолетоносачите на НОАК. За разлика от тях, дизеловите лодки на Пекин „все още са доста шумни“.

Засега с всеки изминал час „Форд“ се приближава с 30 морски мили към Иран – и към най-голямото изпитание досега за новия стил на дипломация с военни кораби на г-н Тръмп.