Следващото анексиране на Русия: Южна Осетия

Докато руската война в Украйна продължава, Москва предприема стъпки за укрепване на контрола си върху територията на още един съсед – този път не с танкове, а с едно движение на писалката. Миналата седмица Кремъл назначи ново ръководство в окупираната от Русия област Южна Осетия в Грузия, вероятно като предшественик на поглъщането на отцепилата се провинция. В същото време все по-авторитарната управляваща партия в Грузия остава по-загрижена за запазването на вътрешния контрол, отколкото за мобилизиране на международна опозиция срещу Русия, пише за TNI Кети Коркия, изследовател, специализирана в международно право и национална сигурност във Фондацията за защита на демокрациите.

На 23 юни Алан Гаглоев, който от 2022 г. беше де факто президент на Южна Осетия, подаде оставка от поста си и обяви, че се присъединява към администрацията на руския президент Владимир Путин като съветник. В обръщение, с което обяви тази стъпка, Гаглоев я нарече крачка към сбъдването на "съкровената му мечта" за присъединяването на Южна Осетия към Руската федерация. Марат Камболов, бивш руски държавен служител от осетински произход, беше назначен за заместник на Гаглоев.

Русия и Южна Осетия положиха правната основа за този ход на 9 май – важен празник, отбелязващ победата на Съветския съюз над нацистка Германия през 1945 г. Двете страни подписаха "Договор за задълбочаване на сътрудничеството между Руската федерация и Република Южна Осетия", който позволява на руски граждани да заемат държавни постове в окупирания регион и обратно. Руската Държавна дума ратифицира договора в средата на май.

В договора Русия и Южна Осетия също така се ангажират да предприемат по-нататъшни стъпки за създаване на „едино икономическо пространство“. Те включват хармонизиране на законодателството, регулиращо стопанската дейност, и преминаване към общи правила за външно кредитиране и чуждестранни инвестиции. Договорът предвижда също така постепенна интеграция в секторите на енергетиката, транспорта, комуникациите и телекомуникациите.

Русия не просто назначава лоялни длъжностни лица в Южна Осетия. Тя интегрира икономиката, инфраструктурата и правната рамка на региона в собствените си.

Южна Осетия е под руска окупация от август 2008 г.,

когато избухна руско-грузинската война, след която Москва призна както Южна Осетия, така и друга отцепила се грузинска провинция, Абхазия, за "независими" държави. Съединените щати, Европейският съюз и почти всички останали държави по света продължават да считат Южна Осетия за грузинска територия.

Русия разполага своята 4-та гвардейска военна база в Цхинвали, Южна Осетия, а собствените въоръжени сили на отцепилия се регион са официално интегрирани в руските командни структури. Приблизително 90 процента от 56 000-те жители на Южна Осетия сега притежават руско гражданство. Руското финансиране съставлява около четири пети от бюджета на Южна Осетия.

Нищо от това не превръща региона в руска собственост.

Десетки хиляди етнически грузинци бяха изселени от Южна Осетия в резултат на войната от 2008 г. и последствията от нея. Мнозина от тях все още живеят в неокупираните части на Грузия. Те не притежават руски паспорти и нямат никакъв глас в процеса, който се разгръща на територията, която са били принудени да напуснат. Русия е окупационна сила, която създава демографски и „правен“ факт под дулото на оръжието.

Номиналната независимост на политическите институции на Южна Осетия винаги е била тънка маска за руския контрол. Тази маска се разпада.

Русия вече е прилагала този сценарий. В източна Украйна Русия подклаждаше сепаратистко насилие и в крайна сметка се намеси военно, за да създаде „независими републики“ в регионите Донецк и Луганск. Москва прекара години в интегрирането на тези марионетни държавички в руските административни, правни и икономически структури чрез раздаване на паспорти, хармонизиране на законите и използване на присъствието на "руски граждани" като претекст за по-дълбока намеса. През 2022 г. тя официално ги анексира.

Кремъл отрича, че последните му ходове в Южна Осетия са сигнал за план за официална анексия, но това не дава голяма увереност. Москва направи подобни опровержения през 2021 г. преди мащабната си инвазия в Украйна. Урокът е, че официалната анексия често е последната стъпка, а не първата.

Абхазия, другата грузинска област под руска окупация, е очевидната следваща цел. Русия я контролира чрез същата комбинация от военно присъствие, раздаване на руски паспорти и насърчавана икономическа зависимост. Процесът там е по-малко напреднал, защото общественото мнение в Абхазия е по-устойчиво на пълното поглъщане.

Грузинското правителство проявява апатия към отнемането на територията ѝ. След като Путин и Гаглоев подписаха договора на 9 май, Тбилиси първоначално не даде никакъв публичен коментар. Едва няколко дни по-късно външният министър Мака Бочоришвили призна, че „Русия продължава да игнорира международните си задължения и предприема стъпки, насочени към анексиране на грузински региони“. Дори и тогава управляващата партия „Грузинска мечта“ посочи договора като потвърждение на политиката си на разведряване с Москва.

Това едва ли е изненадващо, като се има предвид, че Бидзина Иванишвили, олигархът, който управлява управляващата партия „Грузинска мечта“ от кулисите, е натрупал милиардите си в Русия и поддържа силни връзки там. Той стигна дори дотам, че призова Грузия да се извини за войната от 2008 г.

Тбилиси засили икономическите си връзки с Русия през последните години, превръщайки се в център за заобикаляне на руските санкции на фона на войната в Украйна, като същевременно задълбочи отношенията си с Китай и Иран. Междувременно Грузия разруши някогашното си силно партньорство със Запада чрез репресии срещу вътрешната опозиция, гражданското общество и независимите медии в страната.

За Вашингтон залогът се простира отвъд Южна Осетия или дори Грузия. Ако Москва успее тихо да погълне региона, след като е изминал достатъчно време и на място са били създадени достатъчно факти, това ще затвърди един по-широк урок, който Русия тества в цялото постсъветско пространство: че границите все още могат да бъдат прекроявани чрез сила, окупация и наложена зависимост.

Други реваншистки сили наблюдават как Западът се отнася към това териториално поглъщане.

Съединените щати не трябва да чакат официален указ за анексия, преди да реагират. Те трябва още сега публично да осъдят процеса на поглъщане, да потвърдят, че Южна Осетия е грузинска територия, да координират действията си с европейските партньори и да дадат да се разбере, че длъжностните лица, които улесняват приобщаването на региона към Русия, могат да понесат последствия.