Какво не можем да простим?

Традицията повелява да дадем и да поискаме прошка. И ритуално много хора го правят. Проблемът е, че много хора го правят именно ритуално. Само, за да се спази обичая. Всъщност даването и приемането на прошка е и изясняване на ситуации, позиции, отношения. Прошката е катарзис. А за да се стигне до него понякога трябва да се извърви дълъг път, да се мине време, да се осмислят много неща, може би да се мине през скандали, през мълчание и... понякога става късно. Но никога не е твърде късно за прошка.

 

Ако в Рая човек не може да влезе с грехове и душевни тежести има резон да може да се поиска прошка, дори секунди преди смъртта. Но какъв е смисълът да искаш прошка от някакъв свещеник или някой, който няма нищо общо с твоя грях. Прошка се иска от този, когото си наранил, нали?

 

Но понеже живеем във време и в свят, в който битува мисленето, че всичко може да се прави и всичко е безнаказано – тези размисли за грехове, грешки и прегрешения са безпредметни за много хора.

 

А всъщност е най-добре, за да можем да вървим напред, без душевни тежести е да си изясним греховете и взаимоотношенията с онези, с които имаме какво да изясняваме, а не само да ритуалничим. Не се знае дали по-лесно се влиза в Рая с простени грехове, но със сигурност се живее по-леко, когато си в хармония със себе си и с другите.

 

Проблемът на нашето време е, че понятието за грях и за прошка е доста размито. Преди време си мислех, че не може един човек да има съвест и да не смята, че когато наранява другите не греши, но се убеждавам, че в България тази тънка червена линия все повече се размива. Живеем в свят с толкова размити ценности и с толкова разполяризирани ценностни системи, че нищо чудно вие да ревете ден и нощ, защото еди си кой ви е обидил зверски и ви е унижил, а той самия да смята, че нищо сериозно не се е случило и просто вие не носите на майтап.

 

И тук въобще не разискваме темата за големите грехове: ограбване, убийство и т.н.

 

Всичко може да се прости, зависи колко голямо е сърцето ти. Някои хора са толкова дребнави, че не могат да простят една счупена чаша, а други биха нахранили крадец.

 

Но едно-единствено нещо не  може да прости – онова, за което не са ти поискали прошка. Ето това е нещото, което и да искаме, не можем да простим.