Тръмп и Зеленски без пробив: Защо мирът в Украйна остава далеч?

Президентът на Украйна Володимир Зеленски се срещна с президента Доналд Тръмп за кратко, 40 минути, в рамките на заседанието на Общото събрание на ООН в Ню Йорк във вторник. Според съобщенията и двамата изглеждаха оптимистични и споделиха коментари в този дух.

"Надявам се, че ще сложим край на тази война, и президентът Тръмп ще ни помогне да сложим край на тази война", заяви Зеленски по време на срещата. "Мисля, че трябва да го направим възможно най-бързо - преди зимата."

Според NYT "американският президент кимна и повтори думите му с одобрение".

Но по-внимателният поглед разкрива, че не е имало пробив, а само още намеци, че лична среща между Зеленски и руския президент Владимир Путин може би се очертава на хоризонта. Въпреки че и двамата изразиха желание войната да приключи, няма много доказателства, че това ще се случи, пише за RS Иън Прауд, бивш член на дипломатическата служба на Негово Британско Величество от 1999 до 2023 г.

В момента всички важни външнополитически въпроси карат Тръмп да изглежда като неудачник. Ако иска да влезе в междинните избори с реална възможност да избегне загубата и на двете камари, тогава нещо трябва да се промени.

Макар да вярвам, че намеренията му са искрени, той не успя да донесе мир в Украйна, въпреки че обеща, че ще го направи в рамките на 24 часа. Войната, която сам избра да води в Иран, накара американската армия да изглежда слаба и остави световната икономика да се клатушка към депресия.

Освен това покойният Линдзи Греъм му завеща "горещия картоф" да рискува още една тарифна война срещу Китай и Индия само няколко седмици преди междинните избори.

Пред съпротивата на Зеленски и неговите европейски спонсори Тръмп се озовава в затруднение, когато става въпрос да наложи насилствено мирно споразумение за Украйна. Всъщност, на фона на растящите цени на дизела, той умоляваше Зеленски да не бомбардира руските нефтопреработвателни заводи. Молбите му останаха без отговор. На пресконференцията след срещата им Зеленски намекна, че темата не е била обсъждана.

Войната в Украйна е затънала в цикъл на отмъщения, в който Русия винаги ще отговаря със същите средства на украинските атаки срещу инфраструктурата ѝ. Единствената разлика е, че Русия разполага със стратегическите възможности – по-конкретно икономическото влияние, леснодостъпната енергия, солидната промишлена база и големият брой на населението – за да продължи да се бори много по-дълго от Украйна.

Поради това енергийната инфраструктура на Украйна отново ще бъде подложена на масирани удари през зимните месеци. Веднага след септемврийската Конференция за икономическа сигурност в Ялта в Киев, Зеленски иска едно: продължителна западната подкрепа – оръжия и пари – за да продължи да се бори поне до април 2026 г.

Това е крайно безразсъдно.

Тръмп не може да накара отбранителния промишлен сектор на САЩ да произведе повече прехващачи за една нощ. САЩ са изразходвали 80% от запасите си от THAAD от началото на войната с Иран, както и две трети от собствените си Patriot.

Макар Тръмп да засегна идеята за енергийно примирие по време на срещата си със Зеленски, е малко вероятно Русия да се съгласи. Прекъсването на достъпа на москвичани до бензин е далеч по-малко вредно от политическа гледна точка, отколкото лишаването на хората в украинските градове от отопление и осветление. Защо Русия да се съгласи да даде на Зеленски малко зимна почивка, само за да може Украйна да се върне с пълна сила през пролетта? Тактиката "пауза и презареждане" вече е предсказуема.

Освен това Тръмп изглежда неспособен да се измъкне от войната срещу Иран. Независимо от положителния ъгъл, под който я представя, като в изказването си пред ООН във вторник, конфликтът в Близкия изток поема нов и по-опасен обрат, след като хусите вече окупират източния бряг на пролива Баб ал-Мандеб. ВМС на САЩ имат база на отсрещния бряг в Джибути, но същото важи и за Китай, чиято база там е единственият му чуждестранен военен аванпост.

С новия закон за санкциите Тръмп може да избере да подпише декларация за национална сигурност или да наложи отново мита до 100% върху Китай и Индия, което едва ли би имало по-голям шанс за успех, отколкото през 2025 г. Такива мита обаче биха наложили де факто допълнителен данък върху обикновените американци, които вече са станали свидетели на скока в цените на бензина. Това се основава на анализ от 2025 г., според който до 90% от разходите за наложените мита върху китайските износители са били прехвърлени върху американските потребители.

Това не оставя на Тръмп никакви добри варианти и го поставя пред перспективата да се превърне в президент без реална власт в началото на ноември.

Суровата истина е, че Тръмп е дълбоко обвързан с всички провалили се външнополитически инициативи и вече не може да се дистанцира от тях. Колкото и да говори за мир в Украйна, САЩ все още продават оръжия на стойност милиарди долари на украинците с европейски средства, за да поддържат конфликта.

От своя страна, Зеленски се оказа изключително ефективен в обикалянето по света, като убеждава, заплашва и понякога засрамва събеседниците си, за да осигурят парите и военния материал, от които Украйна се нуждае. И все пак истината е, че никаква подкрепа за Украйна, четири години и половина след началото на тази ужасна война, никога няма да бъде достатъчна.

Аз споделям оценката на Джон Миърсхаймер, че войната в Украйна ще бъде решена от Русия на бойното поле. Зеленски изглежда неспособен да приеме, че Украйна в крайна сметка ще загуби Донецк, каквото и да се случи.

За него краят на войната вероятно означава краят на политическата му кариера в Украйна,

поне в обозримо бъдеще. Очаква се той да загуби бъдещите президентски избори.

Следващият украински президент в мирно време ще се сблъска с различни, макар и не по-малко сериозни предизвикателства, отколкото тези, с които Зеленски се сблъска по време на войната. Страната им ще бъде в банкрут, а европейските спонсори може да се покажат по-резервирани при предоставянето на финансовата помощ, която оказват сега. Демографската картина изглежда ужасна в страна, където около половината от възрастното население, което все още е в страната, са пенсионери.

Стъпката на Канада да проучи асоциирано членство в ЕС в бъдеще може да се окаже тревожен предвестник на това, което може да очаква Украйна. Държави с големи субсидии като Полша и Франция няма да са склонни да споделят европейския бюджет с нови членове, колкото и да са пострадали от войната.

Но това са проблемите на Украйна, а не на Америка. Появата на Зеленски отново и настояването му, че Украйна наистина може да спечели, с още малко оръжия и малко повече пари, е последното нещо, от което Тръмп се нуждае в момента. Американският президент се нуждае от дипломатически успех, ако има някаква надежда да избегне разгром на междинните избори. Сделката за Гренландия няма да е достатъчна. А Зеленски не отстъпва, може би защото вижда, че от ноември Тръмп може да има още по-малко влияние върху него.