Защо Хизбула се присъедини към войната с Иран?

Привидно саморазрушителният ход на ливанската терористична групировка подчертава абсолютната ѝ лоялност към Ислямска република Иран.

Ливан сега е фронт в американско-израелската кампания срещу Иран. В рамките на часове след като Иран обяви убийството на върховния лидер Али Хаменей, „Хизбула” изстреля ракети и дронове в Северен Израел, което предизвика предвидимо масиран израелски отговор, в който „Хизбула” „ще плати висока цена“. Ходът на „Хизбула”, иначе необясним и привидно самоубийствен, изглежда е насочен към облекчаване на натиска от войната върху Иран, за да се увеличат максимално шансовете на режима за оцеляване, пишат за TNI старпи сътрудникът Дейвид Дауд и анализаторът Ахмад Шарауи.

„Хизбула” умишлено не се ангажира да се присъедини към войната в седмиците преди избухването на военните действия. На 26 януари генералният секретар Наим Касем заяви, че „Хизбула” „не може да бъде неутрална“ във война срещу Иран, поради религиозното и политическото значение на нейния върховен лидер. Той каза, че начинът на действие, който „Хизбула” ще предприеме, ще бъде решен „по това време и въз основа на хода на битката“. След като репортаж на Agence France-Presse предполага, че „Хизбула” чертае „червена линия“ за безопасността на Хаменей, групата бързо поясни на Алараби ал-Джадид, че остава ангажирана с позицията на Касем и няма да предопределя хода на войната.

След като смъртта на Хаменей беше потвърдена, първоначалните изявления на „Хизбула” бяха траурни, но не и заплашителни, засилвайки впечатлението, че групата няма да се намеси. „Хизбула” дори насрочи масово събиране на 3 март в южния ливански град Тир, за да почетат паметта на падналия ирански върховен лидер.

„Хизбула” най-накрая сложи край на тази несигурност, когато атакува Израел. В първото изявление, издадено от Ислямската съпротива, групата определи операцията като „отмъщение срещу престъпния ционистки враг, който жестоко и коварно пролива чистата кръв на... Хаменей“. В изявлението обстрелът е описан като забавен акт на самозащита срещу продължаващите операции на Израел в Ливан, по който групировката оттогава се опитва да преформулира решението си да атакува Израел.

На пръв поглед обаче оправданията на „Хизбула” са неубедителни. Хаменей, като личност, е важен за „Хизбула”. Но подобно на бившия командир на силите Кудс Касем Солеймани или падналия генерален секретар Хасан Насрала преди него, Хаменей в крайна сметка е заменимо зъбно колело в добре организираната система на режима.

Следователно групировката не би рискувала самоунищожение или изостряне на настоящото положение на иранския режим само за да му отмъсти. Те биха могли да се задоволят с това да представят смъртта му като поредното „благословено мъченичество“ и неизбежна жертва в дългата война срещу Съединените щати и Израел, както направиха след убийството на други важни фигури.

Освен това действията на „Хизбула” на 2 март нямаха шанс да принудят Израел да прекрати атаките си в Ливан. Групировката едва е започнала процеса на възстановяване на своя арсенал и структура за командване и контрол, които бяха сериозно увредени в последния конфликт с Израел.

Дори сега „Хизбула” признава, че няма никакъв конвенционален паритет с Израел. Атаката би могла само да провокира по-интензивни израелски действия, като същевременно има минимално въздействие върху израелските отбранителни сили или тяхното разполагане. Представянето на действията ѝ като националистически мотивирана самозащита изглежда има за цел да предотврати вътрешна реакция – особено от страна на ливанската шиитска общност – за това, че те и страната са въвлечени във втора война, за да служат на чужди интереси след толкова години.

„Хизбула” в крайна сметка е лоялна към Ислямската република и нейното оцеляване.

Това от своя страна зависи от това докъде са готови да стигнат Съединените щати в тази война. Малко преди „Хизбула” да започне да стреля, президентът Доналд Тръмп – въпреки че за кратко сигнализира за продължаваща отвореност за диалог с Иран – въпреки това подчерта, че американските сили ще продължат кампанията си срещу режима поне месец. Към петък, 6 март, президентът вече обяви готовността си да поддържа военните действия много по-дълго.

Следователно, дори знаейки последствията от провокирането на израелците, „Хизбула” сигурно е преценила, че конфликтът се развива в посока, застрашаваща оцеляването на режима. И изглежда, че тяхната намеса е била насочена към косвено повлияване на американското обществено мнение, достатъчно, за да промени това.

Американски служители, които разбират непоколебимия характер на враждебността на иранския режим към Съединените щати, не са успели да я обяснят правилно на американската общественост – фокусирайки се върху вредните антиамерикански лозунги на Техеран, вместо да изложат пряката и сложна заплаха, представлявана от Иран и неговите пълномощници като „Хизбула”.

Това настроение може да се засили, ако войната с Иран се проточи, и ще натежи сериозно върху президента Тръмп и Републиканската партия с наближаването на междинните избори за Конгреса.

"Хизбула" вероятно е атакувала, за да забави хода на войната, като принуди Израел да раздели вниманието и ресурсите си, особено военновъздушните си сили, на два фронта – едновременно облекчавайки натиска върху Иран и надявайки се, че произтичащото от това забавяне на военните усилия ще накара американските антивоенни настроения да натежат по-силно върху Тръмп и да го накарат да прекрати войната преждевременно.