Как растенията в Чернобил са оцелели от радиацията

Учени откриха механизъм, който позволява на растенията да виреят в среда с висока радиация, например Чернобил.

Те анализирали семена от соя и лен, израснали близо до авариралата през 1986 година атомна централа в Чернобил.

Учените смятат, че растенията може би имат вродена способност да се справят с радиацията, пише ВВС.
При инцидент растенията не могат да се преместят в по-добра среда – те или се адаптират, или умират.

Серията от експлозии в един от реакторите на централата в Чернобил на 26 април 1986 година е най-тежката ядрена катастрофа в човешката история. Стотици хора загинаха, стотици се разболяха вследствие на облъчването.

Цялото население на град Припят, където живееха работниците от централата, беше евакуирано.

Тогава се смяташе, че в областта няма да има живот в продължение на поколения. Почти четвърт век по-късно Припят остава призрачен град. Въпреки пустите улици обаче дърветата и другите растения се върнаха към живота.

Начинът, по който екосистемата в Припят преодоля замърсяването, привлече вниманието на научния свят и през 2005 година ООН публикува доклад за този феномен.

Затова през 2007 година група изследователи, облечени с предпазни костюми, маски, очила и ръкавици, отишли да проверят как растенията са оцелели.

В зоната, забранена за достъп, учените засадили соя и лен в поле, силно замърсено с радиация, само на няколко километра от мястото на катастрофата в околностите на Припят. Посадили семена от същите растения и в контролирано поле в изчистения регион близо до град Чернобил.

Един от учените – Мартин Хайдуч от Академията на науките на Словакия – разказва, че макар да има предишни изследвания, които анализират как гените мутират вследствие на радиацията, техният екип искал да направи нещо различно – да проучи молекулярния механизъм, който позволява на растенията да се адаптират към толкова замърсена среда.

Затова изчакали растенията да пораснат, да създадат нови семена и изследвали техните протеини.  

„Решихме да приложим метод, наречен протеомикс, който е в състояние да идентифицира стотици протеини“, обяснява доктор Хайдуч.

„Протеините са „пръстовите отпечатъци“ на обмяната на веществата. И когато сравнихме протеините от семената, събрани в двете полета, установихме, че те са еднакви“.

Въпреки че и соята, и ленът се адаптирали еднакво добре към замърсената среда, те го направили по различни пътища.

„В соята установихме мобилизацията на запасни протеини в семената и процеси, подобни на тези, които се наблюдават при адаптирането към тежки метали. При лена е различно. Установихме например повече протеини, включени в механизма на обмяна на сигнали между клетките“, обобщава резултатите доктор Хайдуч.

Според учените най-вероятно има исторически причини растенията много по-лесно да свикнат с живота при по-високи нива на радиация.

„Невероятно е колко бързо тази екосистема е в състояние да се адаптира“, коментира ученият.

„Трябва да има някакъв механизъм, който растенията носят в себе си. На Земята винаги е имало радиация, от най-ранните етапи на формирането на нашата планета.

Тогава радиацията на земната повърхност е била много по-висока, отколкото е сега, така че най-вероятно, докато по време на еволюцията растенията са били подложени на радиация, са развили някакъв механизъм, който носят в себе си“.