Туристи с джапанки изправят косите на хижарите в Алпите

Планинските хижи в италианските Алпи често са спартански постройки, където уморени и благодарни туристи ядат чиния топла храна, спят в общи стаи, лягат си рано и тръгват на разсъмване. Но нещата се променят бързо, тъй като орди от начинаещи катерачи се отправят към височините, ужасявайки собствениците на хижите, като се разхождат по джапанки, без яке, за да се предпазят от внезапни бури, и третират хижите като места за партита.

„Благодарение на въжените линии и новите паркинги те могат да ходят половин час, след което да си помислят, че хижата е хотел и искат лукс“, казва Антонио Монтани, президент на Италианския алпийски клуб.

Един управител на хижа заяви, че "вече е виждал всичко", след като посетител поискал чиния с прошуто и пъпеш, обяд в стил почивка на плажа, светлинни години от обилната полента, която се яде по-често в планините.

Планинските власти са в затруднение това лято как да спрат алпийската инвазия, която доведе до огромни опашки за въжената линия в Сечеда в Доломитите, където разярени фермери близо до върха на планината са поставили турникети, таксувайки по 5 евро туристите, които тъпчат ливадите им.

Тенденция, която започна по време на Covid, когато туристите търсеха уединение в планините, се изостри от покачващите се горещини в градовете и по плажовете, казма Монтани.

„Нямаме точни числа, но знаем, че 8000-те спасителни операции, проведени година преди Covid, сега са нараснали до 12 000“, допълва той.

Монтани отбелязва, че най-натоварените места, като Сечеда, Трите върха на Лаваредо и езерото Брайес, всички в Доломитите, са лесно достъпни с кола или въжена линия.

„Да се качиш с въжена линия до 3500 метра и след това да поръчаш шампанско и стриди не е да се впуснеш в духа на планината“, категоричен е той.

Монтани казва, че единственото решение е да накараш хората да ходят повече.

„Нуждата от поход, за да стигнеш някъде, е филтър, форма на естествен подбор, от която се нуждаем обратно. Планината трябва да е синоним на умора“, казва той.

По думите му неопитни туристи, които отхапват повече, отколкото могат да сдъвчат, все по-често се опитват да извикат хеликоптерни спасителни екипи, само защото са изтощени.

„Те не осъзнават, че спасителите действат от чувство за солидарност и често са доброволци“, допълва той.

Друго решение, според него, е да се отбият хората от манията да правят същите снимки на върховете като любимите си инфлуенсъри.

„Често те нямат представа какво снимат – може да са Пирамидите и да не забележат“, на мнение е той.

Препълнените планини това лято бяха обратната страна на крайбрежната картина, където броят на туристите, наемащи шезлонг и чадър в хилядите плажни клубове на Италия, е намалял с до 30 процента.

Разгорещена дискусия в италианската преса относно това дали покачванията на цените в клубовете са отблъснали почиващите, беше подхранена от Марио Тоци, телевизионен водещ, който твърди, че пясъкът на Италия трябва да е свободен за сядане, а не монополизиран от клубовете.

„Никъде другаде по света не е като Италия“, оплака се той.

Нарастващото въстание предизвика яростна реакция от националната асоциация на собствениците на плажни клубове, която заяви, че се бори срещу зловещ заговор за кражба на концесиите им и предаването им на чуждестранни фирми.

Хиляди италианци успяха да избегнат както скъпите шезлонги на плажа, така и дългите опашки за планинските въжени линии, като посетиха хилядите фестивали в малките градове, които се разпространяват в Италия в средата на август. Те често се въртят около местни хранителни специалитети, като фестивала на салама Сопреса близо до Виченца, западно от Венеция, фестивала на пържения заек близо до Сан Миниато в Тоскана и 11-дневния празник в Асколи Пичено, посветен на маслини, пълнени с месо и пържени в галета.

Монтани казва, че има едно решение за почиващите, търсещи едновременно вкусна храна и празни планини.

„Не би трябвало да обявявам това, но в Южна Италия има невероятни планини за изкачване, като Аспромонте в Калабрия и националния парк Полино между Калабрия и Базиликата. Те не са толкова високи, колкото Алпите, но са диви и естествени, а кухнята е фантастична."

„Просто не искайте шампанско и стриди“, допълва той.