Миришат ли парите?

Сделка на Nokia Siemens Networks с Иран повдигна въпроса до къде може да се преследват бизнес интересите.

Германско-финландският концерн е продал в края на миналата година на Иран техника, която позволява на властите да проследяват всяка следа, която хората оставят в интернет.

Така могат да идентифицират противниците на режима, съобщават световните информационни агенции.

Говорител на компанията потвърждава, че в края на 2008-ма е направена сделка с Иран. Купувач бил държавният телекомуникационен монополист.

Когато се предлагала технология за интернет, автоматично се появявала и възможността да се контролират комуникациите, минаващи през нея.

Все пак от компанията подчертават, че не става въпрос за инструменти за контрол на интернет, или за прекъсване на комуникацията, а по-скоро за технология, която дава възможност „да се подслушват локални разговори“.

В повечето държави, включително тези от ЕС, телекомуникационните компании били задължени да имат подобна технология, но тя в никакъв случай не давала възможност за държавна цензура.

По повод обвинението, че прави бизнес с тоталитарни държави,от Nokia Siemens Networks коментират, че 'Intelligence Solution' за нуждите на разузнаването и за проследяване на престъпления се продават „в глобален мащаб, най-вече в Близкия изток, Азия, в района на Тихия океан и Европа“.

Въпросът за търговията с Иран предизвиква разнопосочни реакции в западните държави.

Докато САЩ, Франция и Великобритания искат твърд подход спрямо Техеран заради атомната програма на страната, Германия отхвърля санкции от типа на ембарго.

Германия е най-големият търговски партньор на Иран от западните държави и вторият по големина вносител след Китай.

Поради тази причина правителство засега се въздържа от цялостно търговско ембарго – санкциите са ограничени до стоки с военно приложение.

Бизнесът с Иран директно работи за режима на президента Махмуд Ахмадинеджад, защото 80 процента от външната търговия на страната се котролира от вярната на режима Революционна гвардия, разказва политологът Матиас Кюнцел.

Повечето фирми били подчинени на държавни организации като фондация „Мъченици“.

Освен това въоръжаването срещу „Враговете на Аллах“ било залегнало в законодателството