Опиум ли? А-а-а, имаме много

Хероинът е един от най-смъртоносните наркотици. Има най-жестоките абстинентни симптоми и за съжаление е сред най-евтините. Този вид дрога е производен на опиума, извличан от опиевия мак.

По света около 15 млн. души са опиумни наркомани. Всяка година умират 100 хиляди. В 92% от случаите произходът на опиума е от една-единствена страна, и то държава, в която има международни военни части. Афганистан е опиумният рай. Или по-скоро ад.

60-70% от обработваемата земя в страната са засети с опиев мак. На теория и на практика това е прехраната на местното бедно население. Производството е толкова голямо, че предлагането надвишава търсенето. На година се изнасят 3500 тона наркотици, но е сигурно, че в големи складове из цял Афганистан се пази многократно повече опиум.

Местните не изкарват кой знае колко пари. Един грам хероин по улиците на Кабул се продава за 3 долара. Но в Европа на места цената достига до 100 долара за грам.

Въпреки не особено големите приходи за обикновените хора афганистанците все повече и повече хвърлят усилията си по маковите полета. Без работеща икономика, с огромна безработица и почти никакви инвестиции изборът е ясен.

Често вината се хвърля изцяло върху местното правителство начело с президента Хамид Карзай. Ширещата се корупция (Афганистан е на второ място по корупция в държавния сектор в света) и злоупотребите с властта създават идеални условия за „разцвет” на опиумния бизнес. Това е факт.

Но само преди 8 години производството на опиум в страната беше силно ограничено и разпределено от талибанския режим до точно 4 местни клана. Доверениците на талибанския лидер Мулла Омар бяха контролирани, а дейността им по-скоро финансираше въоръжените операции на „Ал Кайда”, отколкото да носи сериозни „общонационални” приходи.

Инвазията на Съединените щати и техните съюзници от НАТО обаче промени картината. И то драстично.

Вашингтон проведе началния стадий на операцията със сравнително малка армия. Основната цел – да бъдат свалени от власт талибаните, беше изпълнена общо взето прецизно. Оттам нататък започнаха главоболията за Бушовата администрация (а и за целия свят).

При създалия се вакуум в управлението на Афганистан алтернативата пред САЩ да повери управленски функции на умерени ръководители от сваления режим и влиятелни местни племенни вождове. В това число и „наркобароните”, според анализ на Time. На първо време Вашингтон успя да организира силна опозиция срещу Мулла Омар и Осама бин Ладен. Най-вече чрез доставки на оръжие и сериозно финансово рамо.

Още тогава се появиха моралните възражения, че войната срещу дрогата се жертва заради войната срещу терора и някои от най-издирваните международни наркотрафиканти изведнъж се оказват довереници на Белия дом. Щатските долари обаче тушираха опиумните „навици” на някои местни велможи и опасенията бяха туширани.  

Какво се случи обаче година-две по-късно? Буш реши да оправя Ирак и всички усилия, в това число и финансовите, се насочиха натам. Афганистан беше оставен на командно дишане.

Спирането на американското финансово кранче подейства като катализатор за възраждането на масовото производство на опиум. Дори думата „възраждане” е мека. Истински бум! Говорим за увеличаване с близо 100, че дори и повече процента, в сравнение с края на ХХ век.

Свежият приток на пари привлече и поизолираните талибани, което се оказва не по-малък проблем. Доскоро „Ал Кайда” и техните сподвижници бяха почти напълно омаломощени финансово. Това се оказа сериозна пречка за терористичната им активност. Но тази пречка е на път, ако не да изчезне, то поне да стане далеч по-малка.

Талибаните предлагат значителна помощ на „опиумните” фермери, като ги бранят с всички средства от полиция и армия. За тази защита се плаща пребогато. По приблизителни оценки близо 1 млрд. долара годишно са приходите за афганистанските производители. Дори 10% (а те със сигурност са повече) от тази сума да отиват при Осама и компания, нещата стават доста сериозни.

Барак Обама като че ли се усети и тръгна настъпателно към Афганистан. Слабото управление на Хамид Карзай обаче е напът да спре устрема на новия американски президент. Неслучайно американският посланик в Афганистан изрази категорична позиция, че докато домашните политици не въдворят ред, увеличаване на американския контингент не означава нищо повече от много американски жертви и нов Виетнам.

Или образно казано – американците и НАТО изпуснаха питомното, сега гонят дивото. А маковият мирис става все по-натрапчив, все по-силен и все по-труден за неутрализиране... За радост на талибаните!