Как Русия използва войната в Близкия изток за пропаганда срещу Украйна?

Русия последователно разпространява дезинформация за Украйна от началото на мащабната си инвазия. Сега анализатори твърдят, че Кремъл променя стратегията си за комуникация, като използва нарративи за войната в Близкия изток. The Cube опровергава някои от неверните твърдения.

Паралелните войни в Украйна и Иран може и да се водят в различни части на света, но проруската пропаганда все по-често се опитва да ги смеси, според скорошен доклад на EUvsDisinfo.

Целта, според анализаторите, е да се дискредитира Украйна, като се свърже с конфликта в Близкия изток, като същевременно се внушава, че Киев губи международното внимание и подкрепа в лицето на пълномащабната руска инвазия, пише Euronews.

Едно от основните повтарящи се твърдения е, че Киев е недоволен, че войната в Иран отвлича вниманието от Украйна и измества войната в Европа по-надолу в политическия дневен ред.

В началото на март базираният в Москва анализатор Сергей Полетаев, който подкрепя войната в Украйна, написа, че продължителен конфликт в Иран не само ще отклони световното внимание, но и ще пренасочи ключови военни ресурси – като системи за противоракетна отбрана – към Персийския залив.

Подобни нарративи се повтарят в руските медии от началото на ескалацията, като някои от тях дори предполагат – без доказателства – че Украйна би могла да инсценира инциденти в Европа или Русия, за да си върне вниманието.

Отвлича ли войната в Иран вниманието от Украйна?

Такова твърдение е особено разпространено в Telegram. Родион Мирошник, посланик по специални въпроси към руското външно министерство, написа в канала си, че „прехвърлянето на световното внимание от Украйна към Близкия изток лишава Зеленски от основния му лост – способността му да влияе върху медийната дневна ред, която той успешно е превърнал в източник на приходи през последните години“.

Той добави, че САЩ ще бъдат „напълно погълнати“ от иранския въпрос и „ще забравят за Украйна“.

Тази линия на аргументация обаче датира отпреди настоящата криза в Близкия изток.

През септември 2025 г. Мария Захарова, говорителка на руското външно министерство, предположи — позовавайки се на медийни доклади — че Украйна може да планира атаки срещу страни от НАТО, за да привлече вниманието, а след това да хвърли вината върху Москва. Тя предупреди, че „Европа никога не е била толкова близо до избухването на Трета световна война“.

Европейските лидери отхвърлиха предположението, че напрежението в Близкия изток ще отслаби позицията им спрямо Русия. Говорейки заедно с украинския президент Володимир Зеленски в Елисейския дворец на 13 март, френският президент Еманюел Макрон заяви, че Москва би „сгрешила“, ако смята, че кризата в Иран може да донесе на Русия някаква стратегическа облекчение. Той повтори, че Г-7 няма да преразгледа санкциите.

„Покачващите се цени на петрола не трябва да ни карат да променяме санкционната си политика спрямо Русия“, каза той.

Въпреки това САЩ обявиха, че ще облекчат ограниченията върху износа на руски нефт и петролни продукти като краткосрочна мярка за стабилизиране на световните пазари – ход, който предизвика критики от страна на няколко европейски съюзници.

Страни като Германия, Франция, Норвегия и Обединеното кралство се противопоставиха на решението, предупреждавайки, че то рискува да подкопае усилията за налагане на санкции, целящи да отслабят руската икономика, докато войната в Украйна продължава.

Всъщност, в контраст с омекналата позиция на САЩ, държавите-членки на ЕС се споразумяха на 14 март да удължат санкциите срещу Русия с още шест месеца.

Разногласията в Европа обаче остават. Белгийският премиер Барт Де Вевер предложи Европа да обмисли възобновяване на отношенията с Москва, за да възстанови достъпа до по-евтина енергия, като изтъкна, че прекратяването на войната би било в икономическия интерес на Европа.

Други лидери — включително Макрон, италианката Джорджия Мелони и унгарският премиер Виктор Орбан — изразиха подкрепа за преки преговори с Русия, докато страни като Полша и балтийските държави остават твърдо против. Енергетиката също се очертава като ключов елемент в по-широкия геополитически контекст. По-рано този месец руският президент Владимир Путин предложи Москва да пренасочи енергийния си износ от Европа към алтернативни пазари в Азия, като в същото време даде да се разбере, че сътрудничеството с европейските партньори остава възможно при определени условия.

„Готови сме да работим и с европейците, но се нуждаем от ясни сигнали, че те са готови да се ангажират и могат да гарантират дългосрочна стабилност“, заяви той.

В същото време растящите цени на петрола предизвикаха загриженост сред европейските лидери.

Антонио Коща, председател на Европейския съвет (ЕС), описа Русия като потенциален бенефициент от ситуацията, като изтъкна, че по-високите приходи от енергия и пренасочването на глобалното внимание биха могли косвено да подкрепят военните ѝ действия в Украйна.