Украйна увеличава ударите дълбоко в Русия

Бързо разширяващите се възможности на Украйна за нанасяне на удари от голямо разстояние може да определят следващата фаза на войната през 2026 г. С поевтиняването и улесняването на производството на нови ракети и дронове, Киев все повече е в състояние да разширява атаките си дълбоко в територията на Русия.

В нощта на 20 февруари Украйна изстреля няколко ракети „Фламинго“  срещу фабрика във Воткинск, намираща се на около 1400 километра в територията на Русия. Ударът беше забележителен: той бе първият потвърден случай на тежка украинска ракета, която порази голяма руска фабрика за ракети на такова разстояние.

Украинският президент Володимир Зеленски приветства атаката като доказателство за нарастващите вътрешни възможности на Украйна по време на пресконференция на 21 февруари.

В началото на войната Украйна разчиташе в голяма степен на по-малки дронове, които не разполагаха с необходимия експлозивен товар, за да причинят значителни структурни щети. Все по-често украинските удари са насочени към веригата за доставки на Русия в областта на отбраната.

Ако Украйна успее да произведе достатъчно ракети с по-голям обсег, това би могло да наруши способността на Русия да замести оръжията, които използва във войната, според Фабиан Хофман, научен сътрудник в Университета в Осло.

Украйна инвестира милиони долари в изграждането на местна ракетна индустрия, надявайки се да повтори бързия цикъл на иновации, който направи сектора на дроновете й известен в световен мащаб. Михаил Федоров, новият министър на отбраната на Украйна, заяви, че правителството действа ефективно като рисков инвеститор, разпределяйки големи субсидии на широк кръг от местни компании.

Ракетните оръжия остават много по-скъпи и сложни за производство от дроновете. Въпреки това Украйна вече е постигнала напредък с оръжия като противокорабната ракета „Нептун“ и новата „Фламинго“. Украинските компании експериментират и с проекти за балистични ракети, пише Forbes.

Някои компании в областта на отбраната също започват да разширяват производството си в чужбина. През септември 2025 г. Дания обяви, че компанията за отбрана Fire Point, която произвежда ракетата Flamingo, ще започне да произвежда гориво за ракети с дълъг обсег на датска територия, според Reuters.

През февруари 2026 г. Fire Point разкри тестови кадри от своя FP-7, балистична ракета със среден обсег, която според информациите е способна да поразява цели на разстояние до 200 километра със скорост, надвишаваща Мах 4. Компанията работи и върху системи с по-голям обсег.

Главният инженер на Fire Point Денис Штилиерман заяви в интервю за украинската военна телевизия Army TV на 9 март, че компанията разработва балистичната ракета FP-9, която според него в крайна сметка ще може да поразява цели на разстояние до Москва. Според Штилиерман крайната скорост на ракетата може да надхвърли 1200 метра в секунда. Тази скорост има за цел да подобри шансовете ѝ да проникне през многослойните системи за противовъздушна отбрана на Русия.

В интервю за Kyiv Independent на 5 март украинският президент Володимир Зеленски заяви, че Украйна е получила ракети Storm Shadow от Обединеното кралство, ракети SCALP от Франция и ограничен брой ATACMS от Съединените щати.

 Никоя от тези системи обаче не може да порази цели на разстояние над 200-250 километра. Оръжия с по-голям обсег – способни да поразяват цели на разстояние от 500 до над 1000 километра – са разработени в страната.

Украйна нанася удари по-дълбоко в Русия

„Прецизните удари са решаващи“, каза ми в интервю генерал-лейтенант Бен Ходжес, бивш командващ генерал на американската армия в Европа. „Генерал Каволи веднъж каза, че с прецизност можеш да победиш масата – ако имаш време. Това означава да унищожиш щабове, логистични центрове, артилерия, ракетни установки и летища.“

С разширяването на способността на Украйна за дълбоки удари, Русия е изправена пред предизвикателството да защити изключително голяма територия. „Прецизните удари с голям обсег биха били моят основен приоритет в разработването на оръжия“, каза Ходжис. „Русия се адаптира към HIMARS, като премести ресурсите си по-назад, което увеличи логистичната й тежест. Затова Украйна трябва да бъде в състояние да достигне до всяко място, където се премести врагът.“

Предизвикателството за отбраната на Русия вече е видимо. Според репортаж на Ukrainska Pravda от януари 2025 г., за да защити една фабрика за дронове в Алабуга, Русия трябваше да изтегли най-малко 11 системи за противовъздушна отбрана Pantsir-S1 от фронтовата линия, което създаде пропуски в защитния щит на страната. „Огромната територия на Русия прави развитието на способности за дълбоки удари продължаващ приоритет“, каза ми анализаторът по въпросите на отбраната Олена Крижанивска.

Русия също укрепва отбраната около столицата си. На 9 март украинското оборонно издание Militarnyi съобщи, позовавайки се на информация от отворени източници, че Русия е построила около 43 кули за противовъздушни системи Pantsir-S1 около Москва между май и септември 2025 г. Повишаването на системите подобрява способността им да откриват и да се справят с нисколетящи дронове и крилати ракети. Но всяка противовъздушна единица, пренасочена за защита на големи градове, оставя други цели по-уязвими.

Украинските удари вече са довели до осезаеми сътресения в промишлеността. През май 2025 г. украинските атаки са извадили от строя единствения завод за оптични влакна в Русия offline, принуждавайки страната да разчита още повече на китайския внос.

Всеки път, когато ракета „Фламинго“ попада в цел на разстояние повече от 1000 километра, това демонстрира ограниченията на способността на Русия да защити индустриалното си сърце. „Най-стратегически значимото развитие на тази война е способността на Украйна да нанася удари по руската нефтена и газова инфраструктура на големи разстояния“, каза Ходжис.

