Днес е Успение Богородично, почита се хлябът

Успението на Света Богородица, майката на Иисус Христос, се чества от древността като празник за християните, които я почитат заради нейната нравствена чистота и готовността й да стане "вместилище на Невместимия", както я възпява църковният химн.

Тя посветила живота си на Спасителя на света, придружавала Го навсякъде през годините на проповедта Му. А малко преди да умре на кръста Той я поверил на грижите на свети апостол Йоан, като ѝ казал: "Ето сина ти!". И на него: "Ето майка ти!".

След тези събития светата Дева заживяла в дома на свети Йоан и Яков и майка им Саломия. Била с апостолите на Елеонския хълм при Възнесението на възкръсналия Христос и след това, в деня на празника Петдесетница, при слизането на Светия Дух над Христовите ученици, събрани в Йерусалим.

Участвала в живота на първата християнска община в свещения град, помагала според силите си, както всъщност правели всички вярващи. Според преданието Божи ангел ѝ известил наближаващия край на нейния земен живот и тя благоговейно се приготвила за срещата със своя божествен Син.

А когато дошъл часът, апостолите, които проповядвали Христовото учение по различни далечни страни, по чуден начин били пренесени по въздуха, "на облак", за да присъстват на погребението на майката на техния и наш Господ.

В химните за празника Църквата възпява Светата Дева и заявява: "в успението си ти не остави света, Богородице". Защото християните вярваме, че макар да пребивава на небето, тя, "по-почитана от херувимите и несравнено по-славна от серафимите" (от песента "Честнейшую"), не престава да се застъпва за всички нас. Защото тя е от света, но е станала "стълба към небето".

Тази особена нейна близост е осезаема за вярващите молитвено, тъй като "в молитвите е неуморна и в застъпничеството е неизменно упование", припомнят от БТА. 

Традиции и обичаи

На този ден, още наричан Голяма Богородица, се организират и родови срещи, свързани с жертвоприношение - курбан за живот, здраве, плодородна година, против премеждия и болести. Отделните семейства също дават курбан за светицата – овца или шиле.

Някъде курбаните се освещават в църква, другаде – вкъщи. Стопанките раздават от курбана на близки, съседи и кумове. В образа на Св. Богородица се преплитат функции, наследени от древните езически богини-майки на старото население на Балканите.

Българинът знае, че до Голяма Богородица добрият стопанин трябва да е свършил вършитбата. Стара поговорка гласи: до Богородица сламата става на жито, а след Богородица житото става на слама.

На Успение Богородично се смила от новото жито и от него приготвят обредни хлябове за празника. Правят се прогнози и за бъдещата реколта: вярва се, че ако на този ден вали дъжд, голямо плодородие ще има през следващата година. В някои селища празнуват Голяма Богородица за здраве на воловете и, както това се прави на Власовден, стопанката поставя на рогата им обреден кравай и ритуално ги захранва.

На обредната трапеза на Успение Богородично жените нареждат жито, царевица, варена тиква, прясна пита, каша от пиле, диня, грозде. Празникът в чест на Божията майка е много почитан и днес. У нас над 200 са църквите и манастирите с патрон „Успение Богородично”, като най-големите са Бачковският и Троянският манастири, а в близост до столицата ни се намира една от най-старите обители в България, посветена на Света Богородица – Драгалевският манастир „Света Богородица Витошка”. 

Имен ден празнуват Мариан, Марио, Мариян, Панайот, Деспина, Мара, Мариана, Марийка, Мариела, Мариета, Мария, Марияна, Мима, Мими, Мирела, Преслава.