Подложен ли е на натиск Макрон, за да помилва опозорения си предшественик Саркози?

Еманюел Макрон е изправен пред нарастващи призиви за помилване на Никола Саркози, след като той беше признат за виновен в престъпен заговор.

В четвъртък Парижки съд осъди 70-годишния Саркози на пет години затвор, глоба от 100 000 евро и петгодишна забрана за заемане на публична длъжност заради твърдения, че е поискал милиони от либийския диктатор Муамар Кадафи, за да финансира предизборната си кампания през 2007 г.

Решението на съда предизвика гняв сред френската десница, като съюзниците го нарекоха “цунами на срама“ и призоваха Макрон да се намеси.

Ако помилва Саркози, той рискува обвинения в защита на политическия елит. Но отказът може да отчужди консервативната десница - вече враждебно настроена към неговото президентство.

Сенаторът от консервативната партия “Републиканци“ Стефан льо Рюдюлие заяви, че президентът трябва да използва правомощията си, за да даде помилване, докато лидерът на крайнодясната Марин льо Пен предупреди, че наказанието създава опасен прецедент.

Историческото решение направи Саркози първия президент на съвременна Франция, осъден на действителен затвор. След произнасянето на присъдата Саркози заяви пред журналисти, че решението е “изключително сериозно за върховенството на закона“ и каза, че ще обжалва.

Съдът издаде заповед за отложено задържане, която влиза в сила незабавно, което означава, че Саркози трябва да се яви на прокурорите до 13 октомври, за да бъде информиран кога ще започне лишаването му от свобода.

Политическите последици бяха незабавни. Отляво критиците се подиграваха на падането на Саркози. Депутатът от “Зелените” Бенджамин Лукас се пошегува: “В крайна сметка Саркози получи новия си петгодишен мандат“, подигравайки се с дължината на присъдата.

Но отдясно възмущението беше ожесточено. Льо Рюдюлие разкритикува решението на съда, наричайки го позор, докато Льо Пен - самата тя осъдена по-рано тази година за злоупотреба с фондове на ЕС - настоя, че присъдата рискува да подкопае правата на обжалване в цялата съдебна система.

Саркози беше оправдан по обвинения в пасивна корупция, присвояване на либийски публични средства и незаконно финансиране на кампания, като съдиите постановиха, че прокурорите не са доказали, че либийски пари действително са постъпили в касата на кампанията му.

Дилемата дали да помилва Саркози или не поставя Макрон между чука и наковалнята. Натискът към настоящия президент на Франция идва в момент, когато френската политика е дълбоко поляризирана, оставяйки президента раздвоен между възмущението отляво и яростта отдясно.

Това се случва само седмица след като почти милион анти-Макрон бунтовници излязоха по улиците на Париж в “ден на ярост“.

Страната преживя изблици на касапница и насилие, като кадри от улиците на столицата на 18 септември показват големи сблъсъци между полицаи и бунтовници.

Маскирани студенти, носещи транспаранти и плакати, призоваващи за “облагане с данъци на богатите“, размахваха червени сигнални ракети пред бронирана полиция като част от националните протести срещу плановете на правителството за съкращения на бюджета.

Стачките, поредно унижение за Макрон, идват едва седмица след като Себастиан Льокорню беше назначен за министър-председател след свалянето на правителството на Франсоа Байру.

Синдикатите призовават за повече разходи за обществени услуги, по-високи данъци за богатите и за отмяна на бюджетните съкращения, очертани от краткотрайното правителство на Байру.