Другият „слон в стаята“ за Тръмп - риск от нова финансова криза

Големият слон в Овалния кабинет на Белия дом не е Иран, а частните фондове, които управляват активи на стойност над 13 трилиона евро и където се наблюдава истинска паника сред инвеститорите. Гиганти на капитала и частния дълг като BlackRock, Blackstone, Apollo или Morgan Stanley ограничиха изтеглянето на средства от фондовете си през първото тримесечие. Какво се случва? Има страх, че компаниите, които финансират тези мениджъри, които обикновено са развиващи се МСП, са изложени на по-голям риск от фалит или че, поне, имат донякъде надценени оценки, като се има предвид въздействието, което изкуственият интелект би могъл да окаже върху отчетите на компании, свързани със сектори като софтуера – най-големият от всички тях, с 1 от всеки пет компании, пише El Mundo.Този страх е накарал големите играчи на пазара да искат да изтеглят парите си от инвестиционни инструменти, които по дефиниция са неликвидни и, преди всичко, много по-непрозрачни от котираните компании, защото не се знае какво всъщност стои зад тях. Тук влиза в действие финансовата инженерия: не става въпрос само за отпускане на заеми на американски МСП, а и за сложни продукти като прочутите CLO или секюритизации, които се състоят в пакетиране и продажба на трета страна на дълг на тези компании, на пръв поглед стабилен, въпреки че някои авторитетни гласове като този на главния изпълнителен директор на JP Morgan, Джейми Даймън, са го поставили под съмнение. Банкерът смята, че в тези портфейли се крият някои „хлебарки“, или кредити с лошо качество.

Само през последния месец спадовете на борсата за големите мениджъри на частен капитал надхвърлят 15% и достигат до 30% в случая на Blue Owl или Ares Capital. Картината тази година е на сривове, вариращи от над 30% за Blackstone, Appollo или KKR (добре познати и в Испания) до над 40% загуби за Ares или Blue Owl, които отново са най-засегнати. Друга специализирана компания за управление Main Street губи почти 9%. Става дума за общи загуби от близо 150 милиарда долара на борсата сред четирите най-големи мениджъри на частен капитал. Към това трябва да се добавят спадовете на други фондови компании като BlackRock или UBS, които са около 20% тази година, или загубите от над 11% на банки като JP Morgan или Morgan Stanley, които също притежават много важни фондови мениджъри на световно ниво.

Зад срива на борсата стои поток от новини, които се натрупват в архивите. Заекът скочи с фалита на First Brands, производител на автомобилни части, който беше натрупал неопределен дълг между 10 и 50 милиарда долара (пет пъти повече от активите си) и който засегна голяма част от финансовата индустрия – сред които Banco Santander, UBS или Jefferies. Това е нещо обичайно. Банките обикновено се обединяват в консорциуми, за да финансират частни компании, като целта е също така да се намали рискът. Нюйоркската управляваща компания Blue Owl призна в края на февруари, че е ограничила изплащанията от един от своите фондове на стойност 17 милиарда долара; след нея последваха имена като BlackRock, която също съобщи за ограничаване на изтеглянията от своя фонд HPS Corporate Lending Fund – с още 26 милиарда долара; Cliffwater направи същото с инструмент от 33 милиарда; или Morgan Stanley с фонда си North Haven Private Income, с още 8 милиарда. Звездният фонд за частни кредити на Blackstone, с 82 милиарда долара под управление, съобщи преди десет дни, че поисканите изтегляния също са надхвърлили разрешените 5% за тези фондове. Трябва да се разбере, че на частните пазари има много малко възможности за ликвидност поради вида на инвестициите, които се правят, и инвеститорите са наясно къде влагат парите си: получават по-висока доходност в замяна на по-голям риск. Въпросът, казват експертите, не е, че (за момента) има проблем с ликвидността, а че самите мениджъри признават, че инвеститорите им искат да излязат. Да си тръгнат предвид това, което може да предстои. И това е трудно да не буди страх, особено в една толкова непрозрачна среда като частните пазари.

