Фракции в изгнание се борят за благословията на САЩ да поемат контрола над Иран

Докато американска бойна група се отправя към Персийския залив през ноември 2002 г., съперничещи си иракски изгнаници, някои от които подкрепяни от американски вътрешни лица, се бореха за позиции с надеждата да поемат властта, след като Джордж Буш свали Саддам Хюсеин. Bloomberg ги нарече "непокорната опозиция на Ирак".

Най-известният иракски изгнаник, провалилият се бивш банкер Ахмад Чалаби, се похвали пред своите неоконсервативни съюзници, че завръщането му в Багдад ще бъде приветствано от ликуващи тълпи. Сред неговите конкуренти беше бившият лекар на име Аяд Алауи, който беше подкрепен от британската MI6 и Централното разузнавателно управление в опита си да получи подкрепа за управлението на Ирак.

Сега ирански, а не иракски фракции в изгнание, дърпат за ръкавите американски служители, борейки се за благословията на Белия дом да ръководят бъдещо правителство на Иран след мащабната военна операция на Доналд Тръмп.

Един лагер от световни фигури на MAGA е подкрепил Мариам Раджави, базираната в Париж лидерка на "Муджахедин-е Халк" или МЕК -  ​​култоподобна организация, някога свързана със Саддам. Въпреки че се съобщава, че е непопулярна в Иран, групата е изградила силни връзки във Вашингтон, често използвайки политическото лице на МЕК, Националния съвет за съпротива на Иран, за лобиране.

Руди Джулиани, бившият личен адвокат на Тръмп, и бившият директор на ЦРУ Майк Помпео са сред най-гласовитите поддръжници на Раджави. Скоро след началото на американските удари Джулиани настоя, че МЕК е готова да замени режима.

"Те имат готово правителство в сянка."

Раджави се опита бързо да заяви претенции, обявявайки "временно правителство" в деня, в който започнаха американските бомбардировки.

Седем дни по-късно друга фигура, Реза Пахлави, син на последния шах на Иран, се намеси, за да претендира, че ще поеме контрола.

"Иранският народ ме призова", каза той във видеоклип в социалните медии, "да ръководя прехода след падането на режима. Приех тази отговорност."

Поддръжниците на Пахлави се изправят срещу МЕК. Те наричат ​​Пахлави престолонаследник и смятат, че с произхода си той би могъл да обедини иранците зад себе си.

Пахлави каза пред Fox & Friends миналата седмица, че е готов да се завърне след години в изгнание:

"Важно е да бъда сред сънародниците си, за да се боря в последната битка."

Видеоклипове, публикувани от Техеран, показват скандирания, призоваващи името му по време на януарските протести, като някои хора призовават за връщането на монархията.

И Пахлави, и Раджави рекламират политическите си качества и обещания за подкрепа от обикновените хора, но нито един от лидерите няма връзките с Вашингтон или с неговите сили за сигурност, на които някога се радваха иракските кандидати от 2002 г.

И докато бившите сътрудници на Тръмп и водещите на маргинални токшоута продължават да подкрепят дисидентските кампании, има малко индикации, че шумът около това ще се превърне в реална политическа власт. Мнозина също се опасяват, че в Иран и Пахлави, и Раджави са неправдоподобни лидери, ако Тръмп ги помаже.

"Наистина няма добър вариант", казва пред The Guardian Марк Фаулър, бивш заместник-началник на иранската работна група на ЦРУ.

"Изключително неефективно"

След смъртта на баща си през 1980 г., Реза Пахлави, само на 20 години, се провъзгласи за наследник на пауновия трон. United Press International (UPI) описа амбициозния принц като "срамежлив млад мъж" с "неудържима усмивка".

Поддръжниците на Пахлави носеха плакати с неговия портрет на демонстрации. Някои все още го правят, 45 години по-късно, въпреки че са актуализирали снимките му с напредване на възрастта му.

На пръв поглед Пахлави не е в крак с обикновения иранец. Първо, той е изградил връзки с Израел, пътувайки там през 2023 г., където е посрещнат от Бенямин Нетаняху. Баща му е вторият мюсюлмански лидер, признал Израел след основаването му.

