Ученически нападения разтърсват руски училища

Седмокласник в Московска област намушка 13-годишния си съученик във врата на път за училище.

Тийнейджър от Уфа застреля учителя си с еърсофт пистолет и запали фойерверк в училището си.

Седмокласничка в Сибир, която нападна съученик с нож.

17-годишен ученик, който откри огън в технически колеж в черноморския курортен град Анапа, убивайки охранител и ранявайки трима други.

14-годишно момиче в Красноярския край на Сибир подпали класна стая и нападна ученици с чук.

През последните седмици в цяла Русия се разпространяват новини за серия от нападения с нож, стрелби и други насилствени инциденти с участието на ученици в руски училища.

Експерти казват, че тенденцията е свързана както с по-строг контрол и наблюдение в училищата, така и с нарастващата милитаризация на училищата, последвала руската инвазия в Украйна през 2022 г.

От 117 регистрирани инцидента с насилие в руски училища от 2000 г. насам, около половината са се случили през последните пет години, според данни, събрани от училищния психолог Юрий Лапшин и социалния антрополог Александра Архипова.
"Само през последните пет години, включително 2026 г., е имало 51 случая. Това е приблизително половината. Това е растеж. И това е постоянен растеж.““, каза Лапшин пред The ​​Moscow Times.

"Най-свободното място в училище е банята“

Експертите казват, че ключова промяна е, че насилието все по-често се случва в училищните сгради, въпреки че те са се превърнали в по-строго контролирана среда.

"Училищата се превръщат във все по-затворени пространства“, каза Лапшин.

Мерките за сигурност бяха затегнати след обсадата на училище в Беслан през 2004 г. и подсилени след последвалите нападения в училищата, включително през 2014 и 2018 г. Въпреки че това помогна на училищата по-ефективно да предотвратяват влизането на външни лица, те не могат да спрат записаните ученици да внасят оръжия вътре.

В резултат на това инцидентите бяха редки в началото на 2000-те години, но започнаха да се увеличават след 2014 г., като броят им достигна най-високите си нива през последните години, показват данните на Лапшин и Архипова. Повечето нападения са насочени към конкретни лица, а не към безразборни "масови“ убийства, въпреки че се случват и двата вида нападения.

От 2018 г. насам на учениците е забранено да напускат училищните дворове през деня без разрешение от родители.

"В миналото някой можеше да каже: "Хайде да излезем навън и да поговорим". Сега всичко се случва вътре в училището“, каза Лапшин.

Междувременно училищата засилиха наблюдението, като в повечето помещения, с изключение на тоалетните, са инсталирани охранителни камери.

"Най-свободното място в училище е банята, защото няма камери. Много разговори – включително трудни – се водят там", споделя Лапшин.

Милитаризация, военна пропаганда и нормализиране на насилието

Според психолози нарастването на насилието в училищата е свързано с по-широката нормализация на силата в руското общество на фона на войната в Украйна.

"Милитаристичният дискурс става все по-популярен, все по-наложен“, каза Лапшин и отбеляза, че войната се представя не само като героичен, но и като легитимен начин за разрешаване на конфликти.

"Авторитарните възрастни говорят за това и канят децата да играят, сякаш е интересна игра. Войната се представя като нещо просто – ние защитаваме ценностите и честта си. В същото време има това основно послание: хората решават проблемите си, като отиват на война“, каза той.

Александра Иванова, клиничен психолог, работеща с юноши, каза, че излагането на подобни разкази, съчетано с това, което тя описва като възприемана липса на отговорност за насилието, може да изкриви начина, по който тийнейджърите обработват конфликтите.

По време на войната в Украйна руските медии съобщават за случаи на мъже, завръщащи се от фронта, извършващи насилствени престъпления и избягващи затвора чрез повторно записване.

Военнослужещи, включително наемници от Вагнер, също редовно посещават училищните класни стаи, за да говорят с ученици от началото на войната.

"Когато насилието се нормализира в обществото – и то се нормализира сега – плюс липсата на наказание, което те също виждат и чуват, тези хора, които се завръщат от войната и това, което им е позволено да правят без последствия – тогава тийнейджърите нямат адекватна картина на реалността“, каза психологът.

Макар че един наемник от Вагнер може да не се превърне непременно в пример за подражание за учениците в пряк смисъл, посещението му на фона на по-широката милитаризация на училищата сигнализира на учениците, че това е нормално, разказва Иванова.

Павел Таланкин, бивш училищен видеооператор в Челябинска област, каза, че е станал свидетел на голяма промяна към уроци на военна и патриотична тематика в училището си скоро след инвазията през 2022 г.

"Започнахме да получаваме подготвени планове за уроци, презентации и видео материали. Имаше много за войната“, каза той.

