Украйна има два месеца, преди Путин да ескалира войната

Украйна има два месеца, за да възобнови мирните преговори или рискува Русия да ескалира войната, заяви чешкият президент. Петр Павел предупреди, че Владимир Путин може да обяви обща мобилизация след изборите, насрочени за 20 септември, пише The Telegraph.

Мобилизацията вероятно би била силно непопулярна сред избирателите. Павел каза, че съюзниците трябва да използват настоящия натиск върху Русия, за да наложат мирни преговори през следващите седмици.

Само през последния месец украински дронове удариха Москва, улучиха руски танкери, опитващи се да снабдят Крим с гориво, и подпалиха голяма петролна рафинерия в Западен Сибир. Павел каза, че НАТО трябва да подкрепи Украйна и да продължи да оказва натиск върху Русия да се присъедини към мирните преговори.

Наблюдатели твърдят, че Путин до голяма степен се е изолирал, докато се е криел от проблемите, причинени от ударите на Украйна с голям обсег по енергийни съоръжения.

Въпреки че благосклонни към Кремъл социолози гласуват доверие на руския президент, то е спаднало до 69%, най-ниското ниво, откакто той нахлу в Украйна през 2022 г.

Много от проблемите са предизвикани от тактиките на Киев за атаки с дронове в и около руската столица и незаконно анексирания полуостров Крим. Руснаците са изправени пред дълги опашки пред бензиностанциите. Недоволството от горивната криза е високо, като пред пресъхващите помпи избухват сбивания.

Преди преговорите, друг изблик на гняв от страна на Доналд Тръмп, който заяви, че е "много разстроен" от съюзниците си, че иска да прекъсне всички търговски връзки с Испания и да поеме контрола над Гренландия, заплаши да преобърне срещата им.

32-мата съюзници на НАТО успяха да постигнат трите си основни цели:

да докажат, че увеличават разходите и производството за отбрана, да демонстрират единство и да потвърдят подкрепата си за Украйна.

Ветеранът-командир, превърнал се в политик, дори стигна дотам, че твърдеше, че Тръмп е бил впечатлен от искането му съюзниците значително да увеличат разходите за отбрана и да поемат повече отговорност за конвенционалната отбрана на Европа. Без политическа експлозия в залата, това даде възможност на лидерите на НАТО да продължат напред с плановете си, за да гарантират, че алиансът е способен да се защити от опасна руска атака.

Високо в списъка им с приоритети беше осигуряването на повече ракети-прехващачи за противовъздушна отбрана за Украйна, за да ѝ помогнат да се справи със смъртоносните балистични ракетни обстрели, изстреляни от силите на Путин.

Павел каза, че е имало "конкретни предложения" как да се направи това, включително план от Норвегия за придобиване на повече ракети земя-въздух за Киев.

Изданието пише още, че желаейки да извлече поуки от войните в Украйна и Иран, Павел подчерта, че трябва да се направи повече за производството на повече ракети за противовъздушна отбрана. Пенсионираният генерал представи "Отбранителна стратегия 3.0" за НАТО, която ще отговори на нуждите на алианса в бъдеще.

"Това, което НАТО прави в този момент, е да обедини търсенето от всички държави-членки, за да предостави тези числа на отбранителната промишленост, за да има поне обща представа за обхвата на производството и нуждите във времето", каза той.

Неговата визия ще доведе до 30-дневни запаси от по-евтини оръжия с дълъг срок на годност.

Под ръководството на Павел, Чехия е една от европейските страни, участващи в преговори с Франция за евентуален европейски ядрен чадър.

"Ядрената политика на НАТО все още е валидна и няма промяна в нея, дори в сравнение с наратива, който имаме сега, където Съединените щати казват, че Европа трябва да бъде отговорна, поне за конвенционалната отбрана, което означава, че ядреното възпиране все още е в ръцете на Съединените щати, обхващайки всички съюзници", каза той.