Същата година Пахлави приема наградата "Log Cabin Republicans" за LGBTQ+ "Откровено".

"Горд съм, че се застъпвам за правата на иранската LGBTQ общност", написа той в Twitter, откъсвайки се от иранските лидери, които осъдиха на смърт членове на еднополови двойки.

Напоследък Пахлави настоява усилено да изгради връзки с Белия дом.

През януари в ефира на Fox News той отправи ласкателство към Тръмп:

"Господин президент, Вие вече сте утвърдили наследството си като човек, отдаден на мира и борбата със злите сили. Има причина хората в Иран да кръщават улици на Ваше име. Те знаят, че сте пълната противоположност на Барак Обама или Джо Байдън."

Запознати във Вашингтон изразиха подкрепа за неговата визия за Иран, като написаха писмо до Майк Уолц, посланик на САЩ в ООН, само два дни преди американските удари.

"Ние сме единни в следването на четирите принципа, обявени от принц Реза Пахлави", се казва в писмото. Последна точка за одобрение е "правото на иранския народ да определи бъдещата демократична форма на своето управление".

Консултативният съвет към Института за гласовете на свободата, който изпрати писмото, включваше Фил Уолдрън, пенсиониран полковник от армията, който помогна на Тръмп да популяризира наративи за чуждестранна намеса в изборите през 2020 г.

Усилията на Пахлави след бомбардировките не дадоха резултати. На въпроса миналата седмица дали Пахлави може да бъде американски кандидат за ръководител на Иран, Тръмп каза, че Пахлави е "много приятен човек", но че „не сме мислили много за това. Струва ми се, че някой отвътре може би би бил по-подходящ".

Група руски шегаджии наскоро примамиха Пахлави в разговор в Zoom под фалшив претекст, представяйки се за представители на Фридрих Мерц, германския канцлер. Мъж, който се представи като Адолф, носейки демонстративно хитлеристки мустаци, каза на Пахлави, че Германия се готви да бомбардира Иран като част от съвместната американско-израелска кампания.

"Колкото повече имаме като част от тази коалиция срещу режима, толкова по-добре", отговори Пахлави, одобрявайки военните действия, които вече са убили повече от 1000 иранци, включително над 160 деца.

Джъстин Форсайт, представител на Пахлави, изпрати имейл до The Guardian, че Пахлави е в уникална позиция да ръководи прехода на Иран към демокрация.

"Той има подкрепата на милиони във всички провинции. Той до голяма степен обедини основната опозиция и елементи в армията и силите за сигурност ще дезертират и ще го последват", каза Форсайт. "Десетки хиляди вече са дезертирали. Това е ключова част от неговия план. The Guardian и други в медиите исторически силно подценяват масовата му подкрепа в страната.“

Бивши американски служители, които са работили по ирански въпроси, казват, че Пахлави няма много влияние в Иран.

"Сметнахме го за изключително неефективен", каза Фаулър, бившият оператор на ЦРУ.

Той допълни, че работата с изгнаници не е лесна, защото някои са нетърпеливи да кажат на американските служители това, което според тях те искат да чуят.

"Когато си имаш работа с този тип опозиционна фигура, е сложно. Имаш хора, които ти хвърлят мед в ухото."

"МЕК, които бих отхвърлил с готовност"

Въпреки че Пахлави има своите защитници, именно МЕК и неговият лидер Раджави най-силно настояват за признанието на Вашингтон.

Основана през 60-те години на миналия век като марксистка и ислямистка група, МЕК се бори срещу шаха, бащата на Пахлави, и неговите американски поддръжници. Членовете ѝ дори предприеха атентат през 1975 г. срещу американски офицери, обстрелвайки ги с картечен огън.

През 1997 г. Държавният департамент на САЩ ги определи като терористична организация, обяснявайки:

"През 70-те години на миналия век МЕК организира терористични атаки в Иран и уби няколко американски военни и цивилни, работещи по отбранителни проекти в Техеран."

МЕК заяви, че нападателите са от марксистка отцепническа фракция.

