От мястото на купона: Armin Only, Братислава

В петък вечерта най-накрая имах възможността да се насладя на едно от най-големите събития на електронната денс сцена – Armin Only. Запазената марка шоу на DJ N1 за последните 4 години – Armin van Buuren, в които холандецът пуска около 9 часа и преминава през всичките си големи хитове през годините.

Столицата на Словакия, Братислава, беше домакин на поредното гостуване на Armin Only Mirage в Европа, а пред обновената наскоро Orange Arena огромната тълпа се беше събрала още преди пристигането ни и преди отварянето на вратите в 21 часа.

Въпреки безкрайния поток от хора, организацията беше на ниво и влизането в залата протече бързо и безпроблемно. За съжаление неизяснени досега причини забавиха доста излизането на Armin и той се появи на сцената около половин час след полунощ.

Както винаги усмихнат до уши и с типичната си бяла ризка, като преди това подгряването също традиционно беше от него, но от backstage-a. Чакането доста поизнерви публиката, макар че подгряването беше доста по-класно от тези, с които сме свикнали по нашите ширини – прозвучаха големи тракове като Coming Home на Diddy, Rebound и Sun & Moon, които обаче може би заслужаваха повече да са част от главното шоу.

В 00.30 обаче изнервянето беше бързо забравено, а залата избухна под звуците на Armin и феерията от светлини и ефекти, които обляха публиката. Наистина откъм шоу, Armin Only е нещо неповторимо и необозримо, нещо, което едва ли може да видите изобщо на друго място в света. Лазерите, пироефектите и чудовищните пет видеостени успяха да накарат дори човек като мен, който не се впечатлява много от тези странични фактори, да остане безмълвен. Холандецът започна сета си както се очакваше и през повечето време го подържаше в познатата насока – първо бяха малко по-слабите парчета от последния му албум Mirage, примесени с доста от убийствените тракове, които са в траклистите му напоследък – Skyfire, АК47, The Mule, Go Fast, Comet и много други.

Като цяло идеята на Armin Only много от парчетата да се пеят на живо от техните изпълнители е един от най-силните козове на шоуто. Обаче какво става ако вокалистите не могат да ги изпеят? Не е много приятно и такъв беше случая с повечето от вокалните тракове от Mirage, като цяло единствено звездата Nadia Ali успя да се справи подобаващо. Затова може би е време тази концепция да се преосмисли. След малко по-лежерните първи два часа и след като повечето парчета от Mirage се изчерпаха или останаха наистина силните – като Orbion, Full Focus и Coming Home, партито беше в разгара си, а Armin започна да пуска на обичайното си силно ниво.

Малко хаотично се луташе между различните стилове, като пускаше ту безкрайно голямо транс парче като модерната му класика Tuvan, ту някоя убийствена тупалка като култовото вече Knas, а между тях уплътняваше с по някое и друго не толкова раздвижващо парче, но да не бъдем перфекционисти (макар че именно това очаквахме от това шоу).

Присъстваха и всички добре изпипани моменти от Mirage турнето – на Beggin` vs Arrival Armin слезе при публиката с камерата и снимаше полуделите си фенове, а в голяма част от шоуто тълпата беше заливана с конфети или пък с огромни балони. За нас обаче най-важна си беше музиката и дочакахме заслуженото – почти всички големи класики на Armin като Serenity, Communications и Unforgivable, които бяха последвани от някои от най-големите парчета изобщо на електронната сцена – Zombie Nation, Exploration Of Space, Satisfaction, For An Angel и 1998.

Единственото неприятно впечатление оставиха феновете. Голяма част от 10-те хиляди в Orange Arena определено не знаеше какво прави там. Голяма част от хората бяха доста неадекватни и явно прекалили с алкохола, а повечето с фенските тениски Armin van Buuren си нямаха и представа кои са парчетата и съответно не реагираха особено на някои от най-големите хитове в момента. Което беше меко казано дразнещо.

Няма как да не изкажа искрената си почит към българската публика, като видях каква беше тя в петък, когато беше съставена предимно от словаци, поляци и италианци. Защото у нас, дори хората да не са запознати с музиката, която свири даден изпълнител, се раздават и го карат да се почувства обичан. И докато на Not Giving Up On Love миналото лято, без песента дори да е толкова известна още, целият Cacao Beach се тресеше, в петък залата по-скоро шептеше. И тогава, в разгара на партито и на моето раздразнение от публиката,  по средата на огромната тълпа беше издигнат българският флаг, който гордо се извиси над другите, макар и за малко, преди да успеем да намерим съгражданите ни там. С подобно гордо чувство вече очакваме и следващото посещение на Armin у нас, когато за пореден път да докажем, че сме сред най-силните публики в света.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.