Energy of Tomorrow 2026: Мрежата, съхранението и ясната стратегия са критични за бъдещето на енергетиката

Необходимостта от ясна национална стратегия, ускорено развитие на възобновяемите източници и спешни инвестиции в електропреносната инфраструктура излязоха на преден план по време на Energy of Tomorrow 2026 - енергийния форум на Investor.bg, който се проведе на 21 април в София.

Мрежата - слабото място на системата

Форумът започна с ексклузивен разговор със служебния министър на енергетиката Трайчо Трайков, воден от енергийния редактор на Investor.bg Деляна Петкова. Министърът акцентира върху един често пренебрегван проблем - докато вниманието е насочено към новите технологии за производство, мрежите и управлението на системата остават на заден план.

По думите му България стартира от сравнително добра позиция по отношение на баланса на системата, но предстоят важни решения. Сред тях са развитието на ПАВЕЦ проектите - за които вече има набелязани потенциални локации - както и въпросът с новите ядрени мощности, при които рискът от забавяне остава сериозен. Трайков подчерта още, че макар възобновяемата енергия да става все по-достъпна, тя не може да се разглежда изолирано от сигурността и надеждността на системата.

Вятърът и слънцето - потенциал с пречки

В панела, посветен на ролята на вятърната и соларната енергия, Севда Йончева от АПСТЕ открои липсата на нови вятърни мощности у нас през последните 15 години. Тя подчерта необходимостта от по-активен обществен диалог и ясна държавна позиция, като допълни, че устойчивата енергийна система не може да съществува без балансирана комбинация от производство, съхранение и мрежова инфраструктура.

Мария Кръстева от Българската ветроенергийна асоциация също обърна внимание на забавения темп на развитие. По думите ѝ, въпреки че вятърната и слънчевата енергия са сред най-евтините източници, делът на вятъра остава нисък, а административните процедури сериозно спъват новите проекти. Реализацията на един вятърен парк в България може да отнеме между 6 и 7 години.

Д-р Мария Трифонова допълни, че навлизането на ВЕИ не е изолиран процес - то води до трансформация на цялата система, от мрежите до крайните потребители, и изисква нови регулаторни рамки и по-гъвкави тарифни модели.

Без стратегия няма устойчивост

Темата за стратегическото планиране беше развита от Александър Захариев от SUNOTEC, който беше категоричен, че изграждането на отделни мощности без обща визия не може да се счита за устойчива политика. Според него бъдещето на енергийната система изисква цялостен, координиран подход.

Батериите - ключът към баланса

Съхранението на енергия чрез батерии беше във фокуса на отделен панел с участието на инж. Мартин Георгиев от Електрохолд Трейд, Орлин Стоилов от МЕТ Енерджи Трейдинг България и Димитър Димитров от REIB. Участниците бяха единодушни, че батериите ще играят ключова роля за балансирането на системата.

Обсъдени бяха различни бизнес модели според мащаба на проектите, както и необходимостта от внимателно планиране и управление на риска още в началните етапи.

Инфраструктурата под напрежение

Д-р инж. Димитър Белелиев от БАСЕЛ посочи, че основният проблем в мрежата е свързан с преноса, а не с дистрибуцията. Той акцентира и върху киберсигурността, както и върху нуждата от стандартизация при управлението на батерийните системи.

Димитър Зарчев от Електроенергийния системен оператор отбеляза, че бързият ръст на ВЕИ мощности поставя сериозен натиск върху мрежата и създава предизвикателства за стабилността и управлението ѝ.

Атанас Димов от Електрохолд Трейд подчерта, че волатилността вече е структурна характеристика на енергийния пазар в Европа. Според него гъвкавостта е важна, но сама по себе си не е достатъчна - необходима е и добре развита инфраструктура, включително дигитална, която да осигури координация в реално време.

Инж. Мирослав Ризов от Schneider Electric България постави акцент върху технологичната готовност на мрежата, като подчерта нуждата от интелигентни устройства и ефективно управление на данните.

Енергия и геополитика

Димитър Енчев от CWP изтъкна ролята на ВЕИ за енергийната независимост на Европа и нуждата от по-ясна комуникация на ползите от тях, както и от облекчаване на регулаторните режими.

Калоян Стайков от Института за енергиен мениджмънт посочи развитието на мрежата и маневрените мощности като водещи приоритети, а Николай Налбантов от Министерството на енергетиката акцентира върху необходимостта от адекватни регулации и инвестиции.

В по-широк план Преслав Райков постави темата за енергетиката в контекста на глобалните икономически и геополитически процеси, подчертавайки значението на устойчивостта, достъпа до ресурси и регионалната интеграция.

Платформа за стратегически диалог

Energy of Tomorrow 2026 затвърди позицията си като ключова платформа за стратегически разговор за бъдещето на сектора, ясно очертавайки основните предизвикателства - липсата на дългосрочна визия, нуждата от ускорени инвестиции и по-добра координация между всички участници в енергийната система.

Генерален партньор на Energy of Tomorrow 2026 е: Електрохолд България

Основен партньор: Schneider Electric, MET Energy Trading Bulgaria

Партньор: АмонРа Енерджи, Електроенергийният системен оператор, REIB, Photomate, М Кар София, Интер Експо Център – София

С подкрепата на: Девин, Хипермаркети HIT Max, Gladen.bg, MANCHINI, Angel’s Estate, DiKa, Словоред 2020

Институционални партньори: Асоциацията за производство, съхранение и търговия на електроенергия (АПСТЕ), Българската финтех асоциация, Институтът за енергиен мениджмънт (ЕMI), Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българо-Испанска Търговска Камара, See Next, Българската ветроенергийна асоциация (БГВЕА), Alfa Comunications, Българска търговско-промишлена палата

Медийни партньори на Energy of Tomorrow 2026 са Bloomberg TV Bulgaria, Dnes.bg, “БанкерЪ”, Dir.bg и See News