Азербайджан под лупа заради предполагаеми връзки с израелската армия

Нов доклад предполага, че някой иска да изгори правдоподобното отричане на Баку, което го поставя в гореща вода с иранския му съсед. Преди години азербайджанският президент Илхам Алиев описа отношенията на Баку с Израел като айсберг, 90% от който е скрит под повърхността. Миналата седмица CNN се опита да извади скритата част наяве, пише за RS Елдар Мамедов, експерт по външна политика, базиран в Брюксел.

Забележително е, че докладът се позовава на четири анонимни източника с очевидни познания за високочувствителни израелски военни и разузнавателни дейности в Близкия изток. Въпреки че CNN не ги идентифицира, естеството на разкритата информация категорично подсказва, че източниците са били или американски, израелски, или тясно свързани със службите за сигурност на едната или и на двете страни.

Според тези източници Израел тайно е разположил елитни военни и разузнавателни части - включително сили за специални операции, персонал на Мосад и спасителни екипи с хеликоптери - на множество места в южен Азербайджан по време на неотдавнашната война с Иран.

От позиции само на 60 мили от Табриз, голям ирански град на север, израелски командоси уж са провеждали операции с дронове, инсталирали са подслушвателни устройства и дори са помогнали за подготовката на терена за убийството на началник на разузнаването на Корпуса на ислямската гвардия. CNN постави всичко това в контекста на други тайни обекти, използвани от Израел в Ирак, ОАЕ и Сомалиленд по време на войната, посочвайки пръстен от предни позиции около Иран.

Както се очакваше, Баку реагира на репортажа на CNN с ярост. Азербайджанското външно министерство нарече репортажа "напълно безпочвен" и нарушение на журналистическата етика, настоявайки, че "Азербайджан никога не е позволявал и никога няма да позволи територията му да бъде използвана за подобни цели". Баку поиска от CNN да оттегли това, което нарече „необосновани твърдения“.

Независимо дали репортажът на CNN се окаже напълно точен, твърденията се вписват в стратегически отношения, които отдавна са обект на регионален контрол. Израел предоставя на Азербайджан съвременни оръжия (според базираната в Стокхолм SIPRI, до 70% от вноса на оръжие) и купува петрол (около 40% от потреблението на Израел). Израел получава опора на границите на Иран, а Азербайджан получава подкрепата на мощното произраелско лоби във Вашингтон. Покойният сътрудник на Института Куинси Марк Пери съобщи в подробно есе във Foreign Policy още през 2012 г., че Азербайджан е "тайният плацдарм на Израел" срещу Иран.

Но защо подробностите изтичат сега? Въпреки че не са направени официални твърдения, една от възможностите може да е САЩ и Израел да искат да гарантират, че Азербайджан няма да прекрати сътрудничеството си. Ако е така, чрез публикуване на предполагаемите бази, Вашингтон и Тел Авив изгарят правдоподобното отричане на Баку пред Техеран.

Това съвпада с определена закономерност.

След активната фаза на войната се появиха съобщения за тайно посещение на израелския премиер Бенямин Нетаняху в ОАЕ. Представители на Емирствата категорично ги отрекоха, докато израелските им колеги открито се хвалеха с пътуването. Изтичането на информация може би е било поне частично свързано с вътрешнополитически съображения на Израел - Нетаняху трябва да усъвършенства качествата си на държавник, за да се справи с трудното предизвикателство от главния си съперник Нафтали Бенет на изборите по-късно тази година. Но ефектът от това беше да обвърже още повече Абу Даби с регионалната позиция на Израел спрямо Иран. Същата логика може да се приложи и тук: да се връзват ръцете на Азербайджан. Ако Иран атакува ОАЕ или Азербайджан, или и двете, вероятно логиката е, че ще трябва да се обърне към Израел за защита, като по този начин затвърди зависимостта си от Тел Авив в областта на сигурността.

Досега Техеран проявяваше сдържаност. Иранската атака с дрон срещу Нахчиван през март, която Алиев нарече „акт на терор“, беше интерпретирана от иранските източници като предупредителен изстрел, а не като начален залп за по-големи военни действия. Иран избягваше северния фронт през цялата война, концентрирайки се вместо това върху Персийския залив и размяната на ракети с Израел. Ако това наистина беше посланието на Техеран, тогава той успя: въпреки обещанията си за отмъщение, Алиев до момента не е направил нищо - и всъщност е изпратил хуманитарни товари до Иран скоро след това.

Нито Баку, нито Техеран искаха открита конфронтация на този етап, но по-скорошните разкрития могат да дадат тласък на Техеран да действа срещу Баку следващия път - ако войната се възобнови.

Това е истинската опасност. Ако военните действия се възобновят, Иран може да третира Азербайджан като легитимна военна цел. Тогава Баку ще бъде принуден да избира между пълно обединение с Израел – и опустошително отмъщение – или разрив с най-важния си партньор в отбраната, редом с Турция.

Сдържаната реакция на Техеран досега предполага, че първо ще прегледа внимателно твърденията на CNN и ще стигне до собствени заключения. Досегашните ирански действия показват предпазливост. Техеран пресмята: полезно ли е това разкритие? Осигурява ли лост? Или принуждава Техеран да действа, преди да е готов?

Съществува и турският фактор. Въпреки скорошните търкания, Анкара остава непоколебим съюзник на Баку. Иран вижда Турция като военен равностоен и не би предприел никакви действия, които биха го поставили на път на сблъсък с Анкара. И, както посочва Мохамад Али Шабани от Amwaj Media, Анкара изигра полезна роля в ограничаването на кюрдските групировки от провеждане на кампания срещу Иран в първите дни на войната между САЩ и Израел, която започна на 29 февруари - услуга, която Техеран няма да забрави.

Всичко това е свързано със следващите стъпки на Техеран.

Впрочем, историята на CNN е и удар по "Пътят на Тръмп за международен мир и просперитет" (TRIPP) – така нареченият "Кавказки коридор", обявен от президента на САЩ като част от мирно споразумение между Азербайджан и Армения. TRIPP е рекламиран като стратегически клин срещу руското и иранското влияние в Южен Кавказ. Той е предназначен да свърже Азербайджан по суша през Армения с неговия анклав Нахчеван и Турция, заобикаляйки Иран.

Но TRIPP изисква стабилност. Инвеститорите трябва да бъдат уверени, че регионът е безопасен, неутрален транзитен център, а не предна оперативна база за израелски командоси. Нова криза по азербайджанския му път може да изплаши потенциалните инвеститори, вече разтърсени от войната с Иран.

Въпреки статута на TRIPP като един от емблематичните мирни проекти на Тръмп, който според него би трябвало да му донесе Нобелова награда за мир, е малко вероятно Израел да се откаже лесно от Азербайджан – Баку вече се е превърнал в тяхна стратегическа опорна точка.

Това може би е цялата цел на изтичането на информация от CNN – независимо дали е било умишлено, или не: да направи всяко бъдещо помирение на Азербайджан с Иран политически невъзможно. Айсбергът е картографиран. Сега Баку, Техеран и всички останали трябва да го заобиколят. Или да се опитат да го взривят.