Как Русия вербува православни свещеници, за да повлияе на молдовските избиратели

Отец Михай Бику, свещеник в православната църква в Молдова, се качи на самолета за вкъщи от Москва с главата си, замаяна от необичайното внимание, което му беше оказано.

39-годишният свещеник и групата му от няколко десетки молдовски духовници бяха прекарали предходната седмица на изцяло платена екскурзия до някои от най-светите места на руската православна църква през септември миналата година, разказа Бику пред Ройтерс.

Руските православни служители им дадоха ваучери на стойност 10 000 рубли (120 долара), които да похарчат в църковни магазини, продаващи икони и сувенири, каза той. Те също така присъстваха на поредица от лекции на теолози и историци, които подчертаха, че Русия и бившата съветска република Молдова са свързани от вековна традиция и обща вяра и трябва да се обединят срещу морално корумпирания Запад, добави свещеникът.

Преди да отлетят за вкъщи, Бику каза, че той и много други от групата му са получили дебитни карти, издадени от руска държавна банка, които им са били връчени в манастир от хора, които не са свързани с църквата и които той не е могъл да идентифицира. На тях им е било казано, че парите ще им бъдат преведени скоро, след като се върнат в Молдова.

В замяна свещениците трябвало да извършат услуга: когато получили картите, Бику каза, че на неговата група било казано, че в замяна на парите – той получил около 1200 долара при завръщането си – от тях се очаквало да създадат канали в социалните медии за своите енории в Молдова, за да предупреждават паството си за опасностите от стремежа на прозападната правителство към по-тясно европейско интегриране.

Най-аморалната черта на руската намеса в изборите в Молдова е използването на най-уважаваната институция – църквата.

Молдова, малка, дълбоко религиозна нация в Източна Европа, провежда важни парламентарни избори в неделя, които могат да попречат на напредъка ѝ към членство в ЕС. Страната е в уникална ситуация, заклещена между Русия и Запада: макар да е получила официална независимост от Москва през 1991 г., православната ѝ църква – почитана институция, следвана от по-голямата част от 2,4-милионното ѝ население – остава подчинена на Московската патриаршия.

Партията на Бику беше сред групите от общо няколкостотин души – предимно свещеници, а също и миряни и други лица, свързани с молдовската църква – които приеха пътувания до Москва с покрити всички разходи между юни и октомври 2024 г., според интервюта с 15 духовници, включително четирима, които са участвали в поклоненията, и анализ на снимки и видеоклипове от посещенията, публикувани онлайн.

Според преглед на данните от социалните медии, направен от Ройтерс, през последната година са създадени почти 90 нови канала в Telegram като акаунти на молдовски православни енории. Анализът установи, че повечето канали са публикували почти ежедневно идентично съдържание, призовавайки вярващите да се противопоставят на прозападната политика на правителството в публикации, които са достигнали до хиляди последователи.

Когато беше попитан за множеството нови канали, Telegram отговори, че е политически неутрална платформа, която зачита мирното свободно изразяване.

Онлайн активността се засилва с наближаването на неделните избори. Източникът на по-голямата част от съдържанието, каналът Sare şi Lumiña, който се препубликува от акаунтите на енориите, е публикувал над 600 съобщения между май и август, което е почти три пъти повече от броя на публикациите през предходните четири месеца на тази година.

Общото послание е, че традиционните семейни ценности на Молдова са застрашени от ЕС, който ще принуди гражданите да приемат LGBT идентичността, да понижат морала и да унищожат свободата на вероизповеданието. Макар че публикациите не са изрично проруски, те повтарят нарративите, прокарвани от опозиционните партии, които се застъпват за по-тесни връзки с Москва.

„Днес нашата страна е изправена пред съдбовен избор. Ни се съветва да се откажем от вярата, езика и корените си в замяна на чужди правила и „европейски ценности“, се казва в едно съобщение, публикувано на 18 септември от 39 от разгледаните канали на енориите. Руският език се говори широко в страната наред с официалния език румънски.

Насочването към молдовската църква е част от по-широка скрита война, водена от Кремъл, за да повлияе на ключовите избори, включително онлайн дезинформация, която налага антизападни нагласи, кибератаки срещу критична държавна инфраструктура и тайно подкрепа за политици, симпатизиращи на Москва, според молдовското правителство, както и много западни дипломати и мозъчни тръстове. Русия отхвърли тези твърдения като необосновани.

Ройтерс успя да установи, че няколко политически дейци и специалисти по социални медии, свързани с руското правителство, са играли ключова роля в тази кампания за използване на православната мрежа, за да повлияят на молдовските избиратели.

