Заблудите за международната търговия, към които се подхожда с доверие

Въпреки изгодите от международната търговия, по отношение на нея съществуват много заблуди. Без съмнение основният източник за тях произтича от неотчитането на вторичните ефекти, пишат в 10-то издание на своя „Икономикс“ Джеймс Гуортни, Ричард Строуп, Ръсел Собел и Дейвид Макферсън.

Ключовите елементи на международната търговия са взаимосвързани – не може да се промени един от тях без това да засегне друг. Две от най-популярните търговски заблуди касят ефекта от вноса върху заетостта и влиянието на търговията със страни с ниско заплащане на труда.

Заблуда номер 1: „Търговските ограничения върху вноса запазват работните места в Америка.”

Както повечето други заблуди и в тази има някаква истина, която я подкрепя. Когато митата, квотите и другите търговски бариери ограничават вноса, е много вероятно те да подкрепят заетостта в защитените отрасли, но това е само едната страна на монетата. В същото време те ще унищожат работни места в други отрасли.

Ако ограниченията на вноса намалят продажбите на чужденци към нас, това води автоматично до вторичен ефект – чужденците ще имат по-малко долари, с които да купуват стоки, услуги и активи от американците. В резултат на намаленото търсене производството и заетостта в отраслите, работещи за износ ще се свият. Това ще компенсира запазените работни места в защитените отрасли.

Доказателство за това е ръстът на вноса в САЩ през последните две десетилетия на 20 век. Той далеч надхвърли този на БВП, но това не засегна заетостта – тя се увеличи от 99 млн. през 1980 на 119 млн. през 1990 и на 135 млн. през 2000 година. Безпрецедентният ръст на вноса през този период бе съпътстван от безпрецедентен ръст на заетостта.

Освен че вносът стимулира износа, той води и до прилив на капитали, който понижава лихвите, допълнително повишавайки производството и заетостта.

С нарастването обема на международната търговия работните места бяха пренасочени, а не унищожени. Повече американци бяха заети в отраслите, в които страната имаше сравнително предимство. Така САЩ бяха в състояние да произвежда повече, отколкото иначе би било възможно.

Когато търговските рестрикции се намаляват (или има дебат по въпроса), очаквано много работници и ръководители от отраслите, конкурирани отвън ще твърдят, че предстои загуба на работни места за сметка на чужденците.

От друга страна допълнителните работни места в отраслите, работещи за износ все още не съществуват. Никой не би казал, „Догодина няма да намеря работа (в износен отрасъл), ако търговските бариери не се намалят”.

Фактът, че работните места (и служителите) в отраслите, конкурирани от вноса, са съвсем реални, докато бъдещите такива в износните отрасли са невидими, прави поддържането на отворените пазари трудно.

Не трябва обаче да се фокусираме само върху търговията, макар че тя очевидно не намалява работните места. В крайна сметка доходите и високата продуктивност, а не работните места, са източниците на просперитет.

Нека да разсъждаваме върху това: Ако вносните рестрикции бяха добра идея, защо не ги използваме за да ограничим търговията между отделните американски щати?

Помислете колко работни места се губят, когато Мичиган „внася” портокали от Флорида, ябълки от Вашингтон, пшеница от Канзас и памук от Джорджия. Всички тези продукти биха могли да се произвждат в Мичиган. Жителите на щата обаче намират за по-евтино да ги „внасят”.

Мичиган използва ресурсите си, за да произвежда автомобили (или други стоки, които произвежда по-евтино), а с приходите от тях купува от другите щати стоки, чието производство би било по-скъпо.

Повечето хора осъзнават, че свободната търговия между отделните щати е основен източник на просперитет за всеки от тях. Те разбират, че „вносът” от другите щати не съкращава работни места, или поне не за дълго. Тези изводи са идентични и за международната търговия.

Разбира се, внезапното отпадане на някои търговски бариери може да засегне производителите и работниците в защитените отрасли. Може да се окаже трудно да се пренасочат бързо ресурсите към други по-продуктивни отрасли. Подобен шок може да се избегне чрез постепенно премахване на бариерите.

Заблуда номер 2. „Свободната търговия със страни с ниско заплащане, като Мексико и Китай например, ще намали заплатите на американците.”

Много американци вярват, че ако не бяха търговските ограничения, техните заплати биха паднали до нивото на тези в бедните страни - как могат американците да се конкурират с евтиния труд в тези страни?

Тази заблуда произтича от неразбирането, както на източника на високите заплати, така и на Закона за сравнителното предимство.

Работниците в САЩ са добре образовани, с професионални умения и работят с голям капитал в оборудване. Това допринася за високата им производителност, което е причина за високите заплати. В страни като Мексико и Китай заплащането е ниско, точно защото продуктивността е слаба.

Когато анализираме значението на разликите в заплатите и производителността между страните, трябва да помним, че изгодите от международната търговия произтичат от сравнителните, а не от абсолютните предимства.

САЩ не могат да произвеждат всичко по-евтино от Китай или Мексико, само защото американските работници са по-производителни и работят с повече физически капитал. Нито пък китайците и мексиканците могат да произвеждат всичко по-евтино заради по-ниското заплащане на труда.

Сравнителните предимства са тези, които определят кои стоки се изнасят и кои внасят, като предимството на страните с ниско заплащане на труда е най-вероятно да бъде в трудоемките отрасли (като играчки, текстил, сглобяеми продукти), докато това на САЩ – в производството на високотехнологични продукти и други стоки, произвеждани икономично от добре образованата им трудова сила.

Търговията отразява относителните предимства, а не нивото на заплащане на труда, като всички осъзнават това по отношение на вътрешната търговия.

Никой не твърди, че размяната на услуги между лекарите и градинските работници ще доведе до намаляване на заплатите на докторите.

Поради различните си умения и разходи по предоставянето на услугите, и двете групи могат да спечелят от „търговията” помежду си. Същото важи и за търговията между богатите и бедните страни.

Ако чужденците са готови да ни продадат продукт, който ще ни излезе по-евтин, отколкото ако сами си го произведем, то може да спечелим като насочим оскъдните ресурси към производството на нещо друго.

Това може да се илюстрира с един краен пример. Да приемем, че чужд производител по някаква причина може да ни доставя автомобили безплатно. Има ли смисъл да налагаме мита върху този безплатен внос?

Разбира се, че не. Ресурсите, които досега сме използвали за производството на автомобили ще могат да се насочат към други стоки, повишавайки реалните доходи.

Налагането на търговски бариери срещу евтиния внос е точно толкова лишено от логика, колкото и ограниченията срещу безплатните автомобили от хипотетичния пример.

Още икономически новини и анализи четете в Investor.bg