През юни представители на няколко земеделски браншови организации от България посетиха Съединените американски щати (САЩ) с цел да се запознаят със законодателството и държавната политика за развитието на земеделието там. Investor.bg потърси председателя на Асоциацията на зърнопроизводителите в България Ангел Вукадинов, който бе любезен да сподели впечатленията си от това посещение.
- Какъв беше поводът за посещението ви в Съединените американски щати?
Обучението се състоеше в две части – първата част беше във Вашингтон, където имахме срещи с политици и експерти от министерството на земеделието. Втората част се проведе в щата Канзас, където на място се запознахме с работата на фермерите и с дейността на асоциациите им.
Още в началото бяхме впечатлени от взаимоотношенията Конгрес - изпълнителна власт - браншови асоциации, както на национално, така и на щатско ниво. Видяхме как действа тяхната Агенция за управление на риска и по какъв начин агростатистиката е в полза на земеделските производители.
Присъствахме и на изнасянето на месечния доклад на министерството на земеделието за състоянието на зърнените запаси, прогнозите за добивите и цените на зърнените култури.
Този отчет се прави при закрити врати и ние имахме честта да видим как се провежда това заседание. Самият доклад се публикува още на следващия ден и става достояние на всички. Статистиката в него е изключително точна и е от съществено значение за бизнеса, който спокойно може да направи и новите прогнози.
- Как са развити взаимоотношенията между държавните институции и фермерите?
За разлика от България тяхното законодателство се подготвя с активното участие на реалния бизнес, от което се вижда, че държавата там стои здраво зад фермерите. В това отношение е трудно да направим аналогия с България, защото цялата им нормативна уредба е построена на съвършено различен принцип от нашата.
Политиката в сектора се регламентира чрез Закона за фермера, който се променя на всеки пет години. Това е основният закон за развитието на аграрния сектор и определя каква ще бъда държавната политика и субсидиите през следващия петгодишен период, нещо като седемгодишните референтни рамки в Европейския съюз.
За нас беше изключително интересно, защото присъствахме на активните дебати по закона за следващия петгодишен период от 2013 до 2018 г. Очаква се този закон да бъде приет през август т. г. И ако не бъде приет, тогава ще действа законът от 1930 г., затова всички - и политици, и администрация, и представители на сектора - работят активно по приемането му.
Кризата е дала своето отражение върху бъдещата политика, затова и САЩ ще намалят леко бюджета за сектора през следващите пет години. Ако досега годишно за земеделие са се отделяли 113 млрд. долара, следващите пет години бюджетът се намалява на 100 млрд. долара. И това вече беше договорено по време на дебатите по фермерския закон.
Най-голяма част от държавните средства отиват за ваучери и купони за подпомагане на социално слабите слоеве от населението. Системата е построена по този начин, за да компенсират слабите слоеве за цените на земеделската продукция.
По този начин и обществото не се настройва срещу производителите на земеделска продукция, както се получи през последните години в България - просто обикновеният американец знае, че фермерството не е омразен занаят.
- Да, но САЩ имат ресурс да покрият тези социални разходи.
Така е, но тази политика се провежда от години и е основана на диалога с бизнеса, което е впечатляващото за нас. Освен това в този закон подробно се разписват и средствата, които се отпускат за покриване на застраховките в сектора. Системата на обезщетенията на производителите е цялостна. Там има застраховка за абсолютно всички застрахователни събития, в това число и застраховка на дохода от единица площ. Тя се изчислява на база на историческия доход на даденото земеделско стопанство.
Ще дам произволен пример с измислени стойности – примерно, ако стопанството има доказан доход от 200 лева средно за последните 10 години, можеш да се застраховаш на 75%. Застрахователната премия е 10%, т. е. 15 лева, от които държавата поема 60%, или 9 лв., а останалите 6 лв. са за сметка на фермера.
Схемата е построена така, че дори при най-големите природни бедствия като наводнения или суша, на фермерите им се възстановят 75% от доходите, които исторически са имали. Това е изключително важна подкрепа.
На този фон застрахователният пул, който предлага нашият земеделски министър с тези 50 стотинки, е несериозно предложение.
Цялото интервю четете в Investor.bg
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.
Икономиката на ЕС - от глобализъм към протекционизъм
По-високите цени на петрола облекчават фискалната криза в Русия
Окончателно: Съдът спря поскъпването и разширяването на зоните за паркиране в София
НАСА ще строи база на Луната за 20 млрд. долара и космически кораб за Марс
Индексите на БФБ отчетоха понижения при слаба активност във вторник
Избори без доверие: Къде се къса системата?
Акцията на ГДБОП: Българи и румънци са арестувани за фалшивите евробанкноти
"Великденски обяд": Доброволци правят празника на самотни пенсионери незабравим
Централна прогноза
Модрич подкрепи Чилич в Маями
Лошо! Ас на Славия аут за България
ЦСКА с голяма новина за феновете
Национал на България с драматична победа в Хърватия
Реал, Ливърпул и Дортмунд в битка за звезда на Челси
Йозуа Кимих очерта две от големите надежди на Германия преди Световното
Gladen.bg представя новото поколение онлайн пазаруване – по-бързо и по-персонализирано от всякога
Цветове за добро настроение през пролетта
Здравословно пилешко с лимон, билки и зеленчуци
Женски хороскоп за април 2026
„Пролетна супер седмица“ стартира в Практикер
3 важни поверия за Благовещение
ЦРУ и Мосад допуснаха фундаментална грешка при подготовката на войната в Иран
Доклад: Лавинообразен ръст на дрогирани и неправоспособни водачи през 2025 г.
Българи масово купуват имоти в Кавала, вдигнаха цената до 2000 евро на квадрат
Във Варна ще вали до Цветница
Пътна полиция-Варна: Проверките на водачи на тротинетки са целогодишни
Стела Николова: Годините безхаберие поставят Варна в тежка ситуация
Краят на МКС: Ще се превърне ли станцията Axiom в мост към комерсиалния космос?
Метеор с тегло един тон избухна над Тексас, хиляди в Хюстън чуха звуковия удар
Товарният кораб „Прогрес-94“ се скачи с Международната космическа станция
Руският аналог на Starlink вече има 16 сателита в орбита
Artemis II: Поглед отвътре към мисията, която ще отведе човечеството по-далеч от всякога
Meta инвестира $135 млрд. в „персонален свръхинтелект“ през 2026 г.