Анализът на лицевото разпознаване на видеоклипове, публикувани в YouTube, както и интервюта с Бику и друг свещеник по време на отделно пътуване, идентифицираха трима руснаци, свързани с управляващата партия на президента Владимир Путин, сред домакините на молдовските свещеници по време на четири от поклоненията през миналата година. Междувременно данни, извлечени от затворени онлайн чат стаи в Telegram, показват, че хора, свързани по подобен начин с Кремъл, са замесени в управлението и предоставянето на съдържание за кампанията в социалните медии.

Московската патриаршия се изказа публично за поклонничествата през септември миналата година, след като молдовските медии съобщиха, че посещенията са част от църковна кампания за обръщане на свещениците срещу ЕС. В съобщенията не се съдържаха доказателства за участие на руската държава. Църквата заяви в своето изявление, че финансира програма за довеждане на молдовски духовници в Русия, за да помогне на бедните свещеници и да укрепи братските връзки, без политически мотиви.

Архиепископ Марчел, една от водещите фигури в молдовската църква, заяви пред Ройтерс, че всякакви разговори за руска кампания за повлияване на изборите са неоснователни и измислени, за да прикрият неуспехите на молдовските лидери да отговорят на нуждите на избирателите.

Пътуванията на духовниците до Русия са просто поклонения до свети места, а новите канали в социалните медии са местна инициатива на молдовската църква, заяви той в интервю след литургия в село Слобозия-Магура този месец.

Марчел заяви, че банковите карти са били издадени, за да могат духовниците да купуват религиозни принадлежности от църковен магазин в Русия.

Молдовското правителство, което отдавна обвинява Кремъл, че се опитва да повлияе на изборите в страната, за да подкрепи партии, по-близки до Русия, имаше различно мнение за пътуванията на свещениците.

 „Най-аморалният аспект на руската намеса в изборите в Молдова е използването на най-уважаваната институция: църквата“, заяви Станислав Секриеру, съветник по националната сигурност на молдовския президент Мая Санду.

„Русия набира и обучава свещениците по време на така наречените „ол инклузив“ поклонения, за да превърне религията в оръжие. След завръщането си свещениците идват в Молдова и използват влиянието си, за да посеят недоверие.“

Много политически анализатори очакват изборите през уикенда да бъдат оспорвани, като управляващата партия на Санду рискува да загуби мнозинството си. Нейното правителство следва политика на по-тясна европейска интеграция, която достигна своята кулминация с референдум през октомври 2024 г., на който молдовците с малка разлика гласуваха за закрепване на целта за присъединяване към ЕС в конституцията.

За разлика от това, лидерите на основната православна църква в Молдова често говорят за опасностите от сближаването с Европа и насърчават тесни културни връзки с Русия. Главата на църквата е постоянен член на Светия синод на Руската православна църква, начело с патриарх Кирил, близък съюзник на Путин.

Говорител на ЕС, който обвини Русия, че се опитва да повлияе на изборите с „мрежа от пари, съдържание и принуда“, заяви, че продължава да подкрепя амбициите на Молдова да се присъедини към блока.

Архиепископ Марчел се позова на Кирил няколко пъти в Слобозия-Магура, където пристигането му беше посрещнато от свещеници в златни одежди, разпръскващи тамян, и жени от енорията с кърпи на главите, които се навеждаха напред, за да получат благословия. По време на литургията той помоли Бог да омекоти суровостта на украинския народ и да го води към мир.

Това е най-тежкият грях.

На културна, християнска Европа казвам „да”. На гей Европа казвам „не”. Ако идвате с гейове, тогава изобщо не идвайте.

В интервю за Ройтерс след това за различията си с управляващата партия Марчел каза, че опасността от интегрирането с Европа е, че молдовците ще трябва да приемат западни ценности като разрешаването на хомосексуалността.

„Това е най-големият грях“, каза той. „На културна християнска Европа казвам „да“. На гей Европа казвам „не“. Ако идвате с хомосексуалисти, тогава изобщо не идвайте.“

Отец Бику, който е бил старши дякон в епархийската централа на Марчел в Балти, северна Молдова, каза, че не е бил изненадан, когато неговите началници му казали, че ще лети до Москва на поклонение през септември миналата година.

Групи от около 50 души, свързани с църквата, включително някои съпруги на духовници, са правили същото пътуване всяка седмица от юни насам, добави той. Това беше неочаквана награда за свещениците в Молдова, една от най-бедните страни в Европа, които често трябва да се прехранват, продавайки свещи и икони на енориашите си.

В едно видео, заснето по време на екскурзия до женския манастир Покровски близо до Москва през август миналата година, един мирянин с зелено сако и руса брада се откроява сред духовниците, които бяха облечени в черни раса.

