Най-мощното оръжие на Украйна са войниците, които отказват да се предадат

Цената на войната е видима по лицето на младши лейтенант Игор Визиренко. Той има тик на лицето, за който обвинява претърпените сътресения на мозъка, и накуцва поради проблеми с гърба, пише WSJ. Освен това има и невидими белези. Десет загинали приятели. Дъщеря, родена след инвазията, която е виждал едва няколко пъти.

Визиренко, който се присъедини към украинската армия в седмиците след руската инвазия, както и много други от неговата част, вече се сражават повече от четири години. Физическото и психологическото въздействие се е засилило с продължаването на войната, която вече трае по-дълго от Първата световна война.

Но украинските войски се оказаха издръжливи – и това започва да дава резултати на фона на някои ранни признаци, че ходът на войната започва да се обръща срещу Москва. През последните месеци териториалните придобивки на Русия изчезнаха, а жертвите ѝ се увеличиха. Украйна все по-често отговаря на въздушните обстрели на Москва с удари дълбоко в руска територия.

Промяната в конфликта не остана незабелязана на фронтовата линия.

Наскоро те бяха окуражени от новината, че Украйна е парализирала най-големия нефтопреработвателен завод в Московска област при масивен въздушен удар. В участъка от фронтовата линия, за който отговаря Визиренко, се използват все повече дронове, които оказват смъртоносно въздействие върху руските войници.

Подразделението на Визиренко от 21-ва механизирана бригада на Украйна е преживяло едни от най-жестоките сражения в източна Украйна. Той е част от пехотна рота, с която „Уол Стрийт Джърнъл“ се е срещал няколко пъти по време на войната.

Въпреки националното почитание към подразделения като това на Визиренко, Украйна се сблъсква с трудности при набирането и задържането на бойци, като около 200 000 са регистрирани като отсъстващи без разрешение, съобщи украинският министър на отбраната Михаил Федоров пред парламента на страната през януари. Но армията ѝ е запазила ядро от закалени войници, които продължават да се сражават през цялата война, изненадвайки дори чуждестранните критици на Украйна със своята упоритост.

Повечето украинци не искат "мир на всяка цена". Повече от половината от всички украинци – 57% – отхвърлят руските искания Украйна да се откаже от контрола над източния си регион Донбас, според проучване от април, проведено от Киевския международен институт по социология, изследователска група. Войниците са особено против тези искания, като 59% се противопоставят на условията, за които се застъпва Вашингтон.

34-годишният Визиренко сподели, че съпругата му Юлия и двете му дъщери, на 3 и 7 години, остават най-голямото му вдъхновение да остане на бойното поле. Както много украинци, той възприема войната като екзистенциална за страната си.

В продължение на почти една година пехотната част на Визиренко не допусна Русия до стратегически важния град Часив Яр в източна Украйна. Те отблъснаха вълни от руски атаки, понякога на разстояние от едва дузина ярда, на фронтовата линия на града, преди да се оттеглят миналата година. Сега те и други войници са принудили Русия да стигне до патова ситуация на около 40 мили на север, близо до град Лиман.

Най-тежката част от войната е била загубата на близки другари.

През октомври 2023 г. Мануня направи татуировка на автомат "Калашников" на предмишницата на свой колега. Няколко дни по-късно мъжът загина в бой.

Визиренко, който работеше в мебелна фабрика в Полша, когато избухна войната, не може да си спомни колко смъртни случая е видял. За да предпази семейството си от травмата на войната, той не говори с тях за много от нещата, които е видял. Но войната все пак е засегнала живота им. 3-годишната му дъщеря Дарина се е родила след началото на войната. Той я вижда само два пъти в годината, когато излиза в 15-дневен отпуск. Когато е у дома, Дарина не се отделя от него. Баща ѝ се опитва да компенсира пропуснатото време, като разглезва децата.

По-рано по време на войната той претърпя две сътресения на мозъка при артилерийски обстрел. Второто го остави без възможност да говори. Прекара известно време в болница в град Днипро, а след това в рехабилитационен център в Западна Украйна. Това беше един от най-трудните периоди за него и семейството му. Юлия разказа за един период, когато той не отговаряше на телефона си известно време. Когато най-накрая отговори, плачеше. Тя го беше чувала да плаче само веднъж преди това – когато се роди най-голямата му дъщеря.

Визиренко каза, че въпреки раните си не иска да бъде освободен от служба по медицински причини. 

Един от начините, по които войниците се справят, е да мислят за това, какво ще правят, след като войната приключи. В един момент съратникът на Визиренко, „Уелдър“, казал на съпругата си да затвори очи и да посочи някое място на картата на Украйна. Тя посочила място в района около град Полтава и той купил имот там за времето след войната.