След революцията те се сражават в подкрепа на Саддам Хюсеин във войната му срещу иранския режим, действайки от укрепена база на 80 км северно от Багдад.

Противоречиво на интуицията, американското нахлуване в Ирак се превръща в ключ към успеха на групата във Вашингтон, след като американските войски започват да защитават базата на МЕК от иракчаните, които се обръщат срещу тях.

"Американците като мен, военните, се сближиха с тях", казва пенсионираният полковник Уес Мартин, който командваше базата, в която се помещаваше МЕК в Ирак. "Работихме с тях."

Мартин, който подкрепя МЕК, допълва, че е убеден, че това не е терористичната група, за която е представяна.

Скоро, обратно във Вашингтон, МЕК стартира изключително успешна лобистка кампания, главно за премахване на статута си на терористична организация. След като през 2012 г. отдели 1,5 милиона долара на три водещи лобистки фирми, тогавашният държавен секретар Хилари Клинтън се съгласи.

Сред техните поддръжници бяха бившият директор на ФБР Луис Фрий, бившият главен прокурор Майкъл Мукаси и Джон Болтън, който по-късно стана съветник по националната сигурност на Тръмп.

Алън Дершовиц, който представляваше Тръмп по време на процеса му по импийчмънт в Сената за подстрекаване на бунта в Капитолия на 6 януари, също така беше ключов юридически съветник на групата на Раджави.

Връзките на Раджави с Вашингтон сега повишават нейния профил.

"Демократичната опозиция на Иран е готова да се изправи и да поведе", написа Помпео в Twitter часове след като Тръмп започна атаки срещу Иран.

Два дни след началото на войната Джулиани, който е поддръжник на Раджави от години, излъчи видеоклип на лидера на МЕК в предаването, което излъчва по X. Той осмя сина на шаха.

"Пахлави почти няма подкрепа в страната", написа Джулиани.

Про-Тръмп медиите също популяризират МЕК след атаките в събота. Мат Гетц, бивш член на Конгреса и неуспешен кандидат на Тръмп за главен прокурор на САЩ, беше домакин на поддръжника на МЕК Али Сафави в предаването си по One America News Network. 

Сафави заяви пред Гец, че членове на МЕК вече са превзели сграда на иранско правителство.

"Постоянната заповед е, че ако Хаменей умре, сте свободни да правите каквото е необходимо, за да мобилизирате населението", каза той.

В осемстранично писмо в отговор на въпроси за тази история, Сафави, служител на МЕК, пише, че групата е била обект на дългогодишни фалшиви твърдения, произхождащи от иранския режим, и че "The Guardian многократно е преработвал някои от тези твърдения" в предишни статии.

"Ако МЕК наистина няма подкрепа вътре или извън Иран", пише той, "защо клерикалният режим е посветил целия си военен, разузнавателен и пропаганден апарат на унищожаването и дискредитирането му?"

Той каза, че убийствата на американци са извършени от "марксистка отцепническа група". Сафави характеризира Пахлави като "син на диктатор, който управлява Иран в продължение на 37 години чрез еднопартийна система, екзекуции и лишаване от свобода на всички демократични опозиционни сили, преди в крайна сметка да избяга от страната, докато милиони иранци скандираха "смърт на шаха".

Фаулър, бившият служител на ЦРУ, казва, че групата не трябва да бъде партньор в никакви усилия за възстановяване на Иран.

"Те убиха американци. МЕК бих отхвърлил веднага", казва Фаулър. "Те са доста добри в убеждаването на хората, че "ние сме се променили". Те не са точно като Чалаби, но знаят правилните неща, които да кажат."

Белият дом не отговори на подробни въпроси за тази история, а вместо това цитира коментарите на Тръмп пред Politico в четвъртък, в които той каза, че ще помогне за избора на следващия лидер на Иран.

"Ще работим с народа и режима, за да се уверим, че някой ще стигне там, който може добре да изгради Иран, но без ядрени оръжия", каза Тръмп.

Анализът е на Арам Ростън и Кейт Браун за The Guardian.