Почина Иларио Мартела, съдия-следователят зад "българската следа" в атентата срещу папата

Иларио Салваторе Мартела, един от магистратите, чието име завинаги остава свързано с най-загадъчните италиански разследвания от годините на Студената война, почина на 24 септември на 91 години. На 28 септември трябваше да навърши 92.

Мартела е починал около 7 часа сутринта в болницата в Чивита Кастелана, провинция Витербо, където е бил приет два дни по-рано за медицински изследвания. Публично не е съобщена конкретната причина за смъртта му. Той оставя дъщеря си Анна Лиза и внучката си Франческа Мария, предаде кореспондентът на „24 часа“.

Мартела ще остане в историята на италианското правосъдие като човека, който в началото на 80-те години се оказа в центъра на две от най-чувствителните истории - атентата срещу папа Йоан Павел II и мистериозните изчезвания на Емануела Орланди и Мирела Грегори.

Иларио Мартела е роден през 1934 г. в Корсано, в провинция Лече. Постъпва в съдебната система през 1965 г. От 1978 до 1990 г. е съдия-следовател в Следствения отдел на Съда в Рим, където работи по дела за тероризъм, организирана престъпност и престъпления срещу държавната администрация. По-късно работи и в Апелативния съд на Рим, а след това в Касационния съд. Завършва магистратската си кариера през 2008 г. като почетен заместник-председател на Касационния съд.

Името му обаче става международно известно заради разследването на атентата срещу папа Йоан Павел II на 13 май 1981 г. След стрелбата на площад „Свети Петър" Мехмет Али Агджа е арестуван и осъден. През ноември 1981 г. на Мартела е възложено допълнително следствие, което трябва да установи дали зад турския терорист има съучастници и организатори. Именно в рамките на това разследване се оформя т.нар. „българска следа".

Агджа посочва като свои предполагаеми съучастници трима български граждани - Сергей Антонов, Жельо Василев и Тодор Айвазов. Антонов, служител на българската авиокомпания „Балкан" в Рим, е арестуван и прекарва години в италианския затвор. През октомври 1984 г. Мартела предава на съд обвиняемите по делото за атентата, сред които са тримата българи и няколко турски граждани. През 1986 г. съдът в Рим оправдава българите и останалите основни обвиняеми поради недостатъчни доказателства. Решението е потвърдено на следващата инстанция. Така „българската следа" остава една от най-оспорваните страници в историята на атентата срещу Йоан Павел II.

Години по-късно самият Али Агджа отправя тежки обвинения към Мартела. През декември 2022 г. в италианските медии беше публикувано писмо на Агджа до Пиетро Орланди, брата на изчезналата Емануела. Турчинът твърди, че именно Мартела му е дал информация, снимки и характеристики на българите, които по-късно той посочил като участници в атентата.

Според версията на Агджа съдията му е показал снимки на Сергей Антонов, неговия апартамент и съпругата му, както и подробности, които той самият не би могъл да знае, тъй като твърди, че никога не е срещал Антонов. Агджа дори заявява, че не е съставял сам известната скица на жилището на Антонов.

Най-сериозното му твърдение е, че през октомври 1982 г. Мартела го посетил в затвора в Асколи Пичено и го насърчил да говори за „българската следа", като му обещал свобода. Именно тогава, според Агджа, започнали неговите твърдения за българското участие. Това обаче не е установен факт, а е поредната версия на самия Агджа, изказана години след събитията. В същото писмо Агджа твърди още, че Мартела е знаел за отвличането на Мирела Грегори, преди публично да стане известно името й и че по-късно съдията го е карал да „коригира" разказа си.

Любопитен детайл е, че още през 1997 г. Агджа е изпратил писмо до Мартела, в което отново потвърждавал валидността на т.нар. „българска следа", твърдейки, че по време на разпит в Италия е бил принуден да се отрече от нея. Това обстоятелство е било обсъждано и в парламентарни материали, свързани с италианските разследвания.

Историята на Мартела обаче не приключва с делото за атентата. Две години след стрелбата срещу папата, през 1983 г., изчезват две римски момичета -15-годишната Мирела Грегори на 7 май и 15-годишната Емануела Орланди на 22 юни. Мартела поема официално разследването за двете изчезвания през 1985 г. и остава негов титуляр до 1990 г. Именно тогава започва да вижда възможна връзка между двете момичета, атентата срещу папата и чужди тайни служби.

През последните години Мартела не се отказва от тази теза. В интервюта и в книгата си „EЕмануела Орланди. Международна интрига" той защитава хипотезата, че изчезването на Орланди, а вероятно и на Грегори, е било свързано с опит да бъде отклонено вниманието от разследването на атентата и от т.нар. българска следа.

Според неговата реконструкция двете момичета са били използвани в много по-широка операция за натиск и дезинформация. В едно от последните си публични интервюта Мартела дори заявява, че според него Емануела е била убита скоро след отвличането, а версията за продължителното й задържане е била част от отклоняването на вниманието. Това обаче е само негова хипотеза, а не установен съдебен факт.

През юни 2024 г. Мартела беше изслушан от парламентарната комисия, създадена за разследване на изчезването на Емануела Орланди и Мирела Грегори. Последната му публична поява е била на 28 юли 2026 г. в Сената, където участва в представянето на книгата на журналиста Джан Паоло Пелицаро „1983. Мирела Грегори, Емануела Орланди и разследването на съдията Мартела за атентата срещу папата".