Няма спасение за света. Пошла работа в Копенхаген

Най-накрая климатичният форум в Дания свърши. 15 хиляди лидери и експерти две седмици мъдриха „как да спасят света”. И накрая сбъднаха най-песимистичните прогнози за форума.

Цялата какафония, всички драми, преговори, гръмки изказвания и прочее завършиха с „документче” от три страници, което да ни даде нова надежда в борбата с климатичните промени.

То беше изготвено под зоркия поглед на най-големите замърсители с въглероден двуокис в света – САЩ и Китай, и с прякото участие на Индия, ЮАР и Бразилия. 
 

Наричан "споразумението от Копенхаген", документът беше приет от водещи евросили като Великобритания, Германия и Франция на принципа, че може и по-добре, но все пак има нещо. Никола Саркози го нарече "най-доброто възможно споразумение”.

То всъщност включва цели, които реално са съвсем различни от основната, а именно – конкретни задължаващи мерки за драстично намаляване на вредните емисии газове. Но нали все пак САЩ и Китай са в основата на споразумението!

По същество. Ограничаване на глобалното затопляне до 2 градуса в сравнение с прединдустриалното равнище е основната задача. Предвижда се и създаване на специален фонд под егидата на конвенцията за климата. Според спогодбата в следващите 3 години в него ще влязат 30 милиарда долара.

До 2020 г. финансирането ще нарасне до 100 милиарда долара годишно, гарантирани от развитите страни. Парите ще бъдат давани за подпомагане на най-уязвимите държави в адаптацията им към последиците от климатичните промени.

За вредните емисии се споменава единствено, че трябва да се вземат мерки и всяка страна да действа отговорно. Добро утро! Освен всичко друго се оказва, че т.нар. споразумение дори няма никакъв обвързващ характер, защото за това е нужна единодушната подкрепа на 193-те страни участници в Конференцията на ООН. Чрез гласуване, а такова няма. 

"Конференцията на страните взима под внимание споразумението от Копенхаген", се казва в заключителния документ, уж приет от всички, но без гласуване. Боже мой, това ли е всичко, което успяха да сътворят лидерите на света?

Оказва се, че извън групата на трийсетина от най-големите икономики в света, сред които САЩ, Китай, ЕС, Индия, Южна Африка и Бразилия, настоящата сделка не се нрави на никого. За някои пък тя си е чиста проба измиване на ръце, колкото да се каже, че Копенхаген не е тотален провал.

Представител на Судан например сравнил климатичния план с Холокоста, защото обричал Африка на сигурна гибел. Според боливийската делегация пък председателят на форума – датският премиер Ларс Льоке Расмусен, пренебрегва правилата на демокрацията и гласността.

Венесуела дори надигна глас за преврат срещу ООН, а Куба традиционно се нахвърли върху САЩ, обвинявайки Барак Обама в поведение на император. Самият Обама се измъкна тихомълком към Вашингтон и традиционните драматични слова за промяната към по-добро липсваха. Защо ли?

На практика политическото споразумение от Копенхаген отлага всеобхватно споразумение поне до края на 2010 г., когато ще се проведе нова конференция по климата в Мексико. Уж тогава споразумението трябвало да се превърне в юридически обвързващ договор.