Краят на войната Русия - Украйна или нов етап от конфликта?

Изявлението на президента на Русия Владимир Путин, че войната в Украйна според него "върви към своя край", вече предизвика вълна от коментари и въпроси от рода на: "Значи ли това, че войната скоро ще приключи?"

Това съвпадна и с общото усещане за известно разреждане на напрежението, след като вместо обещаните от президента на Украйна Володимир Зеленски удари по парада в Москва и заплахите на Русия за ответен удар по Киев, в Украйна настъпи тридневно примирие, коментира "Страна.ua".

Букмейкърите вече оценяват вероятността войната да приключи в най-близко време на 100%, а акциите на западните военни компании започнаха да падат.

Ситуацията обаче, включително вчерашните думи на Путин, трябва да се разглежда в контекста на други изявления, направени през последните дни от Кремъл - по-специално от Юрий Ушаков и Дмитрий Песков.

Те няколко пъти повториха една и съща мисъл: за да приключат бойните действия, Киев трябва да вземе "едно решение, което му е добре известно". Уточняваха, че става дума за изтегляне на украинските войски от Донбас- нещо, което според Москва президентът на САЩ Доналд Тръмп е договорил с Путин в Анкъридж и което Зеленски отказва да направи, подкерепен от Европа.

Следователно, ако Путин наистина смята, че войната върви към край, то според настоящата позиция на Русия той предполага, че Киев по някаква причина рязко ще промени позицията си по Донбас и ще изтегли войските си оттам. Или че руската армия ще завладее с военни средства цялата територия на Донецка област.

Последното обаче, съдейки по динамиката на фронта, изглежда малко вероятно. Затова единственият възможен вариант украинските войски да напуснат Донбас в близко бъдеще е решение на военно-политическото ръководство на Украйна.

Както е известно обаче, Киев изобщо отказва да обсъжда това искане.

За да промени позицията си, е необходим изключително силен натиск от страна на Тръмп, включително практически мерки за въздействие - например изключване на "Старлинк" и разузнавателните данни за украинските въоръжени сили. Засега обаче той не прави това.

В същото време подобен сценарий не може да бъде изключен напълно, както показа и историята с настоящото примирие.

Зеленски очевидно не искаше да подари на Путин "ден на тишина" на 9 май. Дали е бил готов да удари Червения площад и дали нещо би достигнало дотам - не е известно. Но по други региони той спокойно би могъл да организира масиран обстрел, прокарвайки тезата: "Докато цялата ПВО защитава Москва и Путин, руските региони остават беззащитни". От Европа също се чуваха гласове, че временно примирие не е необходимо. На това мнение бе полският премиер Доналд Туск.

След като обаче секретарят на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна Рустем Умеров беше извикан в САЩ и вероятно с него бе проведен конкретен разговор, Зеленски не посмя да се противопостави на Тръмп и подкрепи примирието.

Това показва, първо, че диалогът между Тръмп и Путин, въпреки всички разговори за "смъртта на духа на Анкъридж", продължава и е резултатен поне по отделни въпроси. 
И второ - това е показател за запазващото се влияние на Тръмп върху Киев.

Следователно остава вероятността американците с времето да приложат подобен натиск и по въпроса за Донбас.

Но едно е да убедиш Зеленски в тридневно примирие, а съвсем друго - да постигнеш изтегляне на украинските войски. Това е многократно по-трудна задача и би изисквало много твърди мерки за принуда спрямо Киев, а не е сигурно, че Тръмп ще предприеме подобна стъпка предвид сериозната съпротива вътре в собствената му партия и екип, да не говорим за реакцията на европейците и демократите.

За да спре президентът на САЩ да обръща внимание на тези рискове и да задейства всички налични лостове за натиск върху украинската власт, в света трябва да настъпят много сериозни промени, които да подтикнат Тръмп - или дори Запада като цяло (включително Европейския съюз) - на всяка цена да търси нормализиране на отношенията с Москва (което без реализацията на "Анкъридж" очевидно е невъзможно).

