Мор Карбаси: Жената е среща между минало и бъдеще

Часове преди концерта й в България, се срещаме с Мор Карбаси, за да й зададем няколко въпроса за изключителната й музика и любопитната й история.

Родена в Йерусалим в семейство на сефарадски евреи, с майка с марокански корени и баща с персийски (ирански) прадеди, тя преплита всички тези култури в песните си, които изпълнява на древния език на сефарадските евреи - „ладино“. Типични за тях са меланхоличното настроение, красивите мелодии и приказните истории, преливащи от носталгия, любов и силни емоции.

Още – от самата Мор Карбаси...

Как миналото и настоящето си общуват във Вашата музика?

Някои от моите песни са традиционни, но аранжиментът и инструментите не се подчиняват на никакви правила и закони. Така ми се струва, че трябва да бъде. Вътрешният ми глас ми подсказва как да съчетавам спомените на кръвта, която тече във вените ми, с всичко, което ме заобикаля. Сблъсъкът между двете пък ме вдъхновява. Много от песните са мои авторски композиции, базирани върху съвсем реални преживявания. Според мен всички живеем донякъде между миналото и настоящето си – затова така отчаяно търсим повтарящи се закономерности между двете – това ни дава едновременно стабилност и посока.

Защо е важно да поддържаме живи традициите?

Защото те са част от нас. Ако ги зарежем, все едно изоставяме себе си, идентичността си.
 

Коя е най-силната фраза от ваша песен? Поезията е важен елемент от ладино музиката...

„Твоите отпечатъци в пясъка са от моето детство. Поглеждам те и виждам детето, което някога бях“.

Много често публиката плаче на концертите Ви – пеенето и музиката ви са много емоционални! Кой беше последният концерт, на който вие заплакахте?

Последният ни концерт в Париж. Беше неудържимо!

Пътуването и усещането за носталгия е ключово за ладино музиката – разкажете ни малко повече за вашето пътешествие?

Аз пътувам по пътя на ладино културата, само че в търсенето на моята идентичност тръгнах от Израел, за да стигна обратно до Испания. Преминах през много средиземноморски страни и Лондон. Едва ли ще спра скоро. Всеки нов град се превръща в дом. Всеки дом е част от пътя.

Имате много музикално семейство – съпругът ви е китарист, дъщеря ви е навсякъде с вас, а майка ви е съавтор на повечето ви песни...

Така е, музиката винаги е била част от живота ми. От събуждането и вокалните упражнения сутрин, танците през деня, упражненията по пиано, докато съпругът ми в другата стая свири на китара, професионалната ми работа, до приспивните песни, които ми пееше мама и които аз сега пея на Ясмин. Няма паузи – всичко е музика!

Ладино музиката е много свързана с Балканите – какво още знаете за нашата музика и култура?

Някои от песните, които пея, идват от България, дори ги изпълнявам с постановка, която напомня тази на вашите народни певици. Обожавам Мистерията на българските гласове и традиционния ви фолклор!

Има ли история, която не бихте разказала в своя песен?

Когато бях много малка, на 5 години, ми се случи нещо много лошо – то ми повлия и ме промени завинаги. Вероятно не бих разказала за него в песен, но мисля, че тъгата, която ми донесе, може да бъде усетена в музиката ми.

Вие сте била в армията, видяла сте войната и в гените ви има много тежка история. В същото време музиката ви е изключително нежна и женствена. Кой според вас е изворът на женската сила?

Ние сме създадени, за да носим децата си 9 месеца, да им даваме храна от собственото си тяло, да ги родим, след което да се грижим за тях докато сме живи. Мисля, че това е основното, което дава сила на една жена – грижата за другия. И в сегашния свят, когато е съчетано с желание за кариера и доказване пред себе си и пред света, сме развили невероятна адаптивност! Тя преминава през нас. Когато пея, чувам гласа на майка ми. Когато Ясмин пее, чувам в нея гласът на баба. Мисля, че и традицията е нещо изключително важно за жените – ние някак си сме живи проводници на историята – телата ни имат потенциала да създават и предават живота нататък. Това е истинска магия.

Помните ли последния си концерт в България?

Да. Прекрасният клуб, музиката, вкусната храна, цветовете, топлите хора, страхотното посрещане. Не беше толкова отдавна!

Довечера и утре вечер ще гостувате на Vocal Fest 2013, чийто акцент тази година е магията на женското пеене – как бихте описали собствения си глас?

Сила, традиция и едновременно с това – крехкост и деликатност. Комбинация и стил, които са уникални, само мои.