Таланкин каза, че училището му е било инструктирано да излъчва слайдове и да провежда задължителни патриотични часове. Въпреки че официално е било обозначено като "допълнително образование“, отказът често не е бил опция на практика.

Той също така отбеляза нарастващото присъствие на оръжия в училищата по време на посещения на военни.

"Военните влизат, показват гранати, показват истински оръжия и учат [учениците] как да ги използват“, каза Таланкин и добавя: "Те им показват къде да поставят куршумите, как да разглобяват и сглобяват пушката, как да я почистват и обясняват кои оръжия са по-ефективни и кои са по-малко ефективни".

"В обществото има много война. И ако има много война в обществото, ще има много война и в главите на хората", категоричен е Лапшин.

Таланкин твърди, че въздействието е по-малко свързано с пряка имитация и повече с десенсибилизация. "Когато на децата се дава много агресивна информация в много агресивна форма, че човешкият живот не струва нищо, децата се ядосват“.

Властите също изглежда са предвидили нарастването на насилието в училище, каза Таланкин. След като напусна Русия през 2024 г., той остана абониран за пощенския списък на училището си. През септември същата година той получи нови насоки "как да се идентифицират насилствени и терористични наклонности при децата“.

Наблюдение и "рискови групи“

С увеличаването на насилието в училищата, властите все по-често го разглеждат като проблем на екстремизма и националната сигурност.

Насоките, разпространени сред преподавателите през 2024 г., които Таланкин сподели, класифицират "Колумбайн“ и "стрелбата в училище“ редом с екстремистки идеологии.

Документът също така свързва насилието в училищата с чуждестранно влияние и изброява предупредителни знаци като социална изолация, ниско самочувствие и критика към политическите лидери – черти, които според психолозите са типични за юношеството и не са непременно признак на насилствени тенденции.

През 2022 г. училищата въведоха „съветници за образователна работа“, натоварени със задачата да идентифицират ученици в риск, включително чрез наблюдение на активността им в социалните медии и докладване на полицията, ако е необходимо. Преподавателите казват, че тази работа най-често се извършва неформално.

"Това ефективно превръща учителите в информатори“, каза Таланкин.

"Това наблюдение е особено клаустрофобично в окупираните територии на Украйна, където т. нар.  система за "менторство“ позволява на по-големите ученици да проверяват телефоните на по-малките ученици по всяко време, за да се уверят, че не са абонирани за определени общности. Това по същество е тормоз“, каза той.

Отделен набор от препоръки, фокусирани върху новоанексираните региони на Украйна, до голяма степен поставя радикализацията на младежите в контекста на "украинския национализъм“, чуждестранните разузнавателни служби и идеологическата война.

Психолозите отбелязват, че екстремистките онлайн общности рядко създават насилие от нулата. По-често те предоставят език и образи за конфликти, които вече се развиват.

"Възрастните не ги забелязват“

"За да прибегне един тийнейджър до насилие, той трябва да се чувства зле дълго време“, каза Лапшин, отбелязвайки, че много извършители са тихи ученици, чиито борби с постоянен тормоз, конфликт с връстници или чувство за изключване остават незабелязани.

"Възрастните не ги забелязват. Или не искат да забележат“, каза Лапшин.

Като бивш училищен психолог, той казва, че ефективната превенция зависи от два все по-оскъдни ресурса: време и внимание. Официално обявените увеличения на заплатите в образованието до голяма степен са постигнати чрез увеличаване на натовареността, а не чрез намаляването ѝ, обясни той.

Ключов инструмент в работата на психолога е свободата – свобода на вниманието, готовност за самостоятелно търсене на контакт, за откритост, за създаване на възможности и най-важното – за размисъл къде да се обърнеш и какво да правиш“, каза той.

Самите учители могат да влошат нещата чрез отношението си към учениците, каза Таланкин.

"Някои учители също наливат масло в огъня. Особено по-възрастните. Те не разбират съвременните деца, а децата не ги разбират. Прибягват до викове, унижение – това е постоянно. Тормозът от страна на учителите към учениците също е на високо ниво", споделя учителят.

В такава среда тийнейджърите, които вече се чувстват отчуждени, могат да заключат, че няма възрастен, към когото могат безопасно да се обърнат.

И когато натрупаният гняв срещне нормализираната агресия, тийнейджърите могат да започнат да гледат на насилието като на единствения останал начин за установяване на контрол, предупреждават психолозите.

"Ако нищо не се промени, поредицата [от атаки] ще продължи“, каза Лапшин.

"Ще се сблъскаме с такива проблеми в обществото... Тези деца ще завършат училище, а след това ще имат свои деца и ще ги отгледат. Не изглежда оптимистично. Това ще продължи много години — за цяло поколение напред“, каза Таланкин.