Яна Маринова: Трудното детство ме направи силна

Актрисата Яна Маринова разказа как е започнал пътят ѝ в киното и защо никога не е спирала да вярва, че ще стигне до големите роли. В рубриката "Вдъхновителите" на Мария Константинова тя сподели, че първата ѝ среща с камерата е била съвсем случайна, но се е превърнала в решаващ момент за кариерата ѝ.

Маринова си спомни, че всичко започва с кастинг за масовка, на който среща режисьор, с когото работи и до днес. Тя разказа: "Кариерата ми започна с режисьор, с когото работя в момента. Той дълго време не беше в България. Аз отидох на кастинг за масовка и той излезе в коридора, където се бяхме наредили, погледна ме и ме попита: "Монолог?", а аз го попитах дали иска да му разкажа виц. Така дойде и първата ми роля в "Хотел България"."

Първата ѝ поява е в поддържаща роля, редом до утвърдени актьори, което за нея се оказва важен урок. Тя призна: "Не очаквах, исках да видя какво е на снимачна площадка, исках да видя дали ще ме вземат. Взеха ме за поддържаща роля на Аня Пенчева, Веселин Калановски, Елена Петрова".

Актрисата сподели, че още от първия снимачен ден се е почувствала на мястото си, защото вече е имала опит пред камера, включително като каскадьор в американски продукции. По думите ѝ това ѝ е помогнало да не се чувства чужда на снимачната площадка. Тя каза: "Почувствах се като във вкъщи. Заради това се получи и на кастинга, защото са неща, които са близки до мен. Вече имах и опит с камера, защото участвах като каскадьор в различни американски продукции. Знаех какво се прави пред камера, така че не е било нещо, с което да се почувствам извън тази общност. В момента, в който влязох, почувствах хората като семейство. В момента, в който попаднах в продукция, знаех към какво се стремя".

Маринова призна, че още от малка е била свързана със сцената, въпреки че не е завършила актьорско образование. Тя разказа, че майка ѝ често я е водела на театър и я е карала да пресъздава роли у дома, което се е превърнало в първото ѝ обучение. Тя сподели: "Независимо, че не съм учила, аз съм израснала по театри, опери. Майка ми беше учителка по български и литература, социолог, психолог, също така като се връщахме от театрална постановка и тя ми казваше да изиграя определена роля. Правехме етюди вкъщи. А от Стефан Данаилов научих много неща, той беше и за мен все още е много колоритна личност, невероятен професионалист. Той носеше това ниво на актьорите, на които аз гледах интервютата и се учех от тях".

Тя разказа и за срещите си със Стефан Данаилов, които определя като вдъхновяващи, но призна, че рядко е търсила професионални съвети от него. По думите ѝ разговорите им по-често са били лични. Маринова каза: "Честно казано, за лични неща. Защото другото е егоцентризъм. Ако позволяваш на някой много да ти диктува, ставаш слаб. Георги Кадурин е човек, който най-много ми е помагал с актьорските задачи. Но когато срещнеше Стефан Данаилов, не искаш да го занимаваш с това, с което всеки ще го занимава. Искаш да си около него, да черпиш от аурата му, да се учиш".

Актрисата говори открито и за трудното си детство, което според нея е оставило силен отпечатък върху характера ѝ. Тя призна: "Когато си имал трудно детство, имаш прекомерна нужда от любов, имаш нужда повече хора да те обичат. Заради болестта на майка и заради това, че баща ми липсваше постоянно, аз израснах на улицата безконтролно. Заради това и в тийнейджърските години тогавашният ми приятел ме простреля в крака, аз бях на 16, а той на 18".

Маринова сподели още, че през годините съзнателно е отказвала роли, които биха я поставили в рамка, от която трудно би излязла. Според нея успехът в актьорската професия изисква силно его, но и умение да се намери баланс. Тя каза: "Хубавите роли се взимат от най-талантливите и най-можещите, понякога ти се случва да си сред избраните, понякога - не. Егото много ти трябва в тази професия. В момента се чувствам доста балансирана и уравновесена, и съм се лишила от егото си, но това ми пречи в професионалната сфера. Егото е защитен механизъм".