Кой е банкерът, който иска да ограничи населението на Швейцария до 10 милиона?

Томас Матер е водеща фигура в дясната Швейцарска народна партия и успешен бизнесмен с богатство, оценено на десетки милиони паунда. Като млад финансов трейдър в Merrill Lynch през 90-те години на миналия век в Лондон, той често се озовавал да пие в същия винен бар като Найджъл Фараж, който също започвал кариера в Ситито.

"Той беше много забавен", спомня си Матер, докато се готвеше да говори на среща миналата седмица във Флимс, село в Източна Швейцария. "Винаги знаех дали е там веднага щом преминавах през входната врата, защото чувах гласа му. Доколкото си спомням, двамата никога не сме обсъждали политика."

Възможно е да са намерили много общи неща. Повече от три десетилетия по-късно, 60-годишният Матер се надява да нанесе дързък удар върху естаблишмента на страната си, достоен за бившия му британски приятел по чашка, като въведе референдум за ограничаване на миграцията.

Бизнесменът, превърнал се в политик, е движещата сила зад народния вот, който, ако бъде приет на 14 юни, би поставил законово ограничение на размера на швейцарското население, което в момента е 9,1 милиона. Ако бъде въведено, това би означавало, че правителството ще трябва да предотврати населението да надхвърли 10 милиона преди 2050 г.

За да постигне това, страната ще бъде задължена да въведе ограничения, особено по отношение на убежището и събирането на семейства, след като броят на жителите достигне 9,5 милиона.Реклама

"Не можем да продължаваме така с тази демографска експлозия повече", каза Матер, докато поддръжници се събраха на щанд, поставен от неговата партия в центъра на селото, пиейки местно бяло вино и бира и ядейки наденички.

Бийт Янс, министърът на правосъдието от социалдемократическата партия в управляващата четирипартийна коалиция, определи гласуването като "моментът на Брекзит за Швейцария", предупреждавайки, че то може да наруши различните споразумения на страната с ЕС, главно това за свободно движение на работници.

"Гласът "за" би ни изолирал",отбеляза Янс, обикаляйки страната, за да предупреди за това, което той нарича "вредна и опасна" инициатива.

Броят на хората, живеещи в Швейцария, е нараснал с 28% от началото на века - по-бързо от почти всяка друга европейска страна

"Ако загубим на 14 юни, още два до три милиона ще дойдат през следващите 20 години и Швейцария няма да може да се справи", каза Матер, цитиран от The Times.

Общо 2,5 милиона души, или 27% от швейцарското население, са класифицирани като чужденци, според последните официални данни - значително повече, отколкото във Великобритания, където се смята, че около 16% са родени в чужбина.

"Инициативата за устойчивост" на Матер, за да използваме официалното ѝ наименование - със слоган: "Не на Швейцария с 10 милиона!" - беше отхвърлена от правителството, индустрията и голяма част от медиите. Повсеместните плакати за мярката изобразяват идиличен алпийски пейзаж със знак стоп. Неправителствените организации също са против, включително Amnesty International и Greenpeace, които са ядосани от това, което виждат като кампания, отвличаща думата "устойчивост".

И все пак последните проучвания на общественото мнение показват, че мярката е подкрепена от малко над половината от всички швейцарци, което прави шансовете ѝ да бъде приета високи в сравнение с предишни "популярни инициативи", които редовно се провеждат в рамките на обширната система на пряка демокрация на Швейцария и рутинно биват отхвърляни. Този процент е такъв и поради факта, че за кампанията "да" са похарчена с 9 милиона швейцарски франка (8,5 милиона британски лири) срещу 6 милиона швейцарски франка от опонентите ѝ.

В обръщение към среща в зала във Флимс, малък алпийски град под планинската стена Флимзерщайн, Матер определи гласуването като "най-важното" от години.

"Нашите опоненти водят кампания на страх", каза той. "Те нямат никакви факти, които да подкрепят тезата им срещу инициативата. Ето защо непрекъснато чуваме една измислена история след друга."

Той отхвърля опасенията относно въздействието на мярката върху отношенията с ЕС като преувеличени

Посланието беше прието добре от аудиторията му от няколко десетки, предимно възрастни мъже.

"Става въпрос за изпращане на сигнал сега", каза 67-годишният Томас Гуглер, адвокат, който преди е работил в бизнеса. "Лодката е пълна."

Миграцията се превърна във все по-противоречива тема в Швейцария, откакто през 2002 г. влезе в сила споразумение с Брюксел, което позволява на швейцарските граждани и тези от Европейския съюз да живеят и работят в страните си.

Швейцария отдавна е магнит за богати чужденци, привлечени от ниските си данъци и безопасната, стабилна среда. Смята се, че броят им е увеличен от новопристигналите от Саудитска Арабия, Дубай и други страни от Близкия изток, след като президентът Тръмп започна войната си срещу Иран през февруари.

