Възстановяването на Украйна: Европа поема "лъвския пай" от задачите

Докато лидерите се събират тази седмица в Гданск, Полша, за ежегодната Конференция за възстановяването на Украйна, дебатът вече не е дали светът може да мобилизира подкрепа за Украйна. Може и вече го е направил. Истинското изпитание сега е да се обединят възстановяването на инфраструктурата, управлението, бизнес доверието и присъединяването към ЕС в една единна и съгласувана програма. Украйна не страда от липса на дейност. Тя страда от липса на свързваща тъкан.

Това предизвикателство е видимо от известно време. В публични изказвания в Брукингс през август 2024 г. Пени Прицкер, тогавашен специален представител на САЩ за икономическото възстановяване на Украйна, заяви, че Украйна има „икономическа величие в костите си“, но се нуждае от цялостно правителствено планиране, продължаващи реформи, повече проекти, готови за стартиране, защитен капитал и работна сила, способна да възстанови страната, пише за TNI Люк Захнер, старши научен сътрудник в Центъра за американски прогрес във Вашингтон.

Правейки внимателно сравнение с "Плана Маршал", Прицкер отбеляза ключовата разлика между тогава и сега: след Втората световна война един-единствен основен участник помогна за възстановяването на много страни; днес много участници се опитват да подкрепят възстановяването на една страна. Нейната диагноза беше правилна: възстановяването на Украйна не се състои само в мобилизиране на подкрепа, а в организирането на тази подкрепа в система, способна да помогне на Украйна да се възстанови, да проведе реформи и да напредне към членство в ЕС.

Украйна е постигнала забележителен напредък

при безпрецедентно сложни обстоятелства, като продължава да развива програмата си за възстановяване, докато същевременно се бори за оцеляването си. Управлението на публичните инвестиции е укрепено. Иновативни ИТ платформи като DREAM и ProZorro осигуряват прозрачност и яснота при изпълнението на проектите и възлагането на обществени поръчки. Стратегическият инвестиционен съвет определя приоритетите сред големите държавни инвестиции, а правителството е създало единен списък с проверени приоритетни проекти, отговарящи на критериите за подкрепа.

Това са изключителни постижения за една нация, подложена на ежедневни бомбардировки. Но усъвършенстваните инструменти не са равнозначни на стратегическа насока. По-добрите механизми за проверка могат да оценяват, подбират и наблюдават отделни проекти, но не могат да решат кои инвестиции най-добре ще определят по-широкото икономическо бъдеще на Украйна.

Партньорите на Украйна са дълбоко ангажирани, като подкрепят публичните инвестиции, стандартите за присъединяване, възстановяването на секторите, обновяването на общините, мерките за борба с корупцията и капацитета за изпълнение. Именно затова пропускът в „свързващата тъкан“ може да бъде труден за идентифициране: всеки участник го възприема по различен начин – като въпрос на стратегическо планиране, децентрализация, подготовка на проекти, координация между донорите, инвестиционен климат или политическа реформа.

Всяка диагноза е отчасти правилна, но липсващата връзка е системна: по-силен украински капацитет за планиране, дейност на донорите, съгласувана със средносрочните приоритети на Украйна, проекти за възстановяване, свързани със структурни реформи, и техническа помощ, обвързана с доверието на частния сектор.

Сравнението с "Плана Маршал" остава полезно не толкова като аналогия за финансирането, колкото като напомняне, че възстановяването изисква подкрепяща структура. Балтийските държави предлагат полезна отправна точка, особено с предстоящата през следващата година Конференция за възстановяване, насрочена за Талин, Естония. Естония, Латвия и Литва не са влезли в ЕС само чрез техническо съответствие, а чрез вътрешни реформи, външен натиск, изграждане на капацитет и устойчиво наставничество от страна на партньорите. Реалността в Украйна по време на войната е много по-сурова, но принципът важи: успешното присъединяване изисква международните партньори да работят вътре в системата рамо до рамо с реформаторите, а не просто да финансират проекти или да поставят критерии отвън.

Именно тук оттеглянето на САЩ от архитектурата за възстановяване на Украйна е имало реални последствия. В продължение на години условията на МВФ и Световната банка, изискванията за присъединяване към ЕС и политическият натиск от страна на САЩ спомогнаха за напредъка на трудните реформи в Украйна. Чрез USAID Съединените щати също така осигуриха безценно изпълнение на място, като внедриха технически експерти в украинските министерства, свикваха глобални донори и поддържаха подробна представа за това как функционира системата. С разформироването на USAID и рязкото намаляване на ангажираността на САЩ беше премахнат основен източник на натиск, координация и оперативна прозрачност.

ЕС неизбежно ще играе централна роля в процеса на възстановяване и присъединяване на Украйна.

Но мащабът сам по себе си няма да реши проблема с координацията. Въпросът сега е дали Платформата на донорите за Украйна, създадена от Г-7 за координиране на помощта за Украйна, може да функционира ефективно без силната роля на САЩ, която спомогна за нейното създаване — като премине от простото каталогизиране на донорските програми към решаване на трудните проблеми с координацията, които блокират трансформацията, включително чрез насочване на подкрепата към приоритетни проекти и към помощ, за която липсва финансиране.

Същият проблем с „свързващата тъкан“ засяга и частния сектор. Интересът и обявленията са важни, но те не се превръщат надеждно в инвестиции без надеждни правителствени приоритети, подготвени проекти, инструменти за финансиране, намаляване на риска, предвидима регулация и способни партньори от публичния сектор.

В сектори като енергетиката и отбраната спешността е направила сделките възможни дори в условия на война. На други места сключването на сделки е изпреварило благоприятната среда. Без подходящи благоприятни условия обявяването на сделки създава илюзията за динамика, без непременно да води до инвестиции.

Ето защо изграждането на капацитет не е благотворителност и не е отделено от инвестициите. Това е инфраструктура за създаване на пазар: основа, която помага на оскъдния капитал да се насочи към жизнеспособни, стратегически и изпълними проекти. Тя предоставя на украинските реформатори инструментите и политическата подкрепа, необходими за отваряне на икономиката и създаване на условия за инвестиции в сектори като критични минерали, енергетика, инфраструктура и отбрана.

Целта не е да се създават нови структури, които да заместят украинското ръководство. Тя е да се признае, че донорите и инвеститорите се сблъскват с различни версии на един и същ проблем: пречки, с които съществуващите механизми, ръководени от Украйна, вече се сблъскват, но не винаги могат да ги преодолеят сами. Някои от тях са стратегически; други са технически, политически, общински, финансови или специфични за даден сектор. Задачата е да се осигури целенасочен, временен капацитет за преодоляването им, като същевременно се изграждат вътрешни способности. Ако тези проблеми се разглеждат изолирано, те ще бъдат третирани изолирано – и възстановяването на Украйна ще остане по-малко от сбора на отделните му части.

Конференцията за възстановяването на Украйна в Гданск трябва да отбележи промяна в акцента: от обещания към конкретни проекти, от сделки към благоприятни условия, от разпръснати проекти към интегрирани усилия за възстановяване.

Украйна вече доказа, че може да оцелее, да въвежда иновации, да провежда реформи, да се бори и да се адаптира при невъзможни условия. Трудната задача сега е да се укрепят институциите, координацията и капацитетът за изпълнение, които ще движат възстановяването напред в продължение на десетилетия.

Диагнозата остава правилна. Сега тестът е дали Украйна и нейните партньори могат да свържат парчетата.