Украинските дронове са достигнали дори по-далечни цели. През февруари 2026 г. удар с дълъг обсег порази рафинерията „Лукойл“ в Ухта, на около 1700 километра от Украйна, което вероятно е най-далечната потвърдена атака с дронове по време на войната.

„Възможностите за удари с дълъг обсег са основен приоритет“, каза ми в интервю Люба Шипович, главен изпълнителен директор на украинската технологична НПО „Dignitas Ukraine“. „Президентът подчерта необходимостта от повече дронове за дълбоки удари и средноразстоятелни удари. Дълбоките удари са насочени към летища, пристанища и фабрики за дронове. Средноразстоятелните дронове удрят складове и логистични центрове.“

Нито едно оръжие вероятно няма да промени изцяло ситуацията. Въпреки това, бързите иновационни цикли, наблюдавани по-рано във войната с дронове, сега се появяват и в ракетния сектор. С увеличаването на производството и намаляването на разходите руската противовъздушна отбрана може да се сблъска с по-голям натиск от по-голям брой идващи оръжия.

Ракетни оръжия като Flamingo също предлагат предимства пред дроновете. Докато дроновете с голям обсег обикновено летят със скорост 250–350 километра в час, анализаторите оценяват, че полезният товар на Flamingo надвишава 1000 килограма, което е приблизително десет пъти повече от този на много дронове с голям обсег. Това значително затруднява прехващането им от руската противовъздушна отбрана.

„С достатъчно балистика бихме могли да нанесем много по-големи щети“, ми каза в интервю Бабай, заместник-командир на батальона за безпилотни системи от 63-та отделна механизирана бригада на Украйна.

Икономиката на противовъздушната отбрана се променя. „Противовъздушната отбрана претърпява може би най-голямата трансформация“, каза генерал Валерий Залужний, бивш главнокомандващ на Украйна, по време на реч на форума за отбранителни технологии между Обединеното кралство и Украйна през април 2025 г.

„Появата на голям брой малки и евтини дронове направи използването на изключително скъпи ракети за системи за противовъздушна отбрана икономически нецелесъобразно.“

Дроновата въздушна сила на Украйна

В центъра на дроновата кампания е 14-ти полк за безпилотни летателни апарати, който координира мащабните удари с дронове на Украйна. Първоначално действащ с гражданско оборудване и ограничено обучение, полкът се превърна в първата специализирана сила за дълбоки удари с дронове в страната.

Мащабът на операциите с дронове в Украйна се разшири драстично. О.н. генерал Дейвид Петреъс наскоро заяви в интервю за Bloomberg, че Украйна може да произвежда до седем милиона дрона годишно, като украинските сили вече изстрелват около 10 000 дрона на ден в различни роли, включително за наблюдение и еднопосочни атакуващи мисии.

Голяма част от способността на Украйна за дълбоки удари разчита на дронове за атака с голям обсег. Една от системите, които позволяват тези операции, е Liutyi AN-196, дрон за атака с голям обсег, разработен, когато на Украйна не беше позволено да използва оръжия, доставени от Запада, срещу цели в Русия.

Създаден като местна алтернатива на иранските дронове Shahed-136, самолетът използва хибридно насочване, комбиниращо инерциална навигация със сателитна комуникация. Когато се приближава към целта си, бордовите системи за машинно виждане насочват окончателния удар, позволявайки му да навигира по сложни траектории на полета и да избягва противовъздушната отбрана с малък обсег. Докладваните обхвати надхвърлят 1000 километра, а полезният товар се оценява на около 75 килограма.

С цена от около 200 000 долара за бройка, Liutyi е много по-евтин от крилатата ракета, което дава възможност на Украйна да разположи оръжия за удари на дълги разстояния в много по-големи количества. Чрез мащабиране на производството на относително евтини дронове с голям обсег, Киев може да се възползва от една от основните уязвимости на Русия: трудността да се защити огромна територия, пълна с индустриални и енергийни цели.

Макар че такива удари рядко водят до незабавни пробиви на бойното поле, те могат да принудят Москва да отклони системите за противовъздушна отбрана от фронтовата линия. С течение на времето, рояци от относително евтини дронове могат също да помогнат за подкопаване на защитния щит на Русия, проправяйки пътя за по-тежки удари с ракети като Flamingo. Заедно, тази комбинация от дронове и ракети може да позволи на Украйна да увеличи атаките срещу военната и индустриалната инфраструктура на Русия.

Люк Кофи, старши научен сътрудник в Института „Хъдсън“, ми каза:

„В съвременната епоха, с нарастващите възможности на безпилотните системи на Украйна, този размер се е превърнал в уязвимост. Русия просто няма оборудването и способността да защити всеки обект.“

Украйна също така въведе други дронове с голям обсег, като FP-1, проектирани за по-опростена конструкция и масово производство. Украинските производители експериментират и с по-тежки ударни дронове. По-новата система FP-2 носи бойна глава с тегло над 100 килограма, но заменя обсега с полезен товар, като оперативният обсег е около 200 километра за удари по фронтовата линия.

С развитието на технологията разходите за водене на война може да продължат да намаляват. Залужни, в статия за украинско издание през ноември 2025 г., предположи, че тази технологична промяна може да преобрази стратегическата динамика по неочаквани начини.

„Войната става по-евтина с усъвършенстването на технологията“, каза той. „В крайна сметка това може да доведе до ситуация, в която самата Русия ще се нуждае от подобни гаранции за сигурност – колкото и странно да звучи.“

Ако тенденцията продължи, дълбоките удари зад вражеските линии могат да се превърнат в една от определящите асиметрични характеристики на съвременната война.