Силната му икономика - една от най-богатите в света, с БВП на глава от населението около два пъти по-голям от този на Великобритания - също е станала зависима от чуждестранни работници: лекари и медицински сестри за болниците, квалифициран персонал за инженерната, химическата и фармацевтичната промишленост, както и камериерки и сервитьори за хотелите и ресторантите.

Сред тях е 37-годишната Йоана Жуковска, родом от Полша, която е работила в Германия, преди да се премести през декември 2024 г. в Швейцария, където управлява лаборатория по молекулярна биология. Като гражданка на ЕС, тя е намирала за лесно да получи разрешение за пребиваване и винаги се е чувствала добре дошла - дори и да се затруднява да разбира швейцарския немски диалект.

Жуковска се надява предложението за референдум да бъде отхвърлено, въпреки че това няма да я засегне лично.

"Швейцария процъфтява много благодарение на миграцията", казва тя.

За поддръжниците на референдума проблемът са неквалифицираните работници, дори ако много от тях имат нископлатени и сравнително нископлатени работни места, които швейцарците не искат да вършат. Подобно на други европейски страни, Швейцария също е приела значителен брой търсещи убежище.

Петра Касти-Шпрайтер, секретар на партията на Матер в кантона Граубюнден, където се намира Флимс, казва, че според нея само един на всеки десет мигранти е квалифициран работник, "от който наистина се нуждаем", около половината "наистина работят изобщо" и че много от работните места, които вършат, са "в сектор, където ние самите вече имаме достатъчно хора". Много от тях след това се оказват подкрепяни от социалната държава, твърди тя.

2,5 милиона чужденци са неравномерно разпределени в страната: те съставляват малък дял от населението в селските райони, но повече от една трета в градове като Цюрих, Базел и Женева, където броят им се увеличава от работещите в Организацията на обединените нации и други международни организации.

Добре дошли в Цуг, където въздухът е чист, но финансите са мътни

Град Цуг и кантонът със същото име, на около 20 мили южно от Цюрих, също имат непропорционално висок брой чужденци. Някога бедна земеделска общност, тя е привлякла чужденци - включително много британци във финансовия сектор - благодарение на ниските лични и корпоративни данъчни ставки и сега е дом на хора от повече от 143 държави.

Около 38% от 35 000 жители на град Цуг са чужденци. Тези, които желаят да си почерпят нещо - и да се насладят на дома - могат да избират между кръчмата Mr Pickwick и ирландската кръчма Flanagan's, които са разположени един срещу друг от противоположните страни на жп гарата.

Огромният брой чужденци там доведе до напрежение.

"Цуг е измъчван от чувство на отчуждение", каза пред вестник NZZ Даниел Грубер, ръководител на кантоналния клон на Свободната демократическа партия. "Много емигранти не се интегрират, живеят в собствен балон и говорят малко повече от няколко думи немски. Ето защо в Цуг се казва, че в днешно време чуваш само английски."

Въпреки че официалната позиция на партията му е да се противопостави на мярката, много от нейните членове и избиратели, особено в Цуг, я подкрепят.

Кристин Райнхард, на 44 години, която е родена в Австралия и живее в кантона, може да разбере подобни чувства. В училището на 12-годишната ѝ дъщеря в малкото им селце има отделен клас по английски език за носители на езика, защото има толкова много от тях.

"Нещата стават по-скъпи, апартаментите са по-трудни за намиране и има по-дълги списъци на чакащи при лекаря", жалва се тя. "Но е твърде лесно да се обвинява за това размера на населението."

Райнхард, който управлява z’Nuni, уебсайт за швейцарския живот, е станал гражданин преди 18 години. Това е сложен процес, който може да отнеме повече от две години, според Сюзън, която е родом от Северна Англия, но се е преместила в швейцарско село преди повече от десетилетие. Деталите са толкова чувствителни, че тя не желае да каже пълното си име.

Правилата варират от кантон до кантон. В този на Сюзън кандидатите трябва да са живели в Швейцария поне десет години - три на едно и също място - да работят, да нямат криминално досие, да преминат езиков тест и да демонстрират подробни познания за швейцарската култура и история. В малки общности като нейната кандидатите трябва да се изправят и пред допълнителен, типично швейцарски тест: гласуване от местните жители за това дали биха били подходящи граждани.

Сюзън и съпругът ѝ се зарадваха, когато чуха след това от приятели, че никой не е гласувал против тях.

"В Швейцария правилата са изключително важни, но това е част от тяхната култура", казва тя. "Те обичат да са точни и не харесват, когато хората косят тревните им площи в неделя. Така че, ако искате да се интегрирате в тази страна, тогава трябва да спазвате и правилата."