В САЩ: Идеалите на Украйна са американските идеали

Тази година Съединените американски щати отбелязват 250-годишнината от своята независимост.

Декларацията за независимост, подписана на 4 юли 1776 г., представляваше смел и далновиден ангажимент за създаването на самоуправляваща се република, освободена от тиранията на Британската империя, която беше наложила произволно своите правила на американските колонии.

Американците изискваха свобода от имперския контрол и правото да създават свои собствени правила за самоуправление като нация. През последните 250 години американците осъзнаваха, че диктатурата на империите лишава подчинените народи от правото на самоуправление не само чрез несправедливи закони, но и чрез варварско насилие. През цялата си история Америка често се е опитвала да подкрепи нациите, борещи се за свобода, пишат за TNI Елена Давликанова и Томас Ремингтън.

На 24 август, въпреки всички препятствия, Украйна отбелязва своя 35-и Ден на независимостта. По капризите на историята нейната независимост беше обявена първа, а войната за независимост беше отложена с 23 години. 

Точно както американците проявиха творчество с асиметрични мерки, за да защитят своята независимост срещу могъщия британски имперски флот, Украйна – въпреки че няма флот – отблъсна руснаците от Черно море. Днешните украински Джордж Вашингтони създават доктрините и методите на новото поколение война.

Америка си осигури независимостта с решаващата помощ на Франция, някога най-страшният съперник на Великобритания. Украйна сега се нуждае от същата яснота на целите от единствената сила, от която Москва наистина се страхува: Съединените щати. Роналд Рейгън сведе стратегията си спрямо Съветския съюз до четири думи:

"Ние печелим, те губят."

Тази убеденост, а не поредният опит да се овладее руската агресия за сметка на Украйна, трябва да ръководи западната политика днес.

Междувременно Украйна наближава годишнината от обявяването на независимостта си

с по-малко помощ от всякога и с неясна стратегия на партньорите си спрямо Русия. През месеца след 4 юли бяха изстреляни 351 руски ракети, от които Украйна е пресекла само 156 - по-малко от половината.

Атаката от 4-5 август, която отне живота на 17 цивилни, беше един от ужасяващите примери. От 24 балистични ракети, четири ракети от типа "Циркон" и 115 дрона, Украйна спря 98 дрона, но не пресече нито една от ракетите. Докато медиите съобщават, че са били ударени складове, железопътна инфраструктура, предприятия и жилищни райони, хората казват, че се е усещало като изкуствен Армагедон.

Трудността на Украйна не се състои в неспособност да се бори: доставките на ракети-прехватчи през 2026 г. са спаднали до около една трета от нивото на предходната година. Това е логиката на руската кампания. Дроновете принуждават Украйна да изразходва боеприпаси, самолети и изтощени екипажи на противовъздушната отбрана; крилатите ракети усложняват картината; а балистичните ракети пристигат, когато отбранителната система вече е претоварена. Междувременно вниманието на Запада се отклонява.

На 1 септември украинските деца ще отидат на училище под незащитено небе, тъй като Москва планира зимна кампания, за да бомбардира Киев обратно в каменната ера. Още хора ще замръзнат до смърт в собствените си апартаменти.

За хората в южните и източните части на Украйна дроновете над пътищата, автобусните спирки, пазарите и детските площадки са се превърнали в ежедневна опасност за живота. Освен това руските оператори на дронове се забавляват с "човешко сафари". Този месец руски дрон преследваше 52-годишен продавач на зеленчуци, преди да го удари от достатъчно близко разстояние, за да го рани.

Мирният процес между САЩ и Русия стана поредната жертва на транзакционните дипломатически предпочитания на президента Доналд Тръмп.

Стратегическият ефект надвишава щетите, причинени от всеки отделен дрон. Няма нужда градът да бъде окупиран, ако улиците му не могат да се пресичат безопасно. Една общност може да бъде опустошена, като автобусите, линейките, доставните превозни средства и пешеходците се превърнат в потенциални цели. Атаките с дълъг обсег оказват същия натиск в национален мащаб, принуждавайки милиони украинци да организират ежедневието си според сирените, процента на прехванатите ракети и разстоянието до най-близкото убежище.

Въпреки това Украйна продължава да функционира. Екипажите на противовъздушната отбрана остават на постовете си въпреки намаляващите запаси. Спасителите влизат в повредени сгради, докато алармите продължават да звучат. Железопътните служители възстановяват движението; лекарите лекуват ранените; семействата поправят прозорците и се връщат на работа. Борбата на Украйна не е абстракция.

И те все още се надяват, че хората, които все още вярват в живота, свободата и стремежа към щастие, ще им помогнат да спрат ловът с дронове и балистичния тероризъм. Късно във вторник, 29 юли 2026 г., малко след погребалната служба на покойния сенатор Линдзи Греъм, Сенатът на САЩ гласува с рядко срещано преобладаващо мнозинство, 86 срещу 12, за да отвори пътя за гласуване в пленарна зала на законопроект, разширяващ санкциите срещу Русия за нейната непровокирана война срещу Украйна.

Сенатът преименува законопроекта на "Закона на Линдзи О. Греъм за налагане на санкции срещу Русия от 2026 г.“ в чест на Греъм, ревностен поддръжник на Украйна. Законопроектът се радваше на двупартийна подкрепа в пленарната зала и получи благословията на президента Доналд Тръмп, което даде прикритие на някои републикански законодатели, които иначе биха се противопоставили на него.

Мярката беше силно подкрепена от ключови лидери на Сената от двете партии, сред които републиканският председател на Комисията по въоръжените сили на Сената, Роджър Уикър (R-MS), който коментира, че "ако сме научили нещо за руския деспот Владимир Путин в хода на тази война, то е, че избиването на цивилни и дори на собствените му руски войници не го кара да се замисли. Той пренебрегва човешкия живот. Но той цени силата на своята военна машина и затова Путин разчита на продажбите си на енергия, и точно към това се стремим с този законопроект."

Решимостта на украинците да живеят в свобода и да търсят щастието, освободени от имперско господство, се оказва един от най-убедителните аргументи за американците, които някога са имали съмнения – включително коментатори като Лаура Лумер.

Но изходът от тази борба е много повече от оцеляването на Украйна. Той ще определи дали другите нации ще продължат да вярват в идеалите на Америка, в нейното лидерство и в нейната ангажираност към свободата. В този взаимосвързан свят именно подкрепата на Русия за Иран води до смъртта на американски войници.

Днес старият американски революционен лозунг "Обединени сме силни, разделени падаме" вече не е просто призив да се присъединим към борбата на Украйна. Той е призив за обединение на целия демократичен свят в защита на свободата – кауза, която през историята е загивала толкова често поради мълчанието и бездействието, колкото и на бойното поле.