ИПИ: Реформата с учителските заплати работи, време е за реформа в резултатите

Резултатите от международното изследване на качеството на образованието (PISA 2025) показват, че когато има целенасочена реформа по конкретен проблем в България – тя работи. Повишаването на учителските заплати, стартирало активно през 2017 година като ясна правителствена цел, е довело поне до сравнително засищане на системата с преподаватели. Едва 12% от директорите на училища у нас съобщават за затруднения да намерят учители в сравнение с 39% средно за ОИСР, коментират Петя Георгиева от Института за пазарна икономика. 

Материалните затруднения, които директорите посочват – под формата на адекватна инфраструктура, наличие на учебници и други учебни материали са сравнително ниски. Около 9% от учениците в България са посещавали училища, чиито директори са съобщили, че липсата на учебни материали (напр. учебници, ИТ оборудване, библиотечни или лабораторни материали) е възпрепятствала обучението поне до известна степен, а 24% са били в училища, където липсата на физическа инфраструктура (например сгради, терени, отоплителни/охладителни системи, осветление и акустични системи) е била възприемана като пречка за обучението. През 2022 г. съответните дялове са били съответно 10% и 24%.

Тези данни са пряко свързани с действията на правителството. Ще припомним, че:

Реформите в българското образование през последните 10 години засягат основно повишаване на възнагражденията на преподавателите и изобщо – финансирането в системата. Целта за три години да се удвоят заплатите, поставена през 2017 г., в действителност беше постигната. В резултат на това статусът на учителската професия постепенно се подобрява, училищата започват да привличат повече и по-млади преподаватели, а студентите в специалностите, подготвящи учители, започват да привличат по-силни ученици.

Връзката между качеството на образованието и качеството на преподавателите съществува, но не е пряко адресирана с конкретни образователни реформи (или поне не систематично по начин, който да измери ефекта). С други думи надеждата повишаването на заплатите на учителите да доведе и до по-високи образователни резултати на този етап не се наблюдава. Причините може да са различни – че това е спряло по-големия спад в качеството, че училищата са привлекли повече но по-слаби ученици, но не знаем коя точно е причината. Това, което се вижда обаче, е, че без специфични мерки по отношение на качеството е малко вероятно да очакваме повишение на резултатите на учениците.

Всичко дотук означава, че е време да се съсредоточим върху подобряване на резултатите на учениците. Значителният дял на функционални неграмотни ученици поставя много сериозни въпроси как да се справим с този проблем. От икономическа гледна точка възможност за това е да се насърчават финансово училищата с висока добавена образователна стойност. Това ще създаде вътрешен стимул за директорите да работят активно за по-високи резултати.