Нищо общо с Виетнам

Месеци наред американците, че и други нации, чакаха решението на Белия дом за войната в Афганистан – как да не се харчат повече животи и пари без резултат.

Решението дойде с традиционната за американците драматична, пламенна реч. От сърцето на военната мощ на страната. От най-старата академия – Уест Поинт, Ню Йорк.

Трибуната в Уест Пойнт е използвана от много президенти за обявяването на съдбоносни решения. И Барак Обама не остана по-назад.

Но още с първите си думи американският президент като че ли издаде колебание и несигурност. В разясняването на ангажиментите и стратегиите президентът говореше за „успешен завършек“. Не категорична победа, не смазване на врага, а „успешен завършек”.

След като мина през генезиса на войната – 11 септември, изтласкването на конфликта на заден план заради Ирак и наследството на Буш, Обама обяви, че ще изпълни искането на главнокомандващия в региона ген. Стенли Маккристъл.

„Изживявайки най-голямата икономическа криза от времето на Голямата депресия, американските граждани разбираемо се фокусират върху възстановяването на нашата икономика и работата тук, у дома”, завъртяно призна Обама, че Афганистан не е най-голямата грижа на американците.

Но веднага допълни: „Не взех лесно решението за изпращане на подкрепления. Взех това решение, защото съм убеден, че нашата сигурност зависи от развитието на конфликта в Афганистан и Пакистан. Защото това е епицентърът на насилствения екстремизъм, практикуван от Ал Кайда”.

И още: „Нашите приятели се биха, проливаха кръв и умираха редом до нас в Афганистан. Сега всички ние трябва заедно да довършим тази война успешно. Това, което е заложено, не е просто тест за надеждността на НАТО. Това, което е заложено, е сигурността на нашите съюзници и сигурността на целия свят”.  

Преди 43 години в реч в Уест Пойнт вицепрезидентът Хубърт Х. Хъмфри заявява, че участието в една друга война е от жизненоважно значение за стабилността в цяла Азия.

„Виетнам е предизвикателство за нашия кураж, нашата изобретателност и нашата способност да отстояваме позицията си. Ако успеем във Виетнам, ако помогнем за установяването на Южен Виетнам, свободен да предопределя бъдещето си сам, тогава нашите перспективи и перспективите за свободни хора в цяла Азия, ще са далеч по-светли”, казва Хъмфри в речта си пред кадети от набор `66.  

Преди края на войната във Виетнам през 1975 година 30 от общо 579-те присъствали в залата млади войници загиват на бойното поле. Над 100 се завръщат ранени. А войната така и не е спечелена...

Барак Обама обаче отхвърля всяка аналогия между двете войни.

"Има хора, които смятат, че Афганистан е втори Виетнам, те твърдят, че ситуацията в Афганистан не може да се стабилизира и ще направим най-добре, ако съкратим загубите си и се изтеглим бързо", влезе в дебата президентът.

"За разлика от Виетнам, сега сме съюзници с широка коалиция от 43 страни, което потвърждава законността на действията ни. За разлика от Виетнам не сме изправени пред въстание, широко подкрепяно от населението. И, което е най-важното – обратно на Виетнам, американците станаха жертви на ужасни атентати, дошли от Афганистан, и още са цел на същите терористи", обобщи разликите Обама.

Всички тези думи обаче все по-трудно разсейват страховете, че партизанската война срещу талибаните, продължаваща вече 8 години, ще стигне до задънената „виетнамска” улица.

Само че този път срещу повече американска кръв и повече американски пари.