Лиса Мари Пресли обичала да се перчи: Знаеш ли кой е баща ми?

Присила Пресли си спомня как дъщеря ѝ е приемала фамилията "Пресли".

По време на разговор в "92Y" в Ню Йорк в сряда, 24 септември, бизнесдамата и актриса говори за новите си мемоари "Softly, as I Leave You: Life After Elvis", като сподели анекдоти с модератора, журналиста Бъд Мишкин.

Когато беше попитана как Лиса Мари Пресли се е чувствала да носи фамилията „Пресли“, 80-годишната Присила с гордост похвали ентусиазма на дъщеря си.

"С цялото уважение към Елвис и любовта на Лиса към баща ѝ, мислите ли, че някога е имала моменти, в които си е казвала: "О, наистина бих искала фамилията ми да е друга, а не Пресли?", попита Мишкин.

"Не, тя обичаше името си", отвърна Присила, като добави, че Лиса Мари, която почина през 2023 г. на 54 години, винаги се е гордеела с него.

Присила си припомни как дъщеря ѝ казвала на хората.

"Знаете ли, аз съм Лиса Пресли. Знаете ли кой е баща ми?" И тя беше само на 9 или 10 години. Знаеше, че има добро име", пошегува се Присила.

Тя разказа и за това колко много Елвис е липсвал на дъщеря си. Елвис Пресли умира през 1977 г. от сърдечен удар, когато тя е била едва на 9 годинки.

"Намерих писмо, което тя всъщност пишеше до самата себе си – колко много ѝ липсва баща ѝ. И едно от нещата, които е искала, е било да прави разни неща с него… чувството за пропуснато. И това буквално ми разби сърцето, защото връзката, която имаше с него, означаваше всичко за нея. Той играеше огромна роля в живота ѝ. Беше много мъчително", каза Присила.

В мемоарите си Присила разглежда живота си след Елвис, за когото се омъжва през 1967 г. и с когото се развежда през 70-те.

Тя пише и за начина, по който все още му отдава почит повече от 50 години след раздялата им: „С мен той обикновено беше нежен и внимателен. Беше и изключително щедър. Купуваше ми красиви неща, скъпи подаръци, невероятни бижута. Все още нося диамантения кръст, който ми подари. Имах много причини да съм благодарна за брака ни.“

В мемоара „From Here to the Great Unknown“, публикуван посмъртно през 2024 г., Лиса Мари разказва за страха си от загубата на баща си: „Винаги се притеснявах, че ще умре. Понякога го виждах неадекватен. Понякога го намирах в безсъзнание. Написах стихотворение с реда: "Надявам се татко да не умре.“

В деня, в който Елвис умира през август 1977 г., тя почувствала, че "животът ѝ такъв, какъвто го познавала, е напълно свършил".