Но ако Тръмп не предприеме подобни мерки за натиск, Киев няма да има никаква мотивация да изтегли войските си.

Напротив - украинската власт в момента е окуражена от последните тенденции. На фронта настъплението на руските войски се е забавило, ударите по тиловите райони в Русия се засилват, както и социално-политическото напрежение и умората от войната в самата Русия.

Нееднократно сме писали, че дори спиране по линията на фронта би било за Русия по същество чиста военна победа (завладени са почти 20% от територията на съседна държава, без да бъде загубена собствена територия). И нещо повече - при сегашната ситуация голяма част от руското общество именно така би я възприела.

Засега обаче, както виждаме, от Кремъл не идват никакви сигнали за готовност за подобен вариант.

Възможно е Путин да е уверен, че Тръмп в близко време все пак ще предприеме мерки за натиск върху Зеленски, за да го принуди да приеме условията на "Анкъридж".

Или пък той разчита, че дори в продължителна война на изтощение рано или късно ще постигне прелом, имайки предвид тенденциите в света, задействани от войната в Иран (ръст на цените на енергоносителите, повишаване на геополитическата значимост на Русия, разкол между САЩ и Европа, демонстрация на ограничените военни възможности на САЩ и т.н.).

Между другото, това личи и от коментарите на Путин относно ограниченията по време на парада.

В Украйна обикновено тълкуват последните като показател за "страх и позор" в Кремъл. Но от казаното вчера от Путин по-скоро следва друг мотив - той се опитва да приучи обществото към мисълта, че ситуацията е сериозна, опасностите са много и затова трябва да се подготвят за дълга борба и да не се отпускат. Следователно всякакви ограничителни мерки в името на сигурността са оправдани.

Горе-долу същото следва и от изявленията му относно украинските ракетни удари, издържани в духа: "Това са терористични атаки, с които се опитват да ни накарат да се откажем от целите си, но ние няма да отстъпим".

Мнозина се учудват, че Путин при това не казва как точно ще предотврати бъдещи удари по Русия, не обещава да им сложи край или да нанесе "съкрушителен ответен удар".

Но и това може да има свое обяснение. В Кремъл разбират, че нито могат мигновено да прекратят ударите, нито да нанесат някакви непоправими щети на Украйна в отговор, освен ако не използват ядрено оръжие, но там има свои ограничения.
Следователно остава само едно - да се воюва месец след месец или дори година след година с надеждата, че рано или късно силите на Украйна ще бъдат изтощени, а икономическите проблеми на Европа няма да ѝ позволят да подкрепя Киев в досегашните мащаби.

Това напомня тактиката на Путин по време на терористичните атаки, организирани от чеченските сепаратисти в Русия. Нито след кризата с Московския театър "Дубровка", нито след Беслан и много други кървави атентати, Путин никога не е казвал, че "всеки момент ще им сложи край". Руската държавна машина просто постепенно, в продължение на повече от 10 години, смазваше поддръжниците на Ичкерия, докато с времето те престанаха да представляват сериозна заплаха. Успоредно с това Кремъл използваше атентатите като повод за затягане на вътрешната политика - по което също могат да се направят аналогии.

Възможно е в Кремъл да виждат по подобен начин и настоящата ситуация.

Очевидно е обаче, че войните в Чечения и Украйна са несъпоставими нито по броя на жертвите, нито по мащаба на напрежението и усилията за Русия. Да не говорим за несъпоставимия потенциал на чеченските сепаратисти и украинската държава, която има подкрепата на Европа.

Затова продължителната война носи за Путин и Русия много големи рискове. Особено предвид вътрешните процеси, които протичат в самата Русия.

Но очевидно Кремъл смята, че предвид целите му тези рискове са оправдани. Или, отново, е уверен, че в близко бъдеще Киев ще бъде принуден да приеме договорките от "Анкъридж".

Дали този разчет ще се оправдае и дали Путин или Зеленски ще променят позициите си относно условията за мир - само времето ще покаже.