Ройтерс идентифицира мъжа като Артьом Старостин, използвайки анализ за разпознаване на лица, който беше ръчно проверен чрез преглед на изображения от профила на Старостин на уебсайта на партията „Единна Русия“ на Путин и от личния му акаунт в Telegram. Според уебсайта Старостин е член на „Единна Русия“ и бивш председател на изпълнителния комитет на партията във Владимирска област близо до Москва. Сега той ръководи изпълнителния комитет на региона за Народния фронт, политическо движение, свързано с „Единна Русия“, както показва Telegram каналът на организацията. Движението е създадено по инициатива на Путин, за да мобилизира подкрепата на обикновените хора за управляващата партия и политиката на Кремъл.

Ройтерс идентифицира също Александър Ралников и Сергей Лазарев като придружаващи молдовските свещеници при общо четири посещения на свети места през миналата година. Reuters показа снимките им на Бику, който заяви, че е срещал и двамата мъже, и на втория духовник, който заяви, че е срещал Ралников.

Ралников е член на „Единна Русия“ и бивш говорител на подкрепяния от Кремъл губернатор на Астраханска област, докато Лазарев е бивш рекламен мениджър и бивш местен съветник на „Единна Русия“, според сайта на партията и онлайн данни за изборите.

Когато се върнал в Молдова, Бику каза, че активирал картата и бил уведомен чрез онлайн банкиране, че около 1200 долара са били преведени по сметката му. Това е повече от двойно над средния месечен доход в страната, според данни на Световната банка. Бику каза, че не е запазил записи за превода.

Вторият свещеник, който пожела да остане анонимен, за да може да говори свободно по чувствителния въпрос, заяви, че той и съпругата му са получили по една карта от Promsvyazbank по време на отделно пътуване до Русия през есента на миналата година; впоследствие двамата са получили над 800 долара. Свещеникът показа картата си на репортер на Ройтерс. Той отрече да има условия, свързани с парите, като заяви, че те са част от усилията на московската църква да изгради мостове с молдовското духовенство.

Четирима други свещеници заявиха пред Ройтерс, че са чули от много свои колеги, които са пътували с руско финансиране, че са получили банкови карти и пари при условие, че ще прокарват проруски нагласи сред енориашите си.

В крайна сметка Бику не изпълни плана, изготвен за него в Москва. Няколко седмици след пътуването той напусна църквата и премина към конкурентен клон на православната църква, свързан с Румъния. Той заяви, че е напуснал, защото не е съгласен с финансовите и кадровите решения, взети от лидерите на неговата епархия, и добави, че е задържал 1200 долара.

Други духовници изпълниха онлайн плана.

На 26 октомври миналата година, например, екипът от духовници в църквата „Свети Пантелеймон Великомученик“ в Балти стартира канал в Telegram.

Член на екипа в „Свети Пантелеймон“ каза пред Reuters, че енорията е получила помощта на ИТ специалист, който според него е рускоговорящ от извън Молдова, за да стартира услугата. Членът на екипа каза, че не може да предостави по-конкретни подробности.

Скоро след стартирането на канала започнаха да се появяват публикации, които никой от екипа на енорията не е публикувал, според члена на екипа. Публикациите са били с политически характер, каза той, свързани с LGBT въпроси и с твърдения, че съседката и членка на ЕС Румъния се опитва да отдели Молдова от руската църква.

Снимките в акаунта на Петър Петри в Telegram показват мъж с закрито лице и татуировка на ръката. Татуировката, както и няколко близки варианта на същото потребителско име, съвпадат с публикувани онлайн снимки на Глеб Кузнецов, 24-годишен руснак, който е служил във военноморските сили на страната си, а след това е работил като автомобилен механик, според руски трудови и полицейски регистри.

На снимки от официално събитие през декември миналата година, публикувани в социалните медии от Кузнецов и друг участник, Кузнецов е заснета да позира с двама членове на екипа на Старостин от Народния фронт на Владимирска област. На друга снимка, датирана октомври 2024 г. и публикувана от член на този екип, Кузнецов е заснета да позира с Ралников и Лазарев – двама от агентите, които помогнаха за настаняването на молдовските свещеници.

В същото време се появиха и други канали.

Между август 2024 г. и май тази година 86 канала в Telegram, създадени като акаунти на молдовски православни енории, са набрали общо около 11 500 абонати, според анализ на Reuters, използващ данни от Telegram.

Анализът установи, че повече от три четвърти от акаунтите са препубликували в голяма степен съдържание от Sare şi Lumiña – или „Сол и светлина“ – национален канал, създаден през юни 2024 г., който се фокусира върху Молдовската православна църква. През миналия месец неговите съобщения са достигнали до повече от 27 000 души, включително собствените му абонати и препубликации.