Когато Доналд Тръмп излиза на сцената, за да заяви, че войната в Иран е практически приключила, той го прави, знаейки, че пазарът на дългови инструменти отново се напрегна, както вече се случи след прочутия „Ден на освобождението“, което го принуди да направи обратен завой, за да избегне срив на държавния дълг. През двете седмици, през които продължава въоръженият конфликт, доходността на 10-годишните американски облигации се е повишила от 3,96% до 4,28%, зона на върховете от лятото на 2025 г., което оказва влияние върху частните пазари, защото оскъпява разходите за финансиране на растящите компании и, освен това, прави по-малко привлекателно за инвеститорите да финансират дълг на частни компании, когато публичният дълг (по-сигурен) предлага интересни доходности.

Бумът на частния капитал или кредита не е нов.

Той се подготвя от години в среда, първо, на лихвени проценти от 0%, което подтикна инвеститорите да поемат повече риск от обичайното, за да постигнат по-висока доходност; и се превърна в част от портфейлите на инвеститорите, където се препоръчва да се държи до 20%, въпреки липсата на ликвидност.

 Тази тенденция дойде ръка за ръка с мегафондовете, които завладяват страната ни и са присъствали в безброй корпоративни сделки. Миналата седмица, например, Apollo финализира покупката на 57% от капитала на Атлетико Мадрид. Изпълнителният директор на фонда, Марк Роуън, призна миналата седмица, че изтеглянето на инвеститори няма да бъде овладяно „в краткосрочен план“.

Според данни, събрани от Европейската централна банка (ЕЦБ), секторът на частните фондове достигна 13,2 трилиона евро към края на 2024 г. От тяхв Европа има само минимална част: 0,43 трилиона в кредитирането и още 1,2 трилиона във финансирането на предприятия чрез техния капитал. Въпреки че това е тревожно, „за сравнение“, казва ЕЦБ, банките имаха в балансите си 5,7 трилиона евро в заеми към нефинансови предприятия през 2024 г. „Банките осигуряват ликвидност на други институции, които могат дори да са извън регулаторния обхват“, и го правят чрез различни канали, твърди централната банка, което води до това, че всеки „пазарен шок може да се прехвърли или усили в цялата финансова система“. Пример за това беше закриването на няколко фонда за недвижими имоти във Великобритания през 2022 г. „Портфейлите на тези фирми показват високи оценки, което излага сектора на кредитни рискове или рискове от внезапни корекции в цените“, като това, което може би се случва в момента.

Източници от ЕЦБ уверяват, че за момента институцията не е отправила по-големи изисквания към европейските банки, за да узнае експозицията им към частните фондове. Неотдавнашен доклад на рейтинговата агенция S&P се опитва да хвърли малко светлина върху „непрозрачния“ свят на частния капитал. „Последствията са значителни, като се има предвид, че секторът на софтуера и свързаните с него, включително този на здравните технологии или ИТ услугите, представляват 20% от общата кредитна експозиция на тези компании“, твърдят анализаторите в доклада, като посочват, че тази тенденция е отдавна налице. Всъщност последното тримесечие на 2025 г. беше първото от последните три години, в което пониженията в оценките на компаниите в портфейла бяха по-малко от подобренията. Въпреки това това не попречи на колелото да продължи да се върти. Разполагането на дълг на МСП под формата на секюритизации (CLOs, съкращение от английски) възлиза на 37,2 милиарда долара в 70 сделки през 2025 г. Очаква се през тази година то да достигне 40 или 45 милиарда долара. S&P счита, че ако се стигне до въздействие върху пазара, то ще бъде постепенно, въпреки че „първоначалната реакция на пазара е безразборна“. Големите състояния инвестираха най-малко средства в компании в тези частни фондове през последната година, като данните към февруари сочат, че постъпленията са били 1,27 млрд. долара, три пъти по-малко отколкото преди дванадесет месеца.

Но падежните срокове будят тревога в геополитически контекст на огромна несигурност. През 2026 г. софтуерните компании ще трябва да рефинансират заеми на стойност 10 милиарда долара, които ще бъдат около 54 милиарда през 2027 г. и почти 60 милиарда през 2028 г., плюс още 45 милиарда през 2029 г. Това е истинският смисъл на въпроса. На глобално ниво, за всички частни капиталови фирми,истинската стенаот падежи ще бъде през 2028 г., с над 200 милиарда долара за рефинансиране, спрямо 55 милиарда през 2026 г. и 140 милиарда през 2027 г. През 2029 г. падежът на над 